Според информация от Ватикана, папският съвет за култура е обсъдил вредата от естетическата хирургия за жените. Той се събрал във Ватикана на общо събрание под председателството на кардинал Джанфранко Равази. Според Радио Ватикана подготвеният документ предупреждава жените, че операциите за разкрасяване могат да бъдат форма на „агресия", заплашваща тяхната идентичност.

Прави са божиите мъже от Ватикана. Никакви привлекателни жени не бива да се мяркат наоколо. Миряните трябва да съществуват в целомъдрие и аскетичност. Нека жените, подали се на суетата да се разкаят, като вземат ярък пример от католическата църква. Там скромност да искаш. Едни ми ти скромни катедрали, с площ на малък футболен стадион. А вътре едни скромни картини с големината на киноекрани с едни позлатени рамки. Едни божии мъже с едни скъпи одежди. Само с облеклото на един висш духовник може да се плати външния дълг на малка африканска държава - без да включваме аксесоарите. Навсякъде в храма блестят инкрустирани с диаманти и рубини предмети. Не разбирам, защо триста кубика силикон в женските гърди да е осъдително деяние, а кило и петстотин-грамов златен кръст върху гърдите на светите мъже да е признак на безусловна вяра. Къде отиде символът на дървеният кръст, на който е разпънат Божият син. Дори и немощните божи служители се подпират на пищно украсени бастуни от слонова кост, доказателство, че физическата слабост може и да пребори тялото, но е безсилна пред жаждата за лукс.
Продължавам да се питам, какво пречи на папските служители, ако една жена се е поразкрасила тук-там. Факт е, че през последното десетилетие над седемдесет хиляди свещеници са напуснали своят пост. Това текучество не е предизвикано толкова от преосмисляне на вярата. Поводът да захвърлят монашеските одежди е бил прозаичен. Светите мъже просто искали да встъпят в брак. Наложеният им целибат (обет за безбрачие) явно е загубил битката с поривите на природата. Естетичната хирургия може само да засили процеса на бягство от вярата сред монасите в името на еротичните сладости, предлагани от светския живот. Може би пък прекаленото насищане с красиви дами удря сериозно кадровата политика на Ватикана, затова благонравният кардинал скача така на естетичната хирургия. Вероятно в средновековието именно по кадрови подбуди, де що има привлекателна жена, веднага била обявявана за вещица и скоропостижно изгаряна на клада. Разбира се преди това е измъчвана от инквизицията, колкото да се види, че изкусителката може да изглежда не чак толкова привлекателно с изпотрошените крайници и извадени стави. Видно е, че още от векове религията хич не долюбва красивите жени. Разбира се, не всички свещенослужители в католическата църква се поддават на греховните библейски пориви. Има и такива, които устояват на женските прелести, но техните имена научаваме по-късно от гръмките педофилските скандали, разтърсващи католическата църква.
Кардинал Джанфранко Равази е прав, че жените, които се подлагат на естетична хирургия губят своята идентичност. Легналите под ножа дами после задължително изглеждат като размножавани на принтер. Еднакви патешки устни с големината на срязан по дължина пъпеш. Гърдите им изглеждат еднотипно безжизнени и правени по калъп, сякаш дете ги е оформило с кофичката си за пясък. Кожата по лицето е опъната до скъсване и често човек не може да разбере, това пластмасова маска ли е или горката жена страда от парализа на лицето.
Не разбирам обаче, защо точно католическата църквата се противопоставя на такава загуба на идентичност. Нима светите мъже не разбират, че точно уеднаквяването ще спаси християнското семейство. Стане ли масова козметичната хирургия ще спрат всякакви прелюбодейства, разводи и семейни драми. Когато всички жени изглеждат еднакво, кой мъж ще пожелае жената на ближния, след като си има досущ същата в къщи. Но и това май не е изход. Жените, които разчитат само на своя външен вид, за да бъдат забелязани, ще започнат да си слагат все повече кубици. Още, и още, и още, само за да се отличат от посестримите си. Постепенно останалото женското тяло ще се превърне в нищожен придатък към килограмите силикон напомпан в устните и гърдите. Може би тогава ще дойде просветлението, че привлекателността на една жена не е концентрирана в големината на чашката.
Едва ли има човек, който все още да не е чул, че красотата е симетрия. Може би подведени от тази крилата фраза много жени си правят симетрични до микрометър силиконови гърди, но с големината на бидони за кисело зеле. Все си мисля, че ако тези дами бяха чели повече книги, нямаше да им се налага да си имплантират толкова големи гърди. Може би щеше да има повече почитателки на максимата, че женската гръд е красива, когато се побира в чаша за шампанско, а не в порцеланов супник. Но светът е шарен и всеки има право да няма вкус. Защо после тези дами се оплакват, че мъжете ги възприемали като парче месо, въпреки, че те са положили толкова усилия да изглеждат именно така.
Каквото и да се случва по света, каквито и моди и способи за разкрасяване да изникнат, жените винаги ще се стремят да изглеждат все по-привлекателни. От Ватикана може да се държат по-сдържано, защото този естетичен женски стремеж индиректно помага и на църквата. Красивите жени винаги са стимулирали възпроизводството на хората и по този начин и на бъдещите вярващи. От друга страна, това, което наричаме красота, винаги е било резултат на това, което наричаме мода. Дамите винаги стават лесна плячка на модата, а модата е създадена с цел финансова печалба. Така че, жените, които полагат интензивни грижи за външния си вид стават и двигател на икономиката. Нека религията да не спира стремежа към възпроизводство и икономически растеж.
Може би кардинал Джанфранко Равази има известно право укорява представителките на нежния пол. Всеки е забелязал, че най-безбожните жени, винаги се стремят да изглеждат божествено. Нека кардинал Джанфранко Равази остави жените сами да решат как най-много се харесват.
Според мен истински красивата жена не изглежда по определен начин. Истински красивата жена е тази, в чиито очи можем да прочетем мечтите си, там козметичната хирургия,както и религията са безсилни.