Литературата отново играе съществена роля в приятелските отношения между България и
Унгария. В това се убедиха писателите Боян Ангелов – председател на СБП, Надя Попова –
главен редактор на в. „Словото днес“, Бойко Коцев – дипломат, експосланик в Брюксел и
Москва, и Анжела Димчева – литературен критик, които гостуваха в Будапеща по покана на
Н. Пр. Христо Полендаков – извънреден и пълномощен посланик на България в Унгария,
който е и председател на междуправителствената Дунавска комисия, включваща държави от поречието на река Дунав.
Влиянието на културната дипломация придобива все по-сериозно значение в света, а взаимното опознаване на народите чрез езика на изкуството е важен инструмент за
преодоляване на конфликтните полета без оглед на расова, религиозна и социална
принадлежност. Ако езикът на музиката и изобразителното изкуство е универсален, то
литературата се опитва с посредничеството на превода да доближи специфичното на дадена нация към глобалното усещане на отделния човек, защото проблемите в 21. век са
приблизително еднакви навсякъде по света.
В унгарската столица българските писатели пристигнаха с идеята не просто да се срещнат с наши сънародници, а да зададат тон на бъдещо сътрудничество. Преди 1989 г. взаимните
преводни процеси бяха изключително активни, но политическите промени ликвидираха една традиция между двете литератури. С посредничеството на Христо Полендаков само в
рамките на два дни бяха реализирани вдъхновяващи инициативи.
С домакинството на Българския културен институт – Будапеща, с директор Пламен Пейков,
се проведе среща с ръководството на Асоциацията на унгарските писатели в лицето на
председателя г-жа Кинга Ерьош, проф. Золтан Яноши – литературен критик, и Дьорд Арато – българист. „Моята мечта като посланик е да има много мостове между България и Унгария.
Знам, че преди години сте имали прекрасни отношения между двата съюза, които се
надявам, че ще подновим“ – каза Христо Полендаков. Боян Ангелов благодари за отзивчивостта на унгарските колеги и изрази намерение да се преподпише старият договор
между двете организации. Бяха договорени няколко инициативи: проект за издаване на книга билингва (български поети на унгарски и унгарски поети на български), провеждането на конкурс за млади преводачи, реципрочни публикации на творби на унгарски писатели в „Словото днес“ и на български писатели в унгарски издания. Боян Ангелов удостои г-жа Кинга Ерьош със златен знак „Пегас“ и с Почетна грамота за принос в укрепване на българо-унгарските културни връзки. Беше договорено и гостуване на г-жа Кинга Ерьош през октомври т.г. в София.
Последва емоционална среща в библиотеката на катедра „Славянски филологии“ с
българисти и студенти в Будапещенския университет „Лоранд Йотвьош“, където писателите разговаряха с млади хора, изучаващи български език. Събитието се водеше от преподавателя
Кристина Менхарт, с участието на лектора Георги Велев. Стана ясно, че в специалност
„Славистика“ се обучават малко студенти, които обаче имат подчертан интерес към
българистиката и след усвояване на базови познания по езика навлизат в конкретиката на
родната литература. Боян Ангелов, Надя Попова и Анжела Димчева представиха свои книги
и прочетоха стихове. А дипломатът Бойко Коцев разказа любопитни факти относно неговите
усилия да бъде убедена ЕК и Европейската централна банка да се изпише на евробанкнотите думата „евро“ на кирилица: „Ние постигнахме една цивилизационна победа – успяхме да наложим кирилицата като официалната, трета азбука на ЕС“. Боян Ангелов подари на библиотеката нови издания на изд. „Български писател“.
Едно забележително място, наречено Българския триъгълник, впечатли гостите: три
уникални постройки образуват общ комплекс – Български дом, Български културно-
образователен център и Източно-православен храм „Св. св. Кирил и Методий“. Писателите
изслушаха с интерес историята на българските градинари, които са важна част в
икономиката на Унгария още от края на 19. век и особено след Първата световна война.
Техен гид в дебрите на историята и на живо в Българския културно-образователен център
беше д-р Данчо Мусев – председател на Българско републиканско самоуправление. Тази
уникална сграда (последна дума на иновациите!) е построена с участието и на двете държави и включва Българско училище за роден език, детска градина, зала за събития, спортна площадка.
Изяществото и екологичното обзавеждане, цветната феерия и просторните фоайета говорят за целенасочена политика към изграждане на общност от позитивни и обичащи българската култура нови поколения. Само на две крачки се намира Източно- православният храм – така светско и религиозно образование са в хармония. И тук
писателите подариха свои книги, а д-р Данчо Мусев им подари броеве от унгарско-
българските списания „Хемус“ и „Български вести“. Той разказа подробности за обучението, за фолклорния състав „Янтра“, за работата с най-малките.
Главното литературно събитие беше реализирано вечерта на 23 април 2025 г. в Българския
културен институт. Писателите разказаха подробности за новите издания на „Български
писател“ – книгите „Непримирима. Лирика за вечността“ от Дора Габе, „Ще те целуна и ще
си отида“ – избрани стихотворения (български/английски) на Никола Вапцаров, сборниците
„Маски на времето. Разказвачи 2024“ и „Небесни планини. Поети 2024“. Боян Ангелов се
спря на толерантната политика, водена от СБП през годините след промените. Надя Попова
говори за в. „Словото днес“, възникнал като съюзно издание през 2004 г., за тематичните
ядра и особено за преводите, които вестникът публикува, бидейки прозорец към чуждите
литератури. Анжела Димчева се спря на музейното пространство „Дом Дора Габе“,
собственост на СБП, което е отворено за посещения. Боян Ангелов награди Н. Пр. Христо
Полендаков с Почетен плакет за подкрепа на съвременната българска литература и със
златна значка „Пегас“. Същата значка получи и Пламен Пейков. На събитието присъстваха
много българи, които живеят в Будапеща.