Песни, танци, четене, извънземни и любопитни факти от науката! Всичко това успяхме да съчетаем в един учебен час заедно с Ирра, „Походът на книгата” и прекрасните и усмихнати деца от столичното 105 СОУ „Атанас Далчев”.

Издателство „Труд” и поп певицата Ирра представиха пред децата неиздавани до този момент романи на Петър Бобев – „Възмездието на Кали” и „Диадемата на орангутана” в един том. Термините в двете книги се оказаха отчасти непознати и трудни за малчуганите, но Ирра с лекота успя да обясни значението им. Така децата бяха впечатлени и привлечени от екзотичните дестинации (Борнео, Индия), от прекрасните и много живи и точни описания на флората и фауната, от безбройните приключения на пълнокръвни и интересни герои. Романите обръщат внимание и на морални, екологични и философски въпроси и дилеми, чиято значимост нараства. За децата беше интересно и това, че авторът Петър Бобев пише за неща, които по негово време не са съществували, а сега са част от ежедневието ни. Пример за това са дисплеят, нанороботите, криотехнологията и други.

Издателството беше подготвило награди за тримата отговорили вярно на въпроси, свързани с книгата и автора, както и подаръци за всяко дете.

За автора

Няколко поколения български деца и юноши са израснали с книгите на класика на българския приключенски жанр Петър Бобев, основателно наречен от мнозина „Българският Жул Верн”. Той е автор на над 30 приключенски и научнофантастични романа, излезли между 50-те и 90-те години на ХХ в., които имат разнообразен обхват и в географско, и в историческо, и в научно отношение. Книгите му са динамични и увлекателни. Емблематичен за писателя е романът му „Жрицата на змията”, превърнал се в любим за много деца – настоящи родители, баби и дядовци. Романите му дискутират хипотези от различни научни области – история, антропология, палеология, извънземни цивилизации, общество и др. Типично за творчеството му е акцентирането върху етичните въпроси, които поставят научните открития.

В историко-приключенския жанр създава творби като „Куцият дявол”, „Калиакра”, „Драгота – морски хайдутин”, „Вълчата царица”, „Горан – мечи побратим”, „Мечът на Атила”, „Позорът на Один”, „Тайната книга”, „Галатея”, „Гладиаторът“ и др. Автор е на научнофантастични книги като „Белият лоцман”, посветена на отношението между делфина и човека (по действителен случай, отразен в научнопопулярния печат), с която става популярен и в чужбина, „Тигрицата на океана” – с която се връща към темата на „Белият лоцман”, „Камбо” (1984) – за шимпанзе, което е усвоило езика на глухонемите.

Петър Бобев е родоначалник и класик на приключенския жанр в българската литература. Неговият герой най-често е пътешественик, попаднал в екзотична среда и въвлечен в приключение заради научните си занимания. Такива са романите му „Отмъщението на мъртвия инка”, „Опалите на Нефертити”, „Боа и диаманти”, „Драконът от Луалаба”, „Каменното яйце”, „Разум в бездната” и др. Героите му – добри и лоши, олицетворяват конфликта между научното, миролюбивото и алтруистичното мислене и поведение и закостенялото, агресивно, алчно и егоистичното. Сблъсъкът между тях става в екстремна екзотична среда – джунгла, пустиня, океанска бездна.

Петър Бобев е биолог по образование и агроном по професия. Роден е на 9 август 1914 г. в Горна Оряховица. Завършва Агрономо-лесовъдния факултет на Софийския университет, след което дълги години работи като агроном в различни градове на страната. Започва да пише късно, когато е почти на 40 години. Започва да публикува в началото на 50-те години в периодични издания за деца – сп. „Дружинка” и „Пламъче“ и в. „Септемврийче”. Негов откривател и „кръстник” в литературата става Ран Босилек, а редактор на първата му книга е не друг, а Ангел Каралийчев. Първите му книги са сборници с приказки и разкази за най-малките.

Вълнува се от постиженията на науката и най-вече на биологията, екологията, космическите изследвания, лазерните технологии и кибернетиката. Познанията му в различни области на естествените науки – география, зоология, ботаника, етнология и история правят книгите му максимално прецизни от научна гледна точка, даваща на младия читател познание на доста високо равнище на границата между научнопопулярното и строго научното.

Писателят умира на 26 април 1997 г.