В няколко броя "Труд"отпечатва поредица с избрани откъси от книгата на политолога Антон Тодоров "Иван Костов (1949-1991) - том 1 на изд. "Изток-Запад".
Първата част бе озаглавена "Асистентът - сътрудник на борците за 16-а република" , а втората - .
Петър Берон свидетелства, че лично АндрейЛуканов идва при него през 1990 г. и му казва „дай да го направим (Иван Костов - бел. ред) министър”. И Костов няколко месеца по-късно влиза в правителството на Димитър Попов. Още по-известна е фразата на Луканов, когато слиза от властта през 1990 година: „Заклел съм Костов и Пушкаров да продължат моето дело.”
Според Венцеслав Димитров той и Любомир Павлов дълго убеждават Иван Костов да се ангажира със СДС. Иван Костов категорично отрича това. Ето каква е неговата версия:
„Не е вярно, че Венцеслав Димитров ме е „довел на кръглата маса”. Там не съм бил. Политическата си биография датирам от ноември 1989 г., когато в телевизионното предаване „Лице в лице” обявих управлението на БКП за престъпно, социализма за грешка и се застъпих за радикални реформи. Тогава още нямаше СДС.”
Междувременно Костов освен статията във в. „Демокрация” от 22 януари пише още един текст („Краят на политикономията”), който се появява в брой 17 от 27 април 1990 г. на в. „Култура”. Статията предизвиква гнева на неговия шеф в катедра „Политическа икономия” към ЦИД (преименуван на ЦОД, център за обществени дисциплини) проф. Алекси Алексиев, който дава гневно интервю в пресата и изказва съжаление, че толкова е помагал на Иван Костов и Ренета Инджова като идеологически преподаватели преди 10 ноември 1989 г. Ето какво пише Иван Костов в тази статия във в. „Култура”:
„Политикономията се формира в началото на 50-те години като теоретичен идеал и отражение на изграждания социализъм и зае подобаващо място сред неговата надстройка. Там вярно служи на пропагандата и партийната просвета. Чрез масмедиите, ВУЗ и училищата създаваше нужния на реалния социализъм „човешки материал”. Тя бе важна част от идеологическия апарат…”
Удивително нахалство! Буквално половин година преди това този човек е бил част от този идеологически апарат, от идеологическите цербери на комунистическия режим, обучавал е пропагандистите на БКП, тровил е съзнанието на студентите с марксистко-ленинските глупости. И изведнъж се завърта на 180 градуса.
Тъжно е, че четвъртвековният досега преход дава много повече примери на точно такова поведение и от другите политици, нежели самоуважение, принципност и способност да се покажеш като достоен човек.
Забележете какво отговаря Иван Костов през 80-те години, когато директорът на Икономическия институт на БАН проф. Кирил Киряков го кани да се премести от ЦИД в института: „Не, сега не мога, защото във ВМЕИ са ми обещали партийно членство и доцентура в близките години.”
Въпросът за партийното членство или по-скоро кандидатстване в БКП на Иван Костов беше настоятелно повдиган през 90-те години от един негов колега - Иван Ценов. Твърдението му беше, че Иван Костов два пъти е кандидатствал в компартията, а като доказателство Ценов цитираше препис-извлечение от „Протокол № 22 от заседанието на ПП (партийното бюро) на 025 ППО (първична партийна организация) при ЦИД (Центъра по идеологически дисциплини) при ВМЕИ „В. Л. Ленин”, 27.02.1989 г.”:
„… По точка 3-та от дневния ред бяха обсъдени кандидатурите на:
гл. ас. кин Цачо Йотов Милчев
гл. ас. кин Иван Асенов Илиев и
гл. ас. кин Иван Йорданов Костов
за участие в конкурс за доцент към кат. Политическа икономия
След обсъждане Бюрото реши:
………
3. Гл. ас. кин Иван Йорданов Костов не е член на БКП, но е планиран за прием от 1988 г. Проучвателният етап е почти приключен. В границите на един месец кандидатурата му ще бъде поставена на обсъждане от партийното събрание.
София, 28.02.1989 г.
Парт. секретар: (подпис)
(доц. Ст. Георгиева)”
Кандидатстването на Костов за член на БКП през 1988-1989 г. е ясен знак какво му се е въртяло в главата. За никакво дисидентство, за никакъв антикомунизъм, за никаква опозиционност към комунистическата тирания не може да става и дума дори - та този човек е бил идеологически работник в една от най-идеологизираните катедри в тогавашното българско висше образование!
А истината е, че той няма как да достигне това ниво на кандидат-член на БКП, без да е извървял много строгата система за кадрово проучване.
Костов така и не става член на БКП (вероятно идеите на неговите промоутъри вече са го виждали в друго амплоа), но неговата статия в сп. „Отечество” от 11 юли 1989 г., озаглавена „Анатомия на илюзиите”, става основа за доклада на Андрей Луканов на разширеното заседание на Политбюро на ЦК на БКП от 13 юли с.г.
Както свидетелства в мемоарите си историкът Драгомир Драганов: „Андрей Луканов запази Костов за себе си.”
Коментирайки обвързаностите на Иван Костов с Луканов и с други представители на висшата комунистическа номенклатура с хора от ДСБ, аз съм виждал неведнъж градацията на отхвърлянето дори на напълно проверими и документирани факти. В момента, в който няма нищо, те казват: „Дай ни някакви факти.”
Показвам фактите, те казват: „Тези факти се знаят”?! Тогава показвам други факти - например за сътрудничеството на Иван Костов с Андрей Луканов и за писането на доклади, които са ползвани от Гриша Филипов и Тодор Живков. Тогава се отговаря: „Това са само факти, няма документи.”
Показваш документите - с какъв къртовски труд ги добивам, това само професионалните историци, работещи в архивите, могат да разберат. Ново двайсет - тогава костовистите казват без грам притеснение: „Ама тези документи са фалшиви”?! Показваш им печат от Комисията по досиетата, от ЦДА, от ДА, от ДВИА - не, те си знаят своето. Някой от тях, които след дълги кандърми решат да признаят документалната аргументация, стигат в избора на защита до напълно циничното: „Ами всичко е прекрасно тогава. Костов е бил толкова талантлив и умен, че дори и БКП номеклатурата е била принудена да го оцени по достойнство”?!
Това е ситуацията. Още неродила се през 1989 г., бъдещата българска „антикомунистическа опозиция” е инфилтрирана със зависими човечета и държана на къса верижка от службите, които можеха да я разпарчетосват и манипулират както и колкото си искат. Този елитогенезис на „дясното” в България запази покварата от първите дни, та до днес.
След множество и интензивни консултации президентът Ж. Желев предлага на ВНС през септември 1990 г. А. Луканов да състави ново правителство, като подчертава: „Той има качества за това.”
Луканов е избран с „мандат за провеждане на консултаци за съставяне на правителство”.
На 13 септември в предаването „По света и у нас” говорителят на СДС Михаил Неделчев прочита съвместната декларация на НКС и на парламентарната група на СДС, където ясно се казва, че „в настоящия момент отсъстват предпоставки за участие на СДС под каквато и да е форма в коалиционно правителство, предложено от БСП.”
А сега внимавайте - натовареният от президента Желев със задачата да проведе консултации за нов кабинет А. Луканов предлага следния състав: петима зам. министър-председатели - П. Берон и Д. Луджев от СДС, Г. Пирински и Н. Ананиева от БСП и Ел. Кирчева от БЗНС. За министър на икономиката Луканов предлага Иван Костов.
Костов с право критикува Луканов за много неща и особено за политиката на мораториум на изплащането на външните заеми. Но колко хора знаят, че седмица преди Андрей Луканов да обяви този мораториум, в своя статия във в. „Труд” Иван Костов призовава за същото:
„Изходът за нас е един. Докато не отговорим на условията на външните кредитори, да спрем обслужването на дълга. Няма да сме нито първите, нито последните, които прибягват до тази крайна мярка.”
Така личният министър на Андрей Луканов обявява първия фалит на България след 10 ноември седмица преди своя ментор.
ОЩЕ В ПОРЕДИЦАТА:
Труд
_4074411508736189292_small.jpg)
Коментари
Регистрирай се, за да коментираш