Правителството решава, че на границата трябва да се сложи ограда от бодлива тел. Кой да свърши работата? Армията. Защо? Защото няма кой друг да го свърши даром.

Горят планините. Кой да помогне? Армията. Защото има техника и хора, които изпълняват заповеди.

Стават наводнения. Кой, ако не военните хеликоптери да спасяват закъсалите.
Полицията не може да се справи с охраната на турската граница - ражда се гениалната идея армията да поеме патрулирането по браздата. Чува се, че ще ни връщат бежанци и тук ще стане пренаселено - веднага политиците се сещат, че армията може да оборудва бивши казарми и да се погрижи за създаването на нови лагери.
Някакви хора от алчност взривяват собствените си заводи за утилизация и каквото остане, трябва да се разчиства от армията.

Няма проблем в тази държава, в който да не бъде повикана войската на помощ. Само че възникват много основателни въпроси, чийто отговори са меко казано бодливи.
Може ли МВР да се справи само с охраната на границата? Може ли „Гражданска защита“ да функционира безпроблемно? Достатъчни ли са силите и средствата на службите, отговорни за миграцията на хора? Има ли държавата стратегия за постоянните заплахи за националната сигурност? Всяко едно намесване на армията е развяване на бял флаг от поредната институция, която признава: „не можем да се справим без армията“.
Ще кажете - за какво ни е армията, ако не я повикаме, когато имаме нужда. Четете конституцията. Великото народно събрание определи армията да бъде разтоварена от всички дейности, свързани с вътрешните дела на държавата. Териториалната цялост на държавата е основната задача на армията. Като част от колективната система за сигурност в Европейския съюз и НАТО, армията трябва да се фокусира върху тези задачи – боеспособност, боеготовност, мисии. Целият бюджет на войската е определен именно за това. Всяко едно намесване на военните във вътрешни операции, които не произтичат от нейните функции, водят до сериозно разхищение на бюджета за подготовка на армията.
Военните обаче нямат права – да протестират, да създават синдикати, да оспорват заповеди. Където им кажат – там отиват. Затова и правителството гледа де що има дупка, армията да я запушва. Само че армията не е пенкилер.

Ако й прехвърлят по закон охраната на границата и гражданската защита, сигурно нещата ще влязат в ритъм, ще бъдат организирани и ще бъде по-евтино на държавата. Но едва ли това се иска – защо да правиш телени заграждения евтино, като можеш да поръчаш прескъпо бодлива тел от Турция. Защо да купуваш хеликоптери, които вършат работа при бедствия и аварии, като можеш да поръчаш такива машини за луксозни екскурзии на политици. Защо да позволиш на армията бързо и организирано да създава лагери за пострадали при бедствия, като можеш да моташ поръчките с месеци и на гърба на хорската мъка да изкараш някой лев.

Извън иронията, след като има толкова много пробойни в сигурността на държавата, щом всяка елементарна заплаха се превръща в катастрофа, то има крещяща нужда от преосмисляне на вътрешната сигурност на страната - концептуално и практически.