Сближаването на позициите между БСП и “Атака” увеличи натиска върху АБВ. Основното поле на конкуренция между трите субекта - ролята на привилегирован говорител на руските интереси в България, предполага по-скоро опозиционна реторика и противопоставяне срещу управляващата коалиция. В същото време дълбоката вътрешна криза в БСП усили напрежението между поколенията в АБВ.

Повече от три месеца ръководството на АБВ подава противоречиви сигнали за позицията си. В началото критиката им беше насочена към реформата в съдебната система. След подкрепата за преструктурирането на дълга в парламента, Първанов подаде оставка и поиска да бъде избран на преки избори. Постепенно темата за напрежение между партийното и парламентарно ръководство на АБВ бе заменена от критики относно липсата на диалог в управляващата коалиция. Последната тема за дистанциране на АБВ спрямо ГЕРБ засега е пенсионната реформа.

АБВ настоява за промяна на ролята си в управляващата коалиция. В началото на кампанията за местните избори стана ясно, че партията не може да разчита на диалог с БСП. В същото време клановата и корпоративна война на социалистите се разрасна и на територията на АБВ. В тази ситуация АБВ няма стратегически партньор, носи негативите от участието си в управлението, а не успява да реализира собствената си програма. Според кръга от бивши функционери на БСП около Първанов, оставането им в управляващата коалиция може да доведе до тежка изборна загуба.

В АБВ разбират, че не са незаменим коалиционен партньор, но знаят, че могат да предизвикат правителствена криза, ако оттеглят фигурата на Ивайло Калфин. Правителството доказа, че е в състояние да постигне необходимата му парламентарна подкрепа и без АБВ, но това би предизвикало допълнително напрежение в управляващата коалиция. Затова изборът, който трябва да направи АБВ на предстоящия й на 25 април форум, е изключително важен.

Ако АБВ напусне управляващата коалиция, шансовете й да оцелее са незначителни. Тя няма самостоятелна писта за опозиционно поведение, извън реториката на БСП и “Атака”. Ако остане в сегашната си роля, АБВ ще продължи да губи политическа физиономия и може да претърпи изборна загуба. И в двата случая решението няма да доведе до оставка на правителството или до сериозен политически трус. Щетите остават изцяло за АБВ, но ще определят част от залозите в битката с БСП.

Партията на Първанов не успя да се разграничи трайно от БСП. Това е стратегическият проблем, от чието решаване зависи нейното бъдеще. Това не е въпрос на идеологически профил или модел на организационно изграждане. Хоризонтът на АБВ остава нисък, в рамките на партийната кариера на собственото й ръководство. Дълбоката и трайна фрагментация в лявото политическо пространство ще продължи, а с нея и появата на нови и по-радикални леви движения. АБВ няма шансове нито да надвика българските последователи на СИРИЗА, нито да изгради “БСП с човешко лице”. В тези условия АБВ ще предпочете да запази сегашната си роля, макар и прикрита зад остра критика.