За Гоце между 4 май и Гергьовден

В пещерата „Капе“ Делчев дава пример как трябва да действа една революционна организация

Една от най-срамните фалшификации за живота и делото на Гоце Делчев се вихри в центъра на Скопие

Някак си съвсем естествено си дойде и „поръчката“ да заменя писането по предварително подготвената тема с тази за Георги (Гоце) Делчев. Когато сядаш пред компютъра на 4 май, датата на гибелта на големия българин, а след два дни е Гергьовден, това ти се струва някак си логично, да не кажа и задължително.

Пък и воден от професионалната рутина вече си прочел какво за този ден пишат сайтовете оттатък границата, край Вардар, та нещата все повече придобиват своята неотложност. Покрай 122-ата годишнина от смъртта на Делчев, обявен за най-великия македонец, не се пропуска и фактът, че в неделя, 4 май 2025 г. се навършиха 45 години от кончината на Йосип Броз Тито.

По време на работата ми в Скопие като кореспондент съм се чудел на кой от двата повода държат повече. Медиите никак не помагаха да се даде ясна представа отбелязването на чия смърт е обществен приоритет. Като голяма хитрост и професионална находчивост се приемаше елементарният „номер“ да бутнеш микрофона пред някое дете, излязло на площада в центъра на Скопие, и да го питаш какво честваме днес? В 90 на сто от случаите то отговаряше: другАрот Тито. Амаq дали знае кой е бил той, какъв „ДругАр“ му е, дали има някакъв непосредствен спомен за югодиктатора, не можеш да разбереш.

Вероятно този детски избор се дължеше на разговорите у дома, или на улицата, или някъде другаде.
Струва ми се, че „тенденцията“ да предпочитат Тито пред Гоце с течение на времето и с идването на нови поколения се променя. Най-малкото заради това, че в детските градини сутрин, преди закуска, когато се провеждат задължителните патриотични заклинания, вместо стария лозунг от СФРЮ „Тито е наш и ние сме Титови“, вече е в употреба „Гоце е наш и ние сме Гоцеви“.

Иначе и този път отбелязването мина по стария „стандарт“. Пред тленните останки на революционера в саркофага в двора на църквата „Свети Спас“ в Скопие минават многобройни делегации от политици, партийни лидери, общественици, културни дейци, представители на институции, които носят името на Гоце, десетки обикновени жители на Скопие.

От години е установен строг протокол, който внимателно и стриктно следи да не би сред местните да се промъкне някой представител от България - дали от посолството или другите ни мисии, или пък, не дай Боже, дошъл специално от другата страна на границата. Обикновено на представителите на българското посолство е отреден час след обяд, когато всеки от тамошните хора е имал възможността да посети двора на църквата и да се поклони. Нашите са редовно там, отдават почит на живота и делото на Гоце Делчев, така, както се полага към големия български революционер. Ако не се лъжа, само в един-единствен случай българската група бе включена в официалния протокол преди обяд и това беше по времето на посланик Александър Йорданов. Как стана това и досега нямам обяснение, но в Скопие много бързо разбраха грешката си и оттогава до днес се спазва старото правило: българите извън протокола, след обяд, когато няма хора и е по-тихо. Никой да не ги вижда, да не чува думите, които българските посланици обикновено изричат и които, според техните неписмени заядливци, са опит Гоце да им бъде откраднат.

За Гоце. Имам си аз два „казуса“, които обичам да споменавам. И вероятно и друг път съм го правил на страниците на „Труд news“, но понеже са ми симптоматични, но и символни, обичам да ги преповтарям. В началото на февруари 1903 г. четите от Серския революционен окръг се събират в пещерата „Капе“, днес в северната част на Гърция. И Гоце с четата е там, и Пейо Яворов, негов четник - също. Решението за вдигането на въстанието вече е взето през януари в Солун, Гоце има резерви по него. Но така или иначе в „Капе“ се уточняват нещата за лятото. Петнадесет години по-късно един от участниците на срещата Георги Баждаров пише: „...стана дума да се фотографираме, тъкмо се бехме събрали всички чети в окръга, изключая Разложката. Даскала Иван, Копаран-чауша препоръча да се извика българинът фотограф, член на организацията от село Зърново... След три дни фотографът бе в Капе. Явява се спор как да се наредят четите. Дедо Илия, нашият войвода, настоява четите да се наредят по старшинство... Гоце каза: „Така да бъде“ и така стана. Гоце и Пею Яворов застанаха най-отзад между четниците, които Гоце водеше със себе си, макар и да беха поканени да дойдат отпред. Не искаха да нарушат възприетото начало...“

Чел съм, че това подреждане „по старшинство“ е било пренебрегнато поради страх от претенции на войводите кой е по-старши и кой не. Всеки от тях си е имал своята комитска и бунтовническа биография с подвизи и успехи зад гърба си. Някои от тях носели със себе си и митологията, изградена около делата им. Затова били решили подреждането за въпросната снимка да стане по реда на пристигането на четите в пещерата. Било по-справедливо. Подредили се, натъкмили се и тъкмо извиканият фотограф да се завре в апарата и да снима, някой се сетил: „Чакайте, бе, а Гоце къде е?“. Все пак, всички те били на свой терен, а Гоце бил дошъл на инспекция, но така или иначе им бил нещо като началник. А той с Яворов вече бил застанал на последния, седми ред на групата. Поканили го, но той казал: „Вие определихте реда с вишегласие, аз не искам да го променям, наредете се както сте си решили“. И така Делчев и Яворов са най-горе на фотографията, а Баждаров пише: „Пею Яворов с черната капа и черната брада е към края. Гоце едва се познава най-отзад“.

Всички тези брадати, необръснати и чорлави войводи и четници, някои от тях необразовани, изглеждащи страховито пред камерата, очевидно са имали чувство за историчност. Ще спорят и решават, но накрая ще приемат, че трябва да оставят нещо за поколенията. И викат фотографа, който идва… след три дни, с натоварена на магарета или мулета снимачна техника. Колко са били прозорливи - онази снимка от „Капе“ и до днес е един от най-важните и смислени документи, които имаме за хората и дейността им в името на свободата.

Гоце не е суетен, това чувство му е чуждо. Може би затова имаме толкова ограничен брой негови снимки, може би и от конспиративни съображения, знае ли човек. Единоначалието в ръководството на организацията за него е важно, но както се вижда от описаната ситуация, той умее да се съобразява с общото мнение и решението на останалите. Никакви командни съображения не могат да променят това отношение към хората, с които е тръгнал на битка. Не се глези, не се сърди, а просто приема „вишегласието“. Революционер с интегритет и за пример днес.

Казах, че имам два „казуса“. Вторият е свързан с безсрамния публичен опит в Скопие да се фалшифицира животът на Гоце. Онзи паметник на подхода към Каменния мост на река Вардар в центъра на града, където Делчев, заедно с Даме Груев в съседство, са качени на коне, е в пълен разрез с историческата истина. В стремежа си да му придадат величие като на европейски или световен пълководец или военачалник, го скараха с действителността. Гоце Делчев никога, ама никога през живота си, не се е качвал на кон, или на магаре, или на муле. Човекът е страдал от язва, дори и по време на срещата в пещерата „Капе“, според Бъждаров, той се е присвивал от болки.

И още нещо - революционното движение на българите в Македония е било пешеходно, с дълги преходи от място на място. Илинденско-Преображенското въстание е нямало своята Хвърковата чета. И всичко друго, което в Скопие се опитват да пробутат, е измама, подмяна и откровена лъжа.

Толкова.