“Нашенец” е заглавието на новия моноспектакъл на Мариус Куркински - с него актьорът ще отбележи 30 години на сцената. През 1993 г. той дебютира пред публика с първия си моноспектакъл “Дон Жуан”, а сега е подбрал произведения на Чудомир. С голям успех Мариус продължава и обиколката си из страната със сборния си моноспектакъл, с който пък отбеляза своя 50-и юбилей.
Премиерата на новия моноспектакъл “Нашенец” е в Силистра - на 7 ноември. Следват Добрич - 8 ноември, Варна - 9 ноември, и Пловдив - 10 ноември. В София представлението ще се играе на 12 ноември - в зала 1 на НДК.
В него Куркински ще се превъплъти в различни герои по произведения на хумориста Димитър Чорбаджийски, известен с псевдонима си Чудомир.
“На сцената ще пресъздаде типичното за автора остроумие и виждания за живота и обществото, поднесени чрез забавни и трогателни истории. Какво би бил този свят на трудности, главоблъсканици, амбиции и тревоги, без животворният полъх на хумора. Много от Чудомировите разкази са изградени като диалог или монолог”, разказват от екипа на проекта.
Къде е генезисът на хумора у Чудомировите герои? Защо Чудомировите нашенци са актуални и днес? Защо ни разсмиват още? Защо ни настройват философски да сме толерантни към дребните човешки слабости? Неслучайно тези герои носят прозвището нашенци - нещо близко, което е и наше, присъщо и на нас. Индивидуалното е и общочовешко. Дори това, което не харесваме у другия, в някаква степен го притежаваме и ние, открива героят на Куркински на сцената.
Мариус със сигурност е всичко друго, но не и обикновен нашенец. Без значение дали го харесвате или не, няма как да го сбъркате с някого друг или да останете безразлични. Ако сте гледали поне едно негово интервю, веднага може да различните маниерът му на поведение, мислене и изобщо светоусещане, което май не е като на другите. Мариус е човек с много и таланти, артист до мозъка на костите си и вероятно заради това често изглежда прекалено отнесен и дори изгубен между образ и реалност. Той самият е театър, емоция и видимо неспокойствие.
На сцената според голяма част от хората е гениален и несравним, но според други е твърде странен и съвсем неразбираем. Билетите за неговите моноспектакли свършват за дни, понякога за часове, а след края аплодисмените дълго не стихват. Но винаги има по няколко души, които не дочакват края им, явно непознаващи стила му и незнаещи какво да очакват.
В богатата си кариера Мариус изявява успешно като актьор, режисьор и музикален изпълнител. Неколкократен носител е на наградите “Икар” и “Аскеер” и на още куп други отличия.
През годините той претърпява трансформация и от щурото и необуздано момче, пръв любител на нощния живот, се превърна във вглъбен артист, чиито търсения са само в театъра, а темите, които напоследък го вълнуват, са вярата и силата на Бог. Казва, че вече е изживял голямата си любов и сега е време да мисли само за работа.
“Много големи хора казват, че ако няма любов по време на процеса, не става. Аз не мога така - аз трябва да имам любов, между мен и това, което правя, между произведението и публиката. Има ли човек до мен, това вече е абсурд и всичко става на ръба, даже когато се съчетават нещата. Според мен трябва по едно нещо да прави човек, но има и хора, които се влюбват, женят се и остават заедно до края. Има такива хора и сега, убеден съм, но ние, които не можем така и не ни се е случвало така, ще си носим последиците”, казва Мариус в свое интервю за “Труд News”.
Мариус Куркински всъщност се ражда като Ивайло Стоянов на 15 октомври 1969 г. в гр. Нови пазар. На 12 години постъпва в детското театрално студио към Драматичен театър - Варна, а след това в театър “Щурче” на братя Райкови.
По-късно решава да превърне театъра в своя професия и завършва Националната академия по театрално и филмово изкуство (НАТФИЗ), където попада в класа на проф. Крикор Азарян.
През 1997 година издава първия си албум “Любовна война”, който е написан и продуциран от култовата тогава група “Тибетски сърца”. Със самото си излизане през лятото на 1996 г., пилотният сингъл “Ти-ри-ри-рам” завладява всички радио класации в страната.
През годините Куркински участва като актьор в повече от 15 филма. Театърът обаче остава неговата голяма страст и като актьор, често едновременно и режисьор участва в близо 30 постановки в различни театри, най-вече Народния, “Зад канала” и “Сълза и смях”.
Магнетичен човек и актьор
Още като бяхме студенти във ВИТИЗ ми направи много силно впечатление неговият магнетизъм като актьор и като човек. Той е много чувствителен и раним. Никога не претендира и не нахалства, той е тих и прибран в себе си, но когато е в подходяща компания се отпуска. Не е от хората, които натрапват своята природа, а се държат така, че ти сам искаш да ги опознаеш. Чувството за мярка при него е съвършено.
Камен Донев, актьор и режисьор
Гениален е и свръхчувствителен
Още от дете Мариус беше много различен и по тази причина беше много интересен. Той е зодия Везни и е човек на крайностите, това е неговият кръст и той го носи много достойно. Това е човек, на когото мисля, че мога да простя всичко. Той винаги е имал нужда от любов и от някого, който да бъде близо до него. Мариус е гениален и затова е свръхчувствителен, което обяснява всички състояния, в които той може да изпадне.
Мария Сапунджиева, актриса
Той е бог в нашата професия
Когато играех за първи път ролята на Мъртъл в “Царство небесно”, по същото време в Народния театър се играеше “Иделният мъж”. И тогава получих най-голямото признание от Мариус Куркински - човек, когото страшно много уважавам. Дойде на премиерата и после каза - готов съм да говоря за това представление навсякъде. И го направи. Да говори Мариус за нашето представление беше най-голямото признание за мен. Все едно получих “Оскар” за тази роля. За мен той е бог в нашата професия.
Нона Йотова, актриса и певица
Стефан Вълдобрев измисля псевдонима му
Получава псевдонима си от своя приятел Стефан Вълдобрев, когато му споделя, че като малък баща му е разказвал, че е трябвало да го кръстят Мариус Куркински - на името на баба му Мария и по рода Куркински, от който семейството им принадлежи. Като чува това Вълдобрев го убеждава да започне да използва това име. Така Ивайло подписва първия си моноспектакъл като Мариус Куркински. Случайно или не, кариерата му тръгва с голям успех и Мариус става толкова разпознаваем и запомнящ се, колко е името, което си избира.