Едно от лицата на България пред света е голямата ни оперна прима Райна Кабаиванска. Миналата седмица във Верона тя получи наградата с името на легендарното сопрано Мария Калас. Кабаиванска е първата чужденка, удостоена с високото отличие.
Своя път в голямото изкуство Райна, една от звездите на белкантото, започва като последица от българската инженерна мисъл. Ето как: „Като момиче имах приятел инженер, който си беше направил радио, за да слушаме западните новини - разказва Кабаиванска в интервю за италианския печат. - Не знаех нищо за Запада, не знаех името на нито един певец. Комунизмът не ни позволяваше да получаваме информация от Европа. Случайно един ден чух прекрасен глас. Не знаех, че това е Мария Калас, но в този момент реших, че искам да отида в страната, където пеят по този начин.” Това е било, когато Райна е на 17 г.
Кабаиванска е родена на 15 декември 1934 г. в Бургас. Баща є Ячо Кабаивански е ветеринарен лекар, писател, поет и университетски преподавател, а майка є Стайка е учителка по физика. В детските си години свири на пиано и пее в Детски хор „Бодра смяна”. „Аз бях винаги първата в класа - и по физика, и по математика, по всичко имах 6 - спомня си тя. - Внезапно реших: ще пея. И слава Богу че родителите ми не ме спряха.” През 1957 г. завършва оперно пеене и пиано в Държавната консерватория „Панчо Владигеров”. След дипломирането си е назначена в Софийската опера като хористка, което я амбицира да кандидатства за стипендия за специализация. И още на следващата година печели държавна стипендия за Москва. При което проявява нечувана дързост - влиза с ходатайството на генерал Иван Винаров, приятел на баща є, при тогавашния министър на образованието Вълко Червенков и го моли да й разреши с отпуснатите пари да замине, вместо за съветската столица, за Милано. За нейна изненада Червенков казва „да”.
Учи музика в лицея „Виоти” във Варчели при вокалните педагози Дзита Фумагали, Д. Тес и Мерлини. „Учителката ми Дзита Фумагали беше щедър човек - разказва Кабаиванска. - Тя никога не вземаше пари. Аз свирех на пианото по време на уроците, после ми даваше да ям. Грижеше се за мен като майка, когато пристигнах в Милано.” Това слага началото на едно продължило цял живот приятелство с Фумагали, която доживява до 102 г. Впоследствие, по примера на своята учителка, Райна Кабаиванска на свой ред „осиновява” млади таланти, за които се грижи, докато полетят по своя път из световните оперни сцени.
На 4 април 1959 г. печели с конкурс първата си роля в гр. Реджо нел'Емилия - тя играе Жоржета в „Мантията” на Джакомо Пучини. А от 1961 г. е солистка в Ла Скала в Милано и в Софийската опера. За първия си спектакъл в Ла Скала за 4 дни трябва да подготви ролята на Агнес в операта „Беатриче ди Тенда” от Белини - малка, но трудна роля. Още същата вечер получава предложение да пее в Метрополитън опера, където участва в „Палячи” - постановка на Дзефирели. Само след няколко месеца в САЩ Райна Кабаиванска сключва договор с Метрополитън за 15 сезона, като междувременно е пяла вече и в Ковънт гардън.
Така Ла Скала се оказва трамплинът, който я изстрелва право сред звездите в операта. Сред партньорите є впоследствие са великите тенори на някои поколения: Франко Корели, Марио дел Монако, Джон Уикърс, Карло Бергонзи, Алфредо Краус, Плачидо Доминго, Хосе Карерас, Лучано Павароти. Огромен е списъкът на театрите, в които е пяла. Артистичният є репертоар е широкообхватен и включва както Росини, Пучини, Белини и Доницети, така и Чайковски, Масне, Берлиоз, Вагнер, Рихард Щраус, а също по-съвременни композитори като Нино Рота и Бенджамин Бритън. Едни от най-знаковите є роли са Травиата, Адриана Лекуврьор, Франческа да Римини, Манон Леско, Мадам Бътерфлай и Тоска.
Сред от най-важните запознанства в живота є се оказва срещата с бъдещия є съпруг Франко Гуандалини. „Влюбихме се с моя мъж в процеса на работа върху „Франческа да Римини”, той беше режисьор. Много хубав спомен.” Дъщеря им Франческа е кръстена на тази героиня. А първородният внук е Иванчо (Джовани), както оперната дива с гордост тръби. Иванчо вече е на 11 г., а сестричката му Чечилия е на 4.
Наградата на името на Калас носи и лични емоции за Кабаиванска. Като млада певица Райна е работила с гъркинята, при това в тежък момент за Мария Калас. В началото на 70-те години на ХХ век тя тъкмо е загубила гласа си. Калас кани талантливата българка в Париж да работят върху подготовката на дебютната й роля в „Травиата”.
Но колкото и славни личности да е срещала през живота си, на каквито и сцени да е пяла, Кабаиванска никога не е допускала известността да замае главата є. Тя смята, че едно от най-силните є качества е способността за самокритика. По думите є „аз съм това, което съм. И после аз съм един привилегирован човек. Да се занимаваш с изкуство, това е голяма привилегия. Щастие!”
Благотворителност
Райна Кабаиванска е една от най-важните оперни певици на нашето време. Тя е пяла в най-големите оперни театри в света, сред които са Ковънт гардън в Лондон, в Гранд опера в Париж, Метрополитън и Карнеги хол в Ню Йорк, Дойче опер в Берлин, виенската Щаатсопер, Болшой театър в Москва и Токийската опера. Днес Кабаиванска е на 84 г., но продължава да води своите майсторски класове. Фондът „Райна Кабаиванска” е учреден през 2002 г. в НБУ с лични средства на певицата като продължение на благотворителната й дейност в България. В началото на ХХI век по идея на Блага Димитрова и заедно с още една приятелка на Блага - Климентина Иванова, основават фондация за изоставени талантливи деца в Пловдив. За съжаление, след смъртта на Блага Димитрова през 2003 г. се оказва невъзможно да движи нещата с фондацията.
За нея
Ако не беше тя, щях да сменя занаята
През 2005 г. спечелих конкурса за млади оперни певци в Сполето и започнах да уча с Кабаиванска в Музикален институт „Веки - Тонели” в Модена. Тя знаеше, че съм от обикновено семейство и ме увери, че ако работя сериозно, ще ми помогне. Плащаше ми пътуванията и разноските от собствения си джоб. Плюс безплатните уроци. След година и половина ме заведе и при Павароти! Дойде с такси да ме вземе от гарата в Модена с букет цветя за него, защото аз бях неподготвен. Прослушването беше с нея на пианото. Павароти ме хареса и се съгласи по нейно настояване да ме обучава безплатно. Аз съм сто процента сигурен, че ако не я бях срещнал, вероятно щях да сменя занаята. Щях да завърша консерваторията и никой нямаше да ме представи във важните среди, нямаше да мога да се докосна до операта.
Италианският тенор Андреа Карe
Олицетворение на самата опера
„Когато Райна Кабаиванска се появи на сцената, всичко останало губи значение - декори, хореография, музика. Тя е олицетворение на самата опера.”
Примадоната Мария Калас
Скромен и деен човек
Като всички, преминали през школата на упоритото трудене и достигнали до такъв връх, Райна Кабаиванска е скромен деен човек, с поглед насочен към бъдещето. На това отгоре е и интелектуална личност. Към другите трудности да се говори за нея се добавя и особеното съчетание в личността є на овладяна даденост, трудолюбие, характер и ум. Особено, защото става дума за качества, които се подкрепят, без да си пречат, когато някое трябва да има превес.
Проф. Богдан Иванов Богданов, бивш президент на НБУ