Скандалът в БНР и свободата на словото

В национални медии като БНТ и БНР няма място за изразяване на лично мнение от репортери

Tова, което обществеността разбра за скандала в БНР, е следното: генералният директор на радиото Светозар Костов е организирал преместването на друга работа на журналистката Силвия Великова, отразяващата съдебния ресор, включително протестите срещу номинацията на Иван Гешев за главен прокурор. Според Силвия Великова в разговор на две очи в Борисовата градина u казал, че го притискали отвън, четирима ако той не я отстрани от ресора u, децата му ще гладуват и няма да може да си намери работа. Пенсионираният бивш директор на „Хоризонт“ Ивайло Савов също потвърди, че Костов е оказвал натиск върху него да я отстрани от ресора u, като му казал, че ако това не стане, него Костов щели „да го сготвят“.

Ако вярваме на Савов и Великова, а няма причина да не им вярваме, се създава впечатлението, че шеф на една такава важна институция като БНР е станал човек податлив на натиск, загрижен преди всичко за своето благополучие и кариера. А това е тревожно.

Що се отнася до Иван Гешев, очевидно е, че той е харесван от едни и нехаресван от други. Факт е, че поддръжниците му са много, той несъмнено е одобряван и от управляващата партия и коалиция. Българският премиер вероятно също го одобрява, но не се изказва по въпроса, както и трябва, той отдавна заяви, че прокурорите следва да изберат главния прокурор. А в БНР пък има една репортерка, която открито се обявява против кандидатурата на Гешев, обвинена е, че в ефир е призовала слушателите да вземат участие в протестите.

След отстраняването на Великова, колегите u от радиото излязоха на протест и да говорят за цензура и за защита на свободата на словото. Премиерът Борисов се намеси светкавично, защото разбра, че отстраняването на репортерката може да се припише на управляващите. А те няма какво да печелят от отстраняването u, тя не може да застраши по никакъв начин избора на новия главен прокурор. Затова и Борисов употреби думата „саботаж“.

Самият Гешев също не печели нищо от цялата тази история. Но става очевидно, че има някакви задкулисни личности на силни позиции, които проявяват самоинициатива и употребяват влиянието си в опит да подсилят шансовете на неговата кандидатура. И по този начин навреждат и на него.

Положението на Светослав Костов не е завидно. Освен скандала с Великова, има и друг, дори по-важен- неоправданото според разследване на ДАНС близо петчасовото спиране на „Хоризонт“ на 13 септември, което е недопустимо, защото БНР е част от системата за национална сигурност. А и журналисти от редколегията на „Хоризонт“ поискаха оставката на генералния директор на БНР Светослав Костов по време на изслушване в СЕМ. В четвъртък Асоциацията на европейските журналисти в България организира жива верига между сградата на радиото и телевизионната кула в защита на свободата на словото от 111 души, което е и мястото на България в класацията за свобода на словото, и си предаваха символично радиосигнала, заглушен на 13 септември. Журналистите изразиха безпокойство, че прокуратурата е разследвала само техническите причини за спиране на сигнала и отново поискаха СЕМ да уволни Светослав Костов.

Естествената реакция на Светослав Костов е да оневини себе си. Той отрече в отворено писмо да е налагал контрол върху свободата на словото и заплаши със съд всички, които „са се упражнявали“ върху името му. Но и не отрече в писмото твърденията на Великова и Савов, които би следвало да са първите, които да даде на съд, като ги обвини в клевета. И направи грешка, поставяйки под съмнение независимостта на СЕМ, като заяви в писмото, че няколко човека използвали СЕМ „за проводник на лични интереси, клевети и недоказани твърдения“. А в петък СЕМ ще се събере на заседание, на което да обсъди ситуацията в БНР и неговото бъдеще начело на радиото.

Но нека се върнем към важния въпрос за свободата на словото.

Управителният съвет на БНР направи изявление, в което се критикува представянето на едностранна позиция в ефира и изказа препоръка във всеки ресор да бъде определен още един журналист, с цел „осигуряване на плурализъм“.

Това е странна идея. Защото по този начин се утвърждава правото на един репортер да изказва свое лично мнение, като за баланс се предлага да се назначава и друг репортер, който да има обратно лично мнение.

В национални медии като БНТ и БНР няма място за изразяване на лично мнение и на лични пристрастия от журналисти и репортери, те нямат право да изричат думи като „Аз мисля“ или „Според мен“ Тяхната цел е да поднасят фактите, такива каквито се, без да ги тълкуват, като дават възможност на привържениците на една и същевременно и на друга противоположна теза да излагат своите аргументи, и разбира се, както казва и самата Великова, да задават неудобни въпроси.

 

Да задават неудобни въпроси

Да е ясно, репортерите в националните медии не могат да се крият зад свободата на словото, като даваща им право да изказват лично мнение или пристрастие, но разбира се следва да протестират, когато се правят опити да бъдат цензурирани по отношение на правото да задават неудобни въпроси. И те трябва да водят своите предавания така, че на зрителите и слушателите да не им е ясно какви са техните лични политически възгледи и предпочитания.

Не че нямат правото да ги изразяват- това могат да правят пред доверени близки и приятели и когато гласуват.

TRUD_VERSION_AMP:0//
Публикувано от Антон Гицов

Този уебсайт използва "бисквитки"