Културата на министрите Велислав Минеков и Атанас Атанасов и най-вече на силите, които стоят зад тях, очевидно намира своя най-изчистен образ в драг шоуто и драг кралиците
Идеалите са идеи, ясно разположени в системата добро-зло
Имало и жени, облечени и държащи се като мъже и в този случай трябвало да говорим за “драг крале”.
Както вече се досещате, тези мои лингвистични дирения бяха вдъхновени от скандала, в който се оказа, че при управлението на министрите Велислав Минеков и Атанас Атанасов (тоест на Румен Радев и на “Промяната”) Национален фонд “Култура”, по принцип създаден да “подкрепя на национално ниво създаването, развитието и разпространението на българската култура и изкуство в страната и чужбина”, дал тлъста сума за осъществяване на “драг шоу”, състоящо се, доколкото разбрах, в бинго при артистическите изяви на травестити. Само не разбрах, кое му е националното, та е попаднало в обхвата на Фонда. Но може и да е национално - отдавна не съм проявявал интерес към разпространението на естетическите девиации. Както и да е.
В шоуто участвали господа, известни като Малина Янк, Емануела и Пина ЛаПутана. Не знам какви точно са били изпълненията им, пък и не ме интересува, но новината предизвика бурен обществен отзвук, за радост в повечето случаи негативен. Имаше, разбира се, и гласове в защита. Например в Гугъл попаднах на някакъв сайт - “Маргиналия”, - в който с плосък и беден език, но с голяма претенция, громяха Тома Биков (чийто език никак не е плосък и беден) задето осъдил поведението на министерство на културата, което финансирало чрез Фонд “Култура” въпросното шоу с травестити в бинго (забележете: “еротика” плюс хазарт, финансирани от държавата в качеството им на “култура”; шоу, което, въпреки че е субсидирано, продава билети) и казал, че подобни действия приличат на корупция и подлежат на финансова проверка. Според мен става дума за нещо много повече от корупция, защото ако беше само тя, корумпираните министри и чиновници щяха да си вземат парите по някакъв по-дискретен начин, а не чрез изпъчени гейове с цветни пера.
Въпросният сайт “Маргиналия” изглежда е специализиран да защитава ЛГБТИ+ (правилно ли го изписвам?) правдата. Да защитава “шарените хора”, както ги нарича, защото те все още са крехко, чувствително и неразбрано малцинство, подхвърляно насам-натам от калните вълни на господстващата в нашето изостанало балканско общество простотия. В сайта културната изява, за която говорим, е защитена чрез статия, озаглавена “Българската култура без драг шоу е постна пица”. Статията се намира в непосредствена близост с международната тема: “Байдън: Транссексуалните американци формират душата на нашата нация”.
Но, дами и господа, когато държавата чрез свое министерство финансира нещо, то това нещо вече не е “маргиналия”, не е ексцентрична изява на няколко раними души, а официална държавна политика. И “шарените хора” вече не са крехки и нещастни, не се нуждаят от състрадание и подкрепа, защото зад тях стои държавата.
По подобен начин и Столична община застана зад знамето на дъгата, като удари едно рамо на “София прайд”. Не, няма да даде пари директно. Фандъкова го обясни много добре: “Общината няма и да финансира противоречивото събитие, но ще подпомага финансово организациите, които го провеждат”. Тоест ние няма да финансираме режима в Северна Корея, но ще дадем пари на Корейската работническа партия. Всъщност хитро го е измислила Фандъкова. Няма да даде нашите пари на прайда, но ще ги даде на някоя фондация за организиране на фестивал на изразителното четене на творби от млади транссексуални поетеси с увреждания, а пък фондацията вече ще ги даде на прайда. Готино...
Този порив да се финансират с публични средства ЛГБТИ+ (дано го изписвам правилно) прояви е твърде симптоматичен. Той говори за осъзна политика. А тази политика произтича от определена философия. Когато въпросните прояви са в областта на културата или поне им лепят етикет “култура”, за да могат да ги финансират чрез специализираните фондове, нещата стават още по-комплицирани. Изобщо, ние имаме ли някаква обща дефиниция за “култура”, с която всички да сме съгласни?
Ежедневно се определяме спрямо някакви червени линии. Културата е една от тях. По-точно - духовната култура, защото най-вече това разбираме, като кажем “култура”. Що е то “духовна култура”? Това е преди всичко комуникация, осъществена на художествен език - тоест на символен език. Символите са образи, които се опитват да изразят неизразими понятия. И често успяват, но поради своята условност се нуждаят от общоприет код.
Чрез символната си система изкуството, което наричаме “духовна култура”, се опитва да формулира идеалите на човека и да ги нарече по някакъв начин. Да им даде имена, както човекът даде имена на животните в началото. Самата дума “идеал” сочи, че става дума за нещо нематериално, за нещо в сферата на чистите идеи в Платоновия смисъл, развит в неговата Теория на формите в “Държавата”. И като такова идеята няма сетивен еквивалент и трябва да бъде назована чрез символ.
Но идеалите не са просто идеи, а идеи, към които се стремим, идеи за нещо, което копнеем да ни се случи. Идеалите са идеи с допълнителна етическа натовареност. Следователно идеалите са идеи, ясно разположени в системата добро-зло. Оттук няма да сбъркаме, ако кажем, че идеалите на човека са неговите ценности. Идеалът е представата за абсолютното добро. Нещо повече. Идеалите могат да бъдат с положителен или с отрицателен знак. Когато стигнем до крайност с положителните, културата произвежда утопии. Когато стигнем до крайност с отрицателните - произвежда дистопии.
Иначе казано, в първия случай рисуваме картината на абсолютното добро, а във втория - на абсолютното зло. У човека абсолютно, чисто добро няма, както няма и абсолютно, чисто зло. Те са неразделни, но не и смесени. Изкуството (културата), наред с всичко останало, си поставя задачата да опрости тази объркваща ситуация. В изкуството Одета (белият лебед) е абсолютно добро, а Одилия (черният лебед) е абсолютно зло. Така е по-лесно. Така се формират идеалите, които съществуват само в лабораторни условия, но без които сърдечните ни движения са безсмислени.
И с това се занимава духовната култура или по-просто казано - културата, чийто министри бяха Велислав Минеков и Атанас Атанасов.
Културата на тези министри и най-вече на силите, които стоят зад тях, на силите, които ги въздигат и сгромолясват, очевидно намира своя най-изчистен образ в драг шоуто и драг кралиците. Така ще да е. Иначе няма обяснение защо държавата плаща за травеститите от Сингъл Степ (93 248.04 лв.), за Рут Колева (139 046.00 лв.) и за Сдружение Таляна (79,981.77 лв.), което работи за включването на “изолирани, маргинализирани и уязвими групи” (в случая ЛГБТИ), но стотинка не дава на Фондация “За Родопите” или пък за 12 епизода за културната, литературната и технологичната история на България.
Но каква е тази тишина? Нещо не чуваме естетите от Народния театър, не чуваме и естетите, които ни обясняват кои сгради са красиви и колко кичозен е “булгар”. Тези естети са чувствителни, свръхчувствителни, когато стане дума за култура, но травеститските спектакли изглежда приемат в реда на нещата. Тогава и ние тях ще ги приемаме в реда на онези неща, към които в действителност принадлежат.
И в светлината на казаното малко по-горе, ако драг кралиците са нашата култура, кои са нашите идеали? Да оставим настрана, че в съвременните общества духовната култура е похитена от сплотени некадърници, които крещят колко са неповторими с надеждата да ги финансират с публични средства. Не е само това. Има и друго. И колкото и да е страшно да го признаем, това е официалното, държавното приравняване на духовната култура до пълната бездуховност. До демонстративния отказ от духовност. Защо? За да тържествува материята? За да не ни пречи никой да строим рая на земята върху труповете на излъганите поколения? Излъгани и струпани под плющящите знамена на поредната революция, на поредната промяна...
Да не превръщаме драг кралиците в официална държавна линия, а да ги оставим в маргиналията, където изглеждат по-симпатични. И да внимаваме какви правителства си причиняваме. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.