Над 10 държави преговарят в Берлин за ситуацията в Либия

Облачно време днес Максималните температури ще са между 1 и 6 градуса

Трус от 5 по Рихтер в Гърция

Коя е най-харесваната зодия?

Мачовете и спортът по телевизията днес, неделя, 19 януари 2020

На 19 януари 2020 да почерпят

Дневен хороскоп на Алена за неделя, 19.01.2020

Кокошка снесе яйце с датата на Апокалипсиса (СНИМКА и ВИДЕО)

Жена катастрофира челно, за да изпита вярата си

Халифа Хафтар пристигна в Берлин за участие в международната конференция за Либия

Майк Помпео преговаря с президента на Ирак за напрежението в региона

Принц Хари и съпругата му Меган се отказват от кралските си титли

Расте броят на заразените с мистериозния китайски вирус, проверяват по летищата в САЩ

Трус от 6-а степен разтърси Нова Гвинея

Свидетел на инцидента с убития българин в Истанбул: Размахваше мачете и мълчеше, след което се барикадира

Възрастните хора, загубили децата си при взрива в Горни Лом, остават без лични асистенти

Преди два месеца две възрастни жени, две майки, изгубиха порасналите си деца си в завода за боеприпаси край Горни Лом. Тогава жените чакаха да им бъдат назначени лични асистенти. Заради влошеното им здравословно състояние те не можеха да се грижат сами за себе си. Месеци по-късно асистенти все още няма, а едната жена така и не ги и дочака. За другата се грижи най-близкият й човек – нейната внучка, която обаче все още е ученичка.

Само на 18, а вече без майка. Ивана я изгуби на първи октомври във фабриката за взривове. От тогава използва всеки неучебен ден да се прибере от Видин в Средогрив и се грижи за своята баба.

85-годишната Богдана не вижда, не може да ходи сама до тоалетна и да взима лекарствата си. Наскоро, когато била сама паднала, ударила се, а синините й не избледнели и до днес. Непоносими, защото изгубила най-милото – своята единствена дъщеря. Непоносими и защото сега сълзите й бърше нейната внучка.

„През седмицата постоянно ми е мисълта тук, дали е нахранена, дали и е топло, дали е добре и се обаждам всеки път, сутрин, вечер като се прибера, привечер и звъня и е питам, как си, какво прави днес”, разказва Ивана Ангелова.

Близка роднина на семейството от същото село идва при бабата всеки ден, за да и дава храна и лекарства.

„Без нея можеш ли да се справиш? Не мога, а тя ми казва, аз стоя при теб заради Ивана, за да може да завърши. Тук вчера идва едно момче, съсед, но ми каза, не мога да ти помогна…аз съм с памперс. Каза ми, аз ще ти нося хляба, ще идвам да те виждам, но и той си има семейство”, обяснява Богдана Григорова.

На личен асистент обаче, Богдана може да се надява чак през лятото. Обяснението на социалното министерство е, че програмата свършила.

„Идваха, предложиха ни някакви хора за личен асистент, но ние не ги одобрихме, защото нямаш вяра на всеки един непознат човек да ти дойде вкъщи. Чакаме с надеждата да получим одобрение за социален работник, за да може да знаем, че три часа на ден той ще бъде тук”, поясни Ивана Ангелова.

Грижите на младото момиче не свършват дотук. Тя все още чака да разбере и какви са причините за взрива, отнели майка й.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.