Фалшификат ли са сквернословните “Съвети към сина”
За Фердинанд ние сме “миризливи българи”, “балканджийски потурановци”, “народ от бакали и базиргяни”, тоест търгаши
Eдна книга скандализира Симеон Сакскобургготски. “Съвети към сина” от неговия дядо цар Фердинанд до баща му цар Борис III. Беше тиражирана през 1991 г. от авторитетното Университетско издателство. Посочено е, че текстът е препис на оригинал.
Преписът се съхранява в Централния държавен архив. Оригиналът трябва да е в личния архив на Фердинанд. Него абдикиралият монарх изнася в Кобург. После Симеон го депозира в САЩ и най-сетне го върна в България. Дари документите на Главно управление на архивите при Министерския съвет.
Преди това царят, който беше и премиер на републиканско правителство, прелисти книжата и обяви: “Няма такава книга!”
Защо?
Защото Фердинанд, автор на две национални катастрофи, копира Николо Макиавели. Неговият трактат “Владетелят” е апология на абсолютната власт. Лукавство, вероломство, насилие и дори убийства са оправдани в името на деспотизма.
“Владетелят” е писан през 1513 г. в чест на Лоренцо II де Медичи. “Съвети към сина” са съчинени в навечерието на Втората световна война. Тогава на световната сцена е Адолф Хитлер. Фердинанд предупреждава Борис, че и у нас може да се появи такъв месия и да го измести. “Народът се хвърля към привлекателния призрак и служи с въодушевление на новия си тиранин. Примерът на Хитлер нека ти е пред очите”, отваря му зениците той.
По-късно обаче ученикът на Макиавели се изповядва пред фюрера: “Ваше Превъзходителство, ще разберете с какво въодушевление аз като бивш глава на една страна, която с непоколебима вярност се е сражавала през Световната война на страната на германската армия, и най-вече в качеството си на пруски генерал-фелдмаршал съм следил полета на германския въоръжен народ под гениалното водачество на Ваше Превъзходителство.”
“Вярност и постоянство”, стои върху родовия герб на Кобургите. Понеже девизите са затова да не се спазват, бащата съветва сина да е лицемер. “Лицемерието е основната добродетел на царете - мъдро отбелязва той. - То е много тачено в нашия, Кобургския род, така също и у българския народ. Ти трябва да го притежаваш във висша степен, ако искаш чрез лицемерието да обезоръжаваш поданиците си.”
“Съвети към сина” е наръчник на тиранина. “Ти - обръща се абдикиралият към наследника - трябва да разделиш народа в България на две категории, неравни по численост, но еднакви по важност. Първата категория е съставена от хора, които са подчинени на същата фикция като теб, че работят уж да осигурят щастието за всички.”
Фердинанд я нарича “бюрокрация”, има я до днес. Много жилава е и втората категория. Нея кобургският изгнаник коментира така: “Гламавщината на хората от втората категория е безкрайна. Тая категория се състои от всички ония, които с ръцете си или с умът си се мъчат да си изкарат препитанието, но същевременно те създават богатството, разкоша и състоянието на другите, а за себе си запазват само ония трохи, които първата категория благоволява да им остави.”
Оказва се, че цар Фердинанд е последовател на Карл Маркс. Перифразира със свои думи теорията за принадената стойност в “Капиталът”!
По-нататък...
“Най-опасните граждани на едно царство са хората, които знаят добре да пишат и които са надарени с естествени дарби на наблюдателност”, учи Ферди, както му викали журналистите докато е коронован. “Синко мой - обръща се бащински той, - пази се от тях, защото ако ги оставиш да се приближават много до теб, те могат да те продадат като юда, без да се усетиш.”
“Всичко се купува с пари и хората и техните съвести са стока с по-голяма или по-малка цена”, влиза в материалната сфера Фердинанд. Изгнаникът живее с мисълта, че ония, които са го прогонили, са му длъжници. Методично врънка за пари Борис, но се гнуси от българския лев - иска твърда валута. През януари 1942 г. премиерът Богдан Филов записва в дневника си:
“Даде ми едно писмо от баща си, с което той искал пак парична помощ в швейцарски франкове, понеже бил принуден да живее сега в Словашко. Обещах му да уредим този въпрос.”
Нещо повече, Фердинанд настоява да му пращат бензин и смокини за неговите папагали. При една среща Борис обсъжда този екзотичен въпрос с тайния съветник Любомир Лулчев. “Прилича на тях в носа - казвам му, а царят се пипа по своя и се смее”, свидетелства Лулчев.
“Съвети към сина” най-остро бодат очите с квалификациите за българския народ. За монарха ние сме “миризливи българи”, “балканджийски потурановци”, “народ от бакали и базиргяни”, тоест търгаши. “Ние произхождаме от чужда династия - припомня той, - чужда на българската кръв и душа, ние нямаме нищо общо с тази долна раса, следователно нямаме нужда от обичта на българския народ, защото нашите други интереси са гарантирани от тоя народ поради неговия страх и сервилност.”
Изрекъл ли е тези сквернословия царят на българите? Ръкописът в ЦДА е дело на Димитър Йоцов. Дипломат и историк, той често посещава Фердинанд в Кобург. Според Тодор Димитров, който извади документа на светло, изгнаникът му разрешил “да пие вода от извора”.
Фердинанд е известен със своята потайност и мнителност. В “Съвети към сина” четем: “За да напиша тия бележки, след като съм твърдо решен на книга мисълта си да не излагам, все трябва да има причини: те трябва да служат като пътеводител на моя син, нине царствующия в България, Борис III.”
И после: “Като ги прелиствах, аз често пъти си казвах, не е ли по-добре да ги изгоря. Но понеже рядко се срещам с него, а и когато се срещам най-напред разговорим за нашите семейни работи, а за политическите не остава време, защото го виждам моя син, че е много упорит, твърдоглав и иска да ме надмине в хитрината и мъдростта.”
Логиката внушава, че Фердинанд е рискувал в името на династията. Използвал е Димитър Йоцов като куриер между Кобург и София. В текста обаче на едно място предупреждава Борис: “Пази се от него.” Бил е прав, защото преди да предаде пратката Йоцов прави препис за себе си.
От своя страна дипломатът твърди, че е прегледал дворцовия архив, който бил в седем сандъка: “Между документите, които тия сандъци съдържаха, имаше и огромна преписка, писма, рапорти, фотографии от емигрантската епоха, както и плановете и интригите на емигрантите в Русия през време на Стамболовия режим.”
Езикът на “съветите” също маркира автентичност. Пословичен циник, Фердинанд е бил майстор на цветистите изрази. Добри Ганчев, неговият учител по български, разказва: “На френски говореше с майка си и с дипломатите, на немски - с брата си и слугите, на маджарски псуваше и на английски и италиански се хвалеше.”
“Френският на Монарха бил изискан и доста груб, защото във фамилията Орлеан никога не са се боели от остри шеги и нецензурирани задявки...”, допълва лингвистичната картина внукът Симеон.
Версията, че “Съвети към сина” са “комунистически фалшификат” не издържа най-малко по две причини. Фердинанд вади кирливи ризи и на червени дерибеи. Те от своя страна нямат интелектуалния потенциал да направят толкова изкусна мистификация. Опитаха с Тодор Живков и му написаха партизанските писма по новия правопис след 9 септември 1944 г.*
Такава книга има!