По-богат ли е китайският фермер от американския лекар?

Медиите по света, в това число и „Труд“, бяха взривени от доклад на “Oxfam”, че най-богатите 1% от населението през 2016 г. ще притежават повече богатство от всички останали хора по земята (другите 99% от населението). Общото настроение в медиите беше сякаш пропастта между бедни и богати бързо се разширяваи за всичко това е виновен капитализмът. Какво казват обаче данните?

На първо място, дори и използвайки доклада на “Oxfam” за отправна точка, е видно, че така представената картина не се променя чувствително през последните 15 г., като динамиката в рамките на няколко процентни пункта е предизвикана от кризата. В годините преди кризата делът в богатството на топ 1% спада до 44% (2008 г.), след което се покачва до 48% през 2013-2014 г. Това всъщност потвърждава вече познати наблюдения - кризата донесе огромна загуба на заетост и тежестта бе понесена от средната класа. По-интересното е, че дори и отчитайки ефекта на кризата, преди 15 г. най-богатите 1% са притежавали повече от общото богатство, отколкото днес. Шокиращата новина от днес всъщност е стара новина от преди поне 15 години.

В случая дори не говорим за богатство като разпределение на доходи, а за т.нар. нетно богатство. Използваните данни са на Credit Suisse и представляват оценка на активите минус. Макар и интересна, тази оценка крие доста рискове. Най-просто казано, тя прави така, че бедните се озовават в богатите страни, тъй като там хората имат големи дългове. Беден китайски фермер с много нисък доход и почти никаква собственост, но без дългове може да се окаже по-богат от някой млад доктор в САЩ, който има много висок доход, но без значителна собственост и все още със сериозен студентски заем. Самите автори на доклада на Credit Suisse признават, че именно поради поемането на големи дългове, хората с отрицателно нетно богатство са всъщност в богатите страни. Според тази методология почти няма китаец в най-бедните 10 процента.

Всичко това не означава, че неравенствата по света не са големи, но все пак е важно да разграничаваме реалностите от чисто кампанийните публикации. Наскоро бе публикувана друга графика за разпределението на доходите в света през последните 200 години, според която не просто светът забогатява, но и неравенствата се свиват.

Когато дискутираме неравенството не трябва с лека ръка да пренебрегваме общата рамка на развитието и това, което го направи възможно. Ако човек може да избере време, в което да живее, без обаче да има представа къде точно ще попадне на земята, то най-големи шансове да успее ще има, ако избере настоящето. Това, което би го изплашило, би било не да попадне в общество с материално неравенство, а в такова, където хората нямат права и свободата им е отнета.

*Авторът е икономист в Института за пазарна икономика

Коментари

Задължително поле