Държавата ще спасява очертаващия се като катастрофален летен туристически сезон 2015. Вместо да промотираме пред света новите си туристически продукти, ще наблегнем на реклама „слънце, пясък и море”, каза в петък министърът на туризма Николина Ангелкова на среща с хотелиери във Варна

За съжаление изсипването на торба пари за реклама не е достатъчно условие за обръщане на тенденцията към траен спад на чуждестранните туристи, от който се оплакват хотелиерите. Защото проблемът не е в рекламата, а в продукта, който предлагаме.

Подходът „Балкантурист” направи толкова много за прогонването на туристите (и чужденци, и българи) в последните две десетилетия, колкото дори презастрояването по морето не успя. Макар че и то помогна значително. Както помогна и помътнялата от екскременти морска вода в предишни години заради липсата на пречиствателни станции.

При подхода „Балкантурист” същността на услугата е да бъдат прибрани максимум пари срещу минимум качество. Какво предлагаше нелош четиризвезден хотел в известен български курорт това лято? Паркинг с двайсетина места. Пласираш се на него само при условие че си симпатичен и ентусиазиран да трансферираш някой лев към отговорниците за паркоместата при всяко влизане или излизане на колела. Извън него ще те вдигнат с паяк, така че си ентусиазиран. На рецепцията – усмихнати и любезни млади хора. Работено е с тях, личи си.

Но когато на четвъртия ден таванът на стаята ти прокапе заради спукани тръби в банята на горния етаж, любезността трудно може да коригира мудността и незаинтересоваността. Все пак към полунощ успяват да те преместят.

Кухнята е прилична за ол инклузив. Далеч от изобилието и разнообразието в петзвезден турски комплекс, но все пак човек не ходи на море, за да се освинва, пък и в случая говорим за четири звезди. На бара естествено се правят, че не те забелязват. Тъпото изражение, досадата и вметката „К'во искаш?” магически се трансформират в любезни усмивки и бързо обслужване, ако заговориш на български.

Странно, откъде е този респект от сънародници? Хотелът е с над 100 стаи. Басейнът към него – колкото заседателна зала. Вероятно затова в ранния следобед водата добива малко мътен цвят. Но пък човек е тръгнал на море, не на басейн.

Отиването до плажа обаче се оказва свързано с разходка през шпалири от сергии и магазини (и оглеждане да не те сгази разсеян румънец с кола). Хавлии, гащи, хранителни стоки, дрънкулки, сексшоп, стриптийз бар. Последните търговски обекти са особено много. Курортът изглежда е меката на секса. И на алкохола, разбира се.

За тия неща западни телевизии ни рекламираха неведнъж в последните години. При това безплатно. Какъв е смисълът сега да си плащаме?