Ален Делон на 88 години! „Вече не ги правят такива“, както се казва. Великият актьор е жив мост към една отминала епоха на европейска естетика и кино от драматично различен порядък. В последните месеци френската легенда беше в заглавията по тъжно-тривиални поводи – неговите деца алармираха, че гледачката му Хироми Ролен го тормози и заведоха дела срещу 66-годишната жена. След 2019-а година той се възстановява след прекаран инсулт. Но кариерата на Делон остава като катедрала на качеството.
Французинът продължава да бъде приеман за внушителен символ, едновременно на киното и мъжеството от 60-те, 70-те и 80-те години на миналия век. Времена, които изглеждат все по-ценни, след всеки следващ опит да се пренапише историята и промени целия облик на Западната цивилизация. Особено онзи стилен и магнетичен Ален Делон, с едноименната шапка от крими класиките „Борсалино“ и „Борсалино и компания“.
А в същото време Делон беше в световните заглавия с продажба на картини от огромната си лична колекция, както и с автобиографична книга, озаглавена „Любови и спомени“. Тук също има българска следа – една от авторките на текста е живеещата във Франция специалистка по кино, литература и история Деница Банчева. В книгата Ален Делон казва - „Никога не съм мечтал да бъда актьор. Заради жените започнах да играя и продължих да го правя, пак за тях.“
Но да се върнем на „Борсалино и компания“, които бяха показани отново на голям екран в България през пролетта. Тук героят на Жан-Пол Белмондо от първия филм – марсилския мафиот Франсоа Капела – е погребан. Изправен до ковчега му, неговият приятел Рош Зифреди, изигран от Ален Делон, се заклева да отмъсти. При първата отдала му се възможност той ликвидира убиеца – един от доверените хора на кръвния враг Волпоне. Но реакцията на Волпоне е светкавична и империята на Зифреди е унищожена буквално за една нощ. Това само разпалва неговото желание да отмъсти докрай за паметта на приятеля си.
Сюжетът извиква спомени за страхотно кино. А днес Ален Делон не крие разочарованието си, както от настъпващата житейска есен, така и от съвременната културно кастрирана епоха като цяло. В едно от най-песимистичните си интервюта наскоро той каза: „Животът не ми носи кой знае какво. Всичко съм видял, всичко съм изпитал. Но най вече мразя сегашната епоха. Повръща ми се от нея!” Ален Делон определено не е правен за сегашния трагикомичен цивилизационен момент. Прочутата му реплика „Харесвам жените, които приличат на жени” няма да се хареса особено много но политически коректните апаратчици.
Попитан за мястото на жените в сегашния му живот, актьорът бе казал, че не е открил партньорка: „Не казвам, че нямам кандидатки. Те са десетина, но нито една от тях не ми допада, за да приключа с нея живота си. Бих могъл да се оженя за жена, която е готова да ме придружи до края на дните ми!”
Въпреки тъгата, песимизма и остаряването, Ален Делон не се е отказал от живота, противно на някои слухове. Ето, продължава да работи, да вдъхновява книги, да показва и продава от картините си, да припомня за една друга културна епоха. „Това е жива легенда, световна икона”, заяви преди години тогавашния директор на фестивала в Кан Тери Фремо преди Делон да бъде почетен на Лазурния бряг.
Ален Делон прави първи крачки към световната слава с ролята на Том Рипли във филма “Под яркото слънце” от 1960 г. на режисьора Рене Клеман, а три години по-късно е номиниран за „Златен глобус” за “Гепардът” на Лукино Висконти, с когото прави и култовия “Роко и неговите братя”.
Делон демонстрира неподражеамата си харизма още в класики като “Самурай” на Жан-Пиер Мелвил, с които става световен секс-символ и модел за подражание през 60-те и 70-те години на миналия век. По това време той е смятан за най-красивия мъж в света. Ала днес онзи Делон няма много общо с модерните и твърде странни концепции за добре изглеждащи представители на силния пол.
Културното влияние на актьора продължава да е огромно. Дори популярната в България жаргонна реплика „Ти па си Ален Делон!”, използвана като ироничен отговор на лични нападки от всякакъв порядък, е доказателство за несломимата образна сила, която отключва това легендарно френско име.
Публиката го боготвореше
Не е възможно да се преувеличи приноса на Ален Делон към киното. От „Роко и неговите братя” до „Борсалино”, кариерата му е каталог на успеха. Никога няма да има втори като него. Още от детските си години помня, че Делон беше нещо специално, имаше особена аура около себе си и тя се предаваше на филмите му. Бих казал, че той е почти митологичен образ, жива легенда - динамиката му с публиката се разви по начина, по който големите холивудски звезди от Златната епоха на американската кино индустрия бяха боготворени от зрителите.
Франсоа Озон, режисьор и сценарист
Лицето на френското кино
Ален Делон е лицето на френското кино, той никога няма да бъде забравен, а аз се надявам, че ще продължи да се снима, възрастта не трябва да е пречка за твореца. Делон е класа във всеки жанр - гангстреско кино, полицейски трилър, романтична комедия, историческа драма. Той играеше и вдъхновяваше безброй млади артисти.
Марион Котияр, актриса
Мечтаех за него като ученичка
Специален мъж в моя живот, ама наистина много специален, е Ален Делон. Влюбена съм в него от ученичка! И май още съм. Но никога не съм се срещала с него. Веднъж за малко да се случи. Имах концерт в Копенхаген по време на последното ми турне, когато Ален Делон ми звънна по телефона. Направо се подмокрих.
Мадона, певица
Живот заради жените
В новата си книга Делон разкрива, че винаги е искал за жените в живота си да бъде „най-добрият, най-красивият, най-силният“. Сред тях той цитира имената на актрисите Бриджит Обер, Мишел Корду, Роми Шнайдер, Натали Делон, Мирей Дарк, както и на модела Розали ван Бремен – майка на двете му последни деца. Казва също, че жените са били „обсебени“ от него. Той съобщава още, че никога не е имал любовна връзка с Бриджит Бардо, „колкото и странно да изглежда“. „От 65 години имаме най-доброто приятелство, което може да съществува“, заявява Ален Делон.