“Топлофикация София”: Сметките за отопление и топла вода са изготвени коректно и съобразно изискванията на Наредбата за топлоснабдяване

77-годишна жена изгоря при пожар в Петрич

Федерика Могерини: ЕС ще отпусне на Турция допълнително 3 млрд. евро за бежанците

Спецсъдът върна делото срещу Румен Овчаров (СНИМКИ)

Вижте какво реши Министерският съвет днес, 25 април 2018

Нови обвинения за Десислава Иванчева и заместниците й

Весела Лечева: Лиляна Павлова и Красен Кралев няма да си подадат оставките, но дължат голямо извинение на младите хора

Бойко Борисов: България намали външния си дълг с 2,3 милиарда лева

Прокуратурата внесе обвинителен акт срещу бивш съдия и срещу адвокат

Търгове ще определят нивата на рентите за земеделска земя Компанията за управление на земя "Агрион" отдава парцелите чрез тайно наддаване

Ротрианци дариха автомобил на социален дом в Свищовско

Тимуровци с акция в помощ на самотна майка от Горна Оряховица

Пожарникари спасиха щъркелово яйце в Балкана

Свищовлия ще отговаря за зверски побой на съгражданин

Заловиха апаш, разиграл нова измама – „пратка за кмета”

Министър Вучков със статия в “Труд”: Изкушението “СРС” – между скандала и разума

ВЕСЕЛИН ВУЧКОВ,

министър на вътрешните работи

Дразнещ парадокс „подскача“ из политическото пространство през година-две: скандалите на тема „СРС“ потапят в своето зловоние всяка смислена идея за реформа. Днес например влизат в сила промените в Закона за МВР. Те чертаят труден хоризонт за месеци напред: дълго отлагана (но необходима!) административна реформа, вливане на ГДБОП в МВР, неизбежни кадрови рокади. При това: на фона на орязани финанси. Придържам се към принципа за последователност и приемственост на реформите, съпроводен с по-малки ведомствени напрежения. Вярвам, че подвижните коалиционни пясъци, в които „стъпва“ управлението, са допълнителен аргумент за реформи, вместо алиби за крепеж на статукво. Но вместо за това, ще трябва да говорим за поредния СРС-скандал…

Да, пороците, „надничащи“ от разработката „Червеи“, скандализират; а лицата, замислили и реализирали тази срамна конструкция, следва да понесат отговорност. Но отвъд конкретиката и неизбежните политически фалцети, нека се вгледаме в дълбочината на проблема, за да предприемем системни усилия за целенасочено и резултатно ползване на СРС, но само за легитимни цели.

Първо, огромна е отговорността на заявителите на СРС (административни шефове в ДАНС и МВР, наблюдаващ прокурор, военно разузнаване и военна полиция, НРС…). Намирам за абсолютно недопустими свободните творчески интерпретации, потъващи в анемична безпомощност относно съдържанието на мотивите; защото често тези мотиви са формални, кратки, бланкетни. А мотивите на исканията следва да анализират сърцевината на принципа: СРС-тата са извънреден, субсидиарен, изключителен способ за събиране на доказателствена и оперативна информация, защото се допускат „когато необходимите данни не могат да бъдат събрани по друг начин или събирането е свързано с изключителни трудности“ (чл. 3, ал. 1 ЗСРС)! СРС-тата именно затова са „специални“, защото в противен случай се израждат в безконтролно нахлуване в правно-защитена сфера. А да цитираш в мотивите престъпления, които не са тежки, въпреки изричната законова забрана, е арогантна липса на правосъзнание…

Второ, разрешенията на председателите на окръжни съдилища пораждат нужда от коментари в две направления. Едното насочва към въпроса дали във всички случаи те следва да излагат мотиви, когато разрешават или отказват искане за СРС. Жалко е, че сега почти не се пишат мотиви. А преди година и половина законът бе променен именно с такава цел: винаги да се излагат мотиви. Защото само чрез мотивите съдията ще „вникне“ в изискването за извънредност на СРС-то! Ще цитирам точно правната норма: съдиите дават „писмено разрешение за използване на СРС или отказват използването им, като мотивират акта си“ (чл. 15, ал. 1). Намирам за неправилно тълкуването да се пишат мотиви само при отказ, но не и при разрешение. Всякакво колебание тук следва да бъде преодоляно в кратки срокове – било чрез тълкувателна практика на ВКС, било чрез изрична нормативна промяна. Освен това, преди година и половина се даде възможност съдията да се запознава с материалите по наказателното или оперативното дело, преди да вземе решение. Но като практика това е скромно изключение, което следва да се превърне в императивно задължение чрез законова промяна. Преодоляването на посочените два примера относно съдебното разрешение ще се превърне в най-благоприятния фактор за пресичане на безразборното боравене със СРС.

Трето, коментар заслужават и сроковете за прилагане на СРС. Нужно е да се стимулира практиката на онези заявители и съдии, които не искат и не разрешават максимално допустимите срокове. Практиката подсказва кои са положителните примери из страната както от страна на областни директори на МВР, така и на съдебни ръководства. Но защо почти винаги първоначално разрешеният срок е два месеца, вместо един месец (например)? И защо при искане за продължаване най-често се разрешават още четири месеца, вместо два или един (например)? Нещо повече: законова промяна за съкращаване на тези срокове и вписване на изискване на подробни мотиви при продължаване (особено при някои от способите, например „обекти за установяване самоличността на лица“) би била полезна.

Четвърто, поддържам старата си теза, че „роенето“ на технически служби за прилагане на СРС е грешно решение. Преди седем години ДАНС бе „снабдена“ със своя техническа служба, наред с най-мощната – бившата служба СДОТО в МВР. Създаването на независима агенция към МС (ДАТО) и извеждането на службата от МВР бе правилен ход. Но защо ДАНС не бе обхваната от тази промяна? Привеждам следните три аргумента:

а) бе обяснявано, че трябва да има втора служба, която да „следи за злоупотреби“ в другата техническа служба; да, но тези служби не са създадени да се следят една друга, а да прилагат стриктни законови процедури със съвсем друг смисъл; нещо повече: актуалният пример „Червеи“, при който техническата дирекция на ДАНС е „включена“ заради нередности в ДАТО и МВР е ярък пример за злоупотреба и подкрепя моя аргумент; (впрочем, вчера подписах актовете, с които се забранява поставянето на „псевдоними“ на оперативните дела и на секретните сътрудници, а вместо тях ще има номера);

б) държавата ни няма нужда от създаване на нови служби за подслушване и други СРС-та, генериращи огромни разходи, а практиката до 2008 г. (когато бе създадена ДАНС) подкрепя този извод;

в) новата ДАТО бе подчинена на МС, за да се постигне следния положителен ефект: не трябва органът, който може да поиска СРС, да притежава собствена техническа служба; днес това е валидно за МВР, но не и за ДАНС… Въпреки първоначалната идея, промяната в Закона за ДАНС, която влиза в сила днес, не отстранява този порок.
Това са малка част от проблемите по темата „СРС“. Има и други, заслужаващи отделен анализ: електронни регистри за СРС, съхраняване, ползване и унищожаване на информацията, практика на Съда в Страсбург… Промяната в закона за МВР, която влиза в сила днес (например), въведе ново изискване: министърът „получава информация за исканите и използваните от структурите на МВР СРС-та“. А неясният смисъл на разпоредбата налага тълкуване, което (съчетано с темата „СРС“) не е добър вариант. Всичко това подсказва, че е дошло време за изцяло нова законова рамка.
Споделям тези размисли с две цели. Първо, политическото ръководство на МВР организира тематична проверка по обширната тема „СРС“ във всички звена, за да се очертаят релефно проблемните тенденции. След това стартира 6-месечно обучение и проверка на знанията на целия оперативен състав, който има отношение към специалните разузнавателни средства (около 4000 служителя). Второ, разработват се нови вътрешни правила (на основата на действащата законова рамка) относно използването на СРС в министерството. Тези правила ще бъдат съгласувани с други институции.

Ясно е, че когато иде реч за човешка дейност, грешки и злоупотреби не са изключени. Ще споделя опасението си, че актуалният скандал може да доведе до „професионално стъписване“ сред съдии, служители на МВР, ДАНС и др. и дори до пълен отказ от СРС за период от време. А СРС-тата са нужни, но само ако са внимателно насочени към най-тежки форми на престъпност: „висока“ корупция, организирана престъпност и пр. Когато има злоупотреби – смисленият отговор е: системна дейност на институциите. Обучение, професионализъм, проверки, контрол.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.