Изложбата на Екатерина Енева в СБХ продължава до 26 януари

Най-краткото и ясно представяне на Екатерина Енева е:
Тя е художникът на една от легендарните постановки на Младежкия театър - мюзикъла “Оливър” от 1987 г.
Този спектакъл обира всички възможни български театрални награди, играе се няколко сезона пред препълнен салон, критиката го залива със суперлативи. Ицко Финци, Искра Радева, Владимир Смирнов, Тодор Колев правят звездни роли под режисурата на Андрей Аврамов. Как е изглеждала сцената и колко красиви и удачни са били костюмите припомня представителната изложба на художничката Екатерина Енева на “Шипка” 6.
Представителна е, защото на IV етаж на СБХ Екатерина Енева е подредила най-новите си и “най-ярки” (както ги определя критиката) живописни платна, а едната част на залата е отделила за сценографията и костюмите на някои от най-добрите постановки, в които е участвала през забележителната си театрална кариера: “Любовта към трите портокала”, “Януари”, “Тримата мускетари”, “Оливър”. Общо са някъде над 200, в момента работи над “Пепеляшка” на балет “Арабеск” в Музикалния театър.
“Може би, ако се разровя из папките си, ще открия и по-добри решения от други представления, но аз исках да покажа само няколко, но да са най-успешните и с това да изразя своята почит към театъра и големите режисьори, с които съм работила - Леон Даниел, Лиляна Тодорова, Андрей Аврамов, Петър Александров, моя съпруг. И да припомня за големите театрални събития.”
Сценограф или художник по-напред? Навремето дори формално не е имало разделителна черта. Самата специалност в Художествената академия се е наричала “Театрална живопис”.
“Винаги съм искала да бъда художник. Когато завърших живопис в художествената гимназия, ми се видя много интересно да стана театрален художник, това и кандидатствах. Нали знаете, че Иван Милев е бил художник на Народния театър?”
Тази специалност е забележителна, “най-четящата”, уточнява с усмивка Екатерина Енева. За нея се изискват огромни знания за епохите и авторите, за историята на архитектурата и на костюмите, за тъканите дори, усет за драматургия и движение в пространството, а когато участваш в музикални и балетни постановки - и към музиката. “Музиката има своя душа и е много важно оформлението на пространството, в което тя се изпълнява, да не й противоречи.”
Трябва да имаш и чисто технически познания за изпълнителската работа в дърводелското и в железарското ателие, за кройките и материалите. Ако един прави декорите, а друг - костюмите, те трябва да се напаснат в интерпретацията на стила на епохата, иначе би се получил разнобой. “Театърът е колективно изкуство, в което всички като в едно семейство трябва да са в хармония, за да вървят нещата”, казва Енева.
Водеща, разбира се, е идеята на режисьора, но дори и той в театъра “не свири първата цигулка”, изненадващо допълва тя. “Постановката трябва да е подчинена на актьора, който ще представи идеята . Защото спектакълът внушава идея, той има цел - дали публиката ще напусне салона, изпълнена с радост, с гняв, с протест или подтикната към дълбок размисъл.”

А когато сценографът много иска да се изяви, когато носи в себе си разни свои мисли и идеи, тогава най-добре е да хване четката и да застане пред платното.
“Имам колеги, които посягат към живопис, други - към графика, трети правят керамика”, казва художничката.
Нейната сегашна изложба представлява наистина ярка живопис. Силни цветове и невероятно движение. Смелите следи на четката са устремени нагоре, надолу, завихрят се в кръг, гонят се в шемет или се въртят в зелена лятна разходка. Небето се пропуква за прозрение или пък водата на океана, гледана от дъното?
“Едно петно може да поведе художника, казва Енева. После то те увлича, от него се поражда нова мисъл, после друга, и трета, и ти се спускаш подире им и ето още малко, и още, и още и накрая картината е готова, рисувана малко в несвяст, когато изведнъж - както разказват и писателите - сетивата се отварят за миг, за секунда само в прозрение.
Дали е космическо не съм се замисляла, ние сме си част от Космоса. Това е връзката със света край нас - е, ако щете, с Вселената. Отваря се прозорче към онзи въпрос на Гоген: “Откъде идваме, кои сме и накъде отиваме?” Мисля, че когато човек си задава тези въпроси, даже несъзнателно, е много по-добре, вместо да се задълбочава в лошото и грозното край нас, което, общо взето, е пряката ни действителност. Защото по закона на привличането, ако искаме да видим само грозното, то ще се размножи. А когато потърсим по-светлото и по-хубавото, може би и други ще поискат да го видят. Светът е енергия и изкуството излъчва енергия. И много ми се иска то да настройва хората позитивно.
Разбира се, аз, когато говоря, че трябва да видим красивото край нас, съвсем не забравям колко е грозно, колко е страшно, колко е трудно за много хора, които нямат дори какво да ядат. Но това не значи, че трябва да забравим, че има добро и когато си спомним, че сме и същества духовни - тогава може би и глада по-лесно ще го понесем”, завършва разказа си Екатерина Енева.