Сребърната лисица

Голмайстор от световна величина. Световен шампион. Победител в Шампионската лига. Един от най-големите реализатори в историята на световния футбол вече е на 60 години. Наричат го Лисицата. Славен ас, който със сигурност има много лоши спомени именно от България. През 1994-а Пеневата чета детронира неговата Германия. И това бе последният мач в националния отбор за великия Руди Фьолер.

Едва ли Лисицата си е представял подобен юбилей. У дома в Дюселдорф със съпругата си Сабрина и петте им деца във втория ден на католическия Великден. „Не бях толкова нещастен – признава спортният директор на „Байер“ (Леверкузен). – Щастлив съм, че цялото семейство е около мен.“

От 43 години Фьолер е неизменна част от футбола. Първите му стъпки датират от края на 60-те, когато синът на търговец и шивачка започва да тренира в „Ханау“. Звездата му изгрява във втора Бундеслига с екипа на „Кикерс Офенбах“. Продължава през „Мюнхен 1860“, за да стигне до „Вердер“. Няма футболист освен Фьолер, който в първите си 100 мача за „бременските музиканти“ да е вкарал 73 гола. В общо 232 двубоя за „Мюнхен 1860“, „Вердер“ и „Байер“ в Бундеслигата той фиксира 132 попадения.

Фьолер не е сред футболистите, които са имали нужда от „Байерн“, за да станат световни звезди. През 80-е и началото на 90-те години най-могъщата лига бе италианската Серия А. Привлече го офертата на Вечния град и „Рома“. А през 1993-а Лисицата става първият германец, триумфирал в модерната ера на Шампионската лига.

Дебютният голям успех на Руди е 10 сезона по-рано. Във „Вердер“ той ликува като голмайстор на немското първенство и футболист на годината в Германия. Малцина са звездите, които остават така здраво стъпили на земята и всички ги харесват. Легендарни за стадионите из Германия ще бъдат винаги виковете „Рууууууди“, когато като национален селекционер изведе Бундестима до сребърните медали на Мондиал 2002.

В края на миналия век Райнер Калмунд бе известен с огромното си тяло и майсторството при трансферите. Фьолер е най-добрият му ученик в „Байер“ – не като играч, а като директор. След като започна работа при „аспирините“ през 1994-а след фаталния мач в Германия, през 96-а той вече бе спортен директор. „Исках на всяка цена да имам Руди до мен – призна тогава в интервю Калмунд. – Той е от специална порода хора. Има излъчване и аурата на човек, станал световен и европейски шампион. Дори направих заплатата му по-голяма от моята. В клуба ми казваха, че имам най-скъпия ученик в света. Но 24 години по-рано Фьолер ме впечатли и още тогава знаех, че ще работим заедно.“

Томас Бертолд дава и първия му прякор – Леля Кети. Причината са сребристите коси. Двамата играха заедно в „Рома“, спечелиха купата на Италия, а преди това и световната титла с Германия. „Завинаги ще останем много близки – доверява Бертолд, който е легенда на „Щутгарт“. – Когато се видим, все едно преди един час пак сме били заедно. Винаги Руди е искал да се чува думата му. Като футболист бе натурален талант. Не спираше да се движи, играеше с двата крака. За съжаление такъв тип нападатели вече няма във футбола. Бих искал да видя и нови като Руди Фьолер, но…“

Лисицата трябва да благодари на Бертолд за брака си със Сабрина, която единствена има право да го нарича с истинското му име – Рудолф. Баща й бил наемодателят на къщата, която Бертолд обитавал в Рим. А Томас поканил цялото му семейство по случай 30-ия си рожден ден и така по неговите думи „гълъбчетата“ се запознали.

След завръщането си в Леверкузен през 2005 година Фьолер е легенда на клуба. Единствено му липсва трофей с „Байер“. Той би могъл да дойде още този сезон – „аспирините“ са на полуфинал за Купата на Германия, но гостуват на „Байерн“. Като директор на „Байер“ легендата имаше още една неприятна среща с българския футбол. Жребият събра „аспирините“ с ЦСКА в първия кръг за Купата на УЕФА през 2005-а. Българите спечелиха два пъти с по 1:0, въпреки че в германския отбор вече звезда беше Димитър Бербатов.

„Пожелавам на Руди цялото здраве на света – каза Клаус Аугенталер, митологична фигура за „Байерн“ и също световен шампион от 1990 година. – Без него Бундеслигата за мен е немислима. Разбира се, всички помним за един ужасяващ мой фаул срещу Фьолер в мача „Байерн“ – „Вердер“ през 1985 година. Закъснях и нямах избор. Но малцина знаят, че на Нова година и Великден много пъти двата отбора сме се събирали в един хотел, пили сме заедно в бара. Руди беше душата на компанията. Не всички разбираха хумора му, но който се сприятели с него, завинаги му става приятел.“

Публикувано от Труд

Този уебсайт използва "бисквитки"