Любена Фокс е опозиция на консуматорския свят
Стилът на рисуване на Любена е възраждане на реализма
Завършва Академия във Флоренция и специализира при маестро Роберто Фери
Светлин Русев дава благословия на 24-годишната художничка да продължи да рисува
Любена рисува две копия на портрет на Св. Серафим, а от Руската църква в София са във възторг
Да се противопоставиш на забързания и консуматорски начин на живот с рисуване на картини. С творби, които изразяват уважение към историята на изкуството, показвайки колко много можем да научим от миналото, а сюжетите им те връщат поне век назад. И въпреки това да останеш модерен.
Ето това е избрала за себе си младата българска художничка Любена Фокс. Разбира се, фамилията Фокс е неин артистичен псевдоним. Вместо да остане във Флоренция, където през 2016-а завършва Академията за класически изящни изкуства “Ейнджъл”, тя решава да се върне в родината си при приятелите и близките. И се втурва в тукашните дебри на изкуството като доказателство на максимата, че за таланта граници няма. Особено днес, когато живеем в глобално село.
Стилът на рисуване на Любена е възраждане на реализма. 24-годишната българка смята, че днес е много по-лесно да провокираш или шокираш някого, но е много по-трудно да внесеш спокойствие в живота му. С тази нелека задача се е заела тя и единственото й желание е да прави неща, които ще се запазят във времето, които няма да се изхвърлят, а ще издържат и като техника. “Като художник искам да покажа красотата на малките неща в природата и живота, прелестта на детайлите”, споделя тя пред “Труд”. Всъщност, като погледнеш картините й, веднага се унасяш поне 100 години назад, че и повече. Натюрмортите й носят онази носталгия и тъга, която те кара да се отпуснеш и да се наслаждаваш на красивото и безметежното. Времето като че ли е спряло, а природата хем е оживяла, хем е застинала около теб.
Интересна е техниката на младата художничка. Картините на Любена Фокс са рисувани на слоеве, използвайки прозрачните качества на маслената боя. Всеки слой се нанася след изсъхване на предишния, което прави картината издръжлива във времето. Също така това създава триизмерен ефект, който се дължи на различните слоеве показващи се един през друг. Тези картини са нарисувани, следвайки логиката на това как окото възприема: виждайки детайлите в контекста на формата. “За да се създаде пълноценно изживяване, изображенията са съставени от места, пълни с детайл, както и места, където окото може да си почине”, обяснява Любена.
Софиянката вече има две самостоятелни изложби в галерия “Енакор” през 2017-а и за изненада, дори и на себе си, продава доста картини по време на тези вернисажи. Като млад човек тя знае, че рекламата е много важно нещо. Няма как да чуят за теб и за картините ти, ако не използваш усилено социалните мрежи, особено инстаграм, най-големите арт сайтове в чужбина, както и чрез американската организация “Център за обновление на изкуството” (ARC) за възраждане на реализма във визуалните изкуства. Картините на Любена не са по джоба на всеки. Още на първата й изложба преди две години семейство си купува пет нейни картини. На откриването в галерия “Енакор” идва и Светлин Русев, който харесва и оценява видяното. “Толкова бях развълнувана от оценката му, че това ми даде криле. Всъщност той ми даде благословията си да продължа да правя изкуство”, разказва Любена.
А само преди по-малко от месец Лиза Монако - съветничка на бившия американски президент Барак Обама, плаща за една от картините на българката “Гнездото” 5000 евро. Толкова много й харесва, че веднага след това поръчва и друга - “Масата на пътешественика”, за която дава фантастичните 10 000 евро. И статистиката веднага сочи, че Любена се нарежда сред най-високоплатените художнички на нейната възраст тук. Тя е много щастлива от тази факт, но съзнава, че това е и шанс. Разбира се, с усмивка веднага бърза да уточни, че не е богата, защото не продава толкова често. Но е окрилена от летящия старт на кариерата си. Тя мечтае да върне занаятчийството в рисуването. Тоест, да знаеш техниката - в случая маслото, как взаимодейства, как остарява, ще се напука ли...
От изкуството й вече се интересуват колекционери, дори и хора, които правят татуировки. Нейни произведения вече се намират при ценители освен в Щатите, в Швейцария, в Испания... От столичната галерия “Нюанс” пък й поръчали да нарисува копие на Св. Серафим и хората от Руската църква в София остават изключително доволни и искат още едно негово копие.
Талантът й да рисува всъщност е самобитен. В семейството й никой не се занимава с изкуство. По съвет на родителите си кандидатства в елитна езикова гимназия в София, учи един срок и изведнъж разбира, че това не е нейното място. Рисува й се... Премества се в Националната гимназия за изящни изкуства “Илия Петров”, но накрая остава разочарована от обучението там. Любена преглежда множество академии и университети в Европа, оказва се, че са единици тези, които преподават класическо изящно изкуство. Щом влиза в Академията “Ейнджъл” във Флоренция, веднага е впечатлена от работата на студентите, която ясно показва нивото на преподаване. Три години учи там, има специализации с любимия си съвременен художник Роберто Фери, който прави изключително експресивни фигури. Между другото той е човекът, на когото поръчват да направи портрет на сегашния папа и на кардиналите. Любена печели и стипендия и отива да учи при маестро Джон Ейнджъл. А от началото на тази година тя допълнително преподава на началните студенти в Академията във Флоренция. Тя има трима индивидуални ученика, които ще идват да учат при нея тук. В Академията във Флоренция - българката се научава на дисциплина и придобива техника, която й позволява да прави всичките тези чудесни картини с масло. Тя иска и мечтае да не се загуби онова, което човечеството е създавало през вековете. Днес то трябва просто да бъде надградено.
Красотата на малките неща в природата и живота в нейните картини е малко мрачна. Това може би идва от конфликта, че нещата са красиви, но мимолетни и с времето не се задържат. Точно с изкуството Любена иска да хване връзката и да ги задържи. Както чувствата, и цветята са нетрайни, а искаш да ги запазиш за хората. Като спомени.
Българката харесва художниците от XIX и XVIII век. Разбира се, и съвременните абстрактни художници. Освен любимия й Роберто Фери, Любена обожава и Уйлям Дрейпър, който представя нещата на платното много елегантно. На сърцето й е обаче френската школа от XIX век и Уйлям Бугеро. Флоренция е град, в който не можеш да не се влюбиш. Архитектурата, малките стари улички, които не са предпочитани от тълпите туристи, невероятната атмосфера - всичко това допълнително те кара да се занимаваш с изкуство. Любимите й места са площадът “Микеланджело”, откъдето се вижда целият град заедно с виещата се река Арно. И Палацо Пити - прекрасен дворец с красиви картини, откъдето също има прекрасна гледка към Флоренция. А флорентинският сладолед и сушито са допълнителен бонус към усещането за красота там.
Любена разказва, че рисува права и почти винаги си пее. Дори танцува. Вдъхновяват я музиката и песните на Лана Дел Рей, те внасят допълнителна меланхолия на живота. Освен натюрморти напоследък тя рисува и портрети. Получава поръчки от приятели, а вече и от непознати. Една от последните е портрет на известен професор, с който приятелите му решават да го изненадат. Резултатът е блестящ и рожденикът е във възторг. Последната й работа, която рисува е, как би изглеждала нимфата на Рилските езера. Споделя, че е имала модел за нея, но само като фигура.
Всяка нейна картина има сюжет и собствена история. Ето като “Гнездото” например, която Лиза Монако купи. В нея природата е сложена на пиедестал като под прожектор, за да се насладим на детайлите. Гнездото с яйцата символизира крехкостта на новия живот. Малката птица е фигурата, която закриля живота и дава топлина и надежда за бъдещето. Сапунените балончета са символ на красотата и на това колко е мимолетен живота. А посланието е да се наслаждаваме на природата с нежност и внимание, но да внимаваме, че като сапунените балончета с най-малкия допир можем да я разрушим. Другият мотив е охлювът, който символизира кръга на живота, смиреността и респекта, с които трябва да се отнасяме към природата.
Любена е влюбена в българската природа. И не може да си обясни защо хората толкова много обичат да я замърсяват. Това най-много я дразни, откакто се е върнала в родината. Според нея повечето правят това, за да избиват комплексите си, смята, че човек трябва да анализира себе си и така да се опознава. По този начин той живее осъзнато и не пречи на другите около него. Когато се сблъска с поредното избиване на комплекси, отговорът на Любена срещу това е изкуството й. Рисуването, което успокоява и вдъхновява.