Преди почти 30 години омекотеното гладуване по Лидия Ковачева спасява жената от операция. И променя живота ѝ
Храни се с постна храна – зеленчуци, плодове, варива
Днес Палушка е на 77. На енергията и работоспособността й могат да й завидят жени, които са на половината от нейните години. На младежкия й вид – също. Фина, елегантна, поддържана жена. Тя продължава да работи – като председател на Асоциацията на автобусните превозвачи в Плевен, след като дълги години е била директор Автобусни превози и в този бранш за нея няма нито тайни, нито непознати лица. Защитава интересите на колегите си пред държавните институции, помага им да преодоляват административни бариери, да намират решения за своя бизнес. Известна е навсякъде в Плевенско и вероятно за това има заслуга и името й – така го е избрала нейната кръстница, чехкиня.
Икономист по образование, Палушка е пестелива на думи, обича точните цифри, фактите, но е много емоционална, когато разказва живота си. Била е на 49-50 години, когато й поставят диагноза атипична хиперплазия на маточната лигавица. Това е анормален растеж на клетките на жлезистата тъкан – вътрешната обвивка на матката, която увеличава обема си и предизвиква изтощителни кръвотечения по всяко време. Счита се за предраково състояние. Лекарят, който поставил диагнозата, й казал, че ако не се оперира, в близките пет години ще се развие злокачествен тумор. Потвърдили са го и други негови колеги. Изведнъж над живота й надвиснали черни облаци. Трябвало да избира: операция или началото на раков процес с предизвестен край.
Палушка обаче е от онези хора, които притежават достатъчно кураж и свободолюбивост, претеглят нещата, искат да си съставят свое мнение, да търсят различен път. Ето нейният разказ:
„Реших, че няма да се оперирам. Намерих книгата на Лидия Ковачева, прочетох я за една нощ и на сутринта реших да започна лечебно гладуване. На чай и плодове 20 дни, сама, в къщи. Тогава бях директор на автобусни превози – тежка, стресираща и ангажираща работа. Имах семейство, дете, за които да се грижа. Но не исках да умирам млада, нито да правя тежка и осакатяваща операция. Реших, че трябва на всяка цена да опитам лечебното гладуване. На 8-мия ден от гладуването получих силни болки в областта на матката. Помислих си, че правя нещо неправилно. Потърсих за съвет Лидия Ковачева. Но тя не е лекар, диагнозата нищо не й говореше. Посъветва ме да продължавам да гладувам. Двоумих се, страхувах се да не направя някоя грешка с опасни последствия. И тогава потърсих д-р Емилова. Записах си час по телефона и отидох на преглед във Варна. Тя ме прегледа, доста говорихме и ме посъветва да започна лечебното гладуване отначало, както трябва – 20 дневно гладуване с 14 дневно захранване. Тя каза, че ще ме наблюдава. Точно от тази подкрепа имах нужда.
Направих 20 дни, захраних се 10, по правилата. След това отидох на преглед при нея. Изследванията бяха добри. Отидох и при моите лекари, които ми поставиха диагнозата. Те бяха удивени: на практика бях здрава, изследванията ми – като на 18-20 годишно момиче.
Можете да си представите какво облекчение изпитах! Но знаех, че с едно гладуване няма да реша нещата. А и д-р Емилова ме посъветва да направя ново гладуване след 2 месеца. Направих го. Не ми беше леко, но аз съм волева личност, пък и инатът ми на Козирог ми помогна. Не се колебаех, гледах само напред. По онова време обаче обстановката беше друга, и към метода имаше не просто недоверие, а съпротива, хули и отричане, а и нямаше толкова разнообразни плодове в магазините. Но аз живея в Плевенския край, и намирах чисти, хубави, пресни плодове.
След второто гладуване гинекологът, който ме наблюдаваше, не можа да повярва на резултатите и повтори изследването. Оказа се, че всичко е наред. Нямаше и помен от хиперплазията на маточната лигавица.
Оттогава вярвам безусловно на този метод. Гладувам всяка година по 3-4 пъти в рамките на 12 месеца. Не по 20, а по 14 дни, със 7 дни захранване. Почти всяка година идвам в клиниката за захранването, за да почерпя от тази невероятна енергия, която излъчват д-р Емилова, екипът й и пациентите. Слава Богу, всичко е наред през тези години. Не просто съм здрава, а кожата ми се изчисти, нямам петънца, възпаления, казват ми, че е на млада жена – без инжекции и терапии. Храня се с постна храна – зеленчуци, плодове, варива, рядко хапвам кашкавал, рядко ям кисело мляко. Не ям месо.
Как реагира семейството ми, често ме питат. Имаме вила край Плевен. Докато беше жив съпругът ми, често ходехме там с приятели. Скарата винаги се зареждаше с месо, слагаше се масата, сипваха се питиета… Аз сядах на масата с чаша чай или с порция плодове. Всички ми се чудеха как така отказвам хубаво месо. Мъжът ми, който отричаше плодолечението, направи гладуване, когато се оказа, че има проблеми с дебелото черво. След това и синът ми направи едно 20 дневно гладуване заради здравословни проблеми. Засега само внучката ми не е изкушена от плодолечението.
Гладуването промени начина, по който гледам на здравето си. Започнах да се грижа повече за себе си. Направи ме и по-търпелива, по смирена. Помогна ми да се справям и със стреса. Защото аз продължавам да работя, и моето дълголетие и в професията е не само въпрос на дисциплина, но и резултат от промяната в начина ми на живот – да имам повече енергия, повече свободно време, да бъда по-организирана и целеустремена. Живея сама, съпругът ми почина в катастрофа. И трябва да се справям сама с всички житейски предизвикателства. Вярвам в себе си, знам как да се справя. Вярвам в мъдростта на един гениален режисьор – Андрей Кончаловски, който е казал: „Гладът удължава живота. Ситостта е по-близо до смъртта.“
Визитка
Д-р Емилова завършва медицина през 1969 г. и придобива специалности по вътрешни болести, ревматология и кардиология. Има и магистратура по здравен мениджмънт.
Основава своята клиника през 1993 г., като прилага в нея метода на Лидия Ковачева, наречен омекотено гладуване с плодове и чай. От тогава до 15 август тази година през нея са минали 49 439 пациенти и огромната част от тях са излекували с този метод тежки хронични заболявания, обявени за нелечими. През 1997 г. д-р Емилова става единственият български член на Лекарската асоциация към Обществото за натурална хигиена на САЩ.
Рецепта
Чушки, пълнени с леща и ориз
Продукти:
6 узрели чушки за пълнене
1 чаена чаша кафяв ориз
1 чаена чаша сварена кафява леща
1 глава лук, накълцан на ситно
2 скилидки чесън, смачкани
2 моркова, накълцани ситно
1 пащърнак, накълцан
Подправки: морска сол, самардала, джоджен, червен пипер, мадраско къри – каквото обичате.
Приготвяне:
Отрязвате капачетата и почиствате чушките.
Задушавате кафявия ориз с накълцаните зеленчуци. Смесвате със сварената леща и подправките и пълните чушките.
Затваряте с капачетата, потопени в брашно. Добавяте вода или зеленчуков бульон и запичате във фурната.