Почна се. Спази се старата традиция замирише ли на пролет в Шар планина, по нея да се появят въоръжени мъже, говорещи албански. Били дошли от Косово, носели униформи на отдавна разпуснатата УЧК, завзели полицейската станция в село Гошинце в Липковския район, направили политическа декларация (не признаваме никакъв Охридски договор, искаме си своя държава), обезоръжили четиримата полицаи и ги пуснали да си вървят. А, снимали с камера-знак, че трябва да внимаваме в Мрежата - сигурно скоро ще качат историята.

Македонското МВР потвърди информацията за случката, но не даде повече обяснения. Пестеливостта на говорителя на министерството Иво Котевски пък разпали фантазиите на мнозина, още повече че последните месеци в Македония почвата за всякакъв вид и род спекулации е повече от благодатна. Един слух замества друг, една спекулация идва да замени друга и така нататък.

За случая в Кошинце „идеята” е, че това е акция на властта, която има намерение да разпали междуетнически конфликт, както онзи през пролетта и лятото на 2001 г., за да отклони вниманието на македонците от скандала с изнесените от опозицията записи на разговори на първите хора в държавата. Нали така горе-долу започна и кризата преди 14 години, която завърши с подписването през август същата година на Охридския мирен договор, довел до сериозен „редизайн” на държавата. И който въпреки привидната хармония между елитите на македонци и албанци във върховете на властта предизвика няколко дълбоки разлома в обществото.

Надявам се, че поучени от лошия опит в междуетническите отношения в Македония, властите ще разчистят случая Гошинце. И то по начин, който да потвърди решимостта им каквото и да става в държавата, то да не засяга стабилността й. А тя, без никакво съмнение, се крепи тъкмо на междуетническата хармония и толерантното съжителство между македонци и албанци. А и международната общност е готова да прости и да си затвори очите за всичко, което се случва край Вардар, стига постигнатото равновесие и взаимна търпимост от двете страни на виртуалната етническа граница вътре в страната да се пази.

Ако не беше случаят с превземането на полицейската станция, друг един факт щеше да доминира в Скопие - това е излизането от доброволната политическа и обществена изолация на една емблематична фигура на македонския преход - някогашния лидер на социалдемократите, нееднократен премиер и едномандатен президент на страната Бранко Цървенковски. В свое обръщение Папата обясни мотивите си за своето оттегляне от ръководството на партията и от активния политически и обществен живот. Който иска - да им вярва, аз си имам своите резерви. Не е Цървенковски човекът, който ще вземе да се обяснява в любов на своите фенове, ако няма в главата си някоя прагматична политическа цел. А и не е нужно човек да има някаква особена подготовка, за да разбере каква е тази прагматична цел. Уж да даде политическа подкрепа на своя наследник начело на Социалдемократическия съюз Зоран Заев за това, което прави до този момент с изнасянето на серията - колко станаха вече? - записи на подслушвани разговори за арогантните действия на властта. Заев отдавна чакаше тази подкрепа, още от първия момент, в който преди две години седна в креслото на лидер на най-голямата опозиционна партия. Вътре в себе си едва ли се е надявал да я получи, след като изчисти от ръководството на партията всички кадри, за които се знаеше или имаше скрити съмнения, че са „бранковисти”.

Самият Цървенковски в обръщението си ясно казва, че след неговото оттегляне Заев е прекъснал „приемствеността в кадровата политика” и затова първата задача на опозицията е да консолидира своите редове. Значи, верни са слуховете, че лидерството на Заев сред социалдемократите не е стабилно, че той си има своята вътрешна опозиция, която май се движи по линията “Скопие срещу провинцията”. Тази консолидация е нужна, за да се изпълни главната задача, която Цървенковски формулира така: добре е, че лидерът на СДСМ изнася данни за действията на властта.

Но ако чака само с пресконференции и призиви във фейсбук премиерът Груевски да се откаже от властта, да формира преходно „техническо” правителството и да проведе извънредни избори, тая няма да стане. На Македония трябва да й се „случи народ”, хората да излязат на улиците на мирни и ненасилствени протести, колкото по-масово, толкова по-добре. И да не се разчита толкова на Брюксел и Вашингтон, че ще бръкнат пряко в македонската политическа криза и ще извадят оттам печеливш ход. Между другото, тези дни в Скопие един колега и приятел, едно от първите имена на македонската журналистика, ми подхвърли, че от началото на кризата американското посолство в Скопие, което обикновено ръководи нещата, този път е демонстративно пасивно. Било отстъпило нещата на британците, които пък имали своите аргументи да са активни с намесата си.

Близките до Груевски медии веднага определиха призива на Цървенковски като пряко разпореждане да се организира „македонски Майдан”. Макар че едва ли са били изненадани от идеите на Бранко. Излизайки от анонимност, Цървенковски не показа нищо ново, което да се е родило в двете години отшелничество от политиката. Същата „програма” за масови протести по улици и площади, същият уличен натиск срещу институциите, който той предлагаше преди две години, след една драматична сесия с полицейско насилие срещу депутати в парламента. Тогава Бранко се провали - от Брюксел го натиснаха, неговият бойкот омекна, протестите стихнаха „в името на европейската перспектива” на Македония. Има основание и версията, че тъкмо това „клякане” на Цървенковски пред ЕС и изпитаното унижение да направи крачки назад е една от причините той да се оттегли.

Сега Бранко се връща. Препоръчвайки свои мерки за изход от кризата и бъдеща победа на опозицията, Цървенковски всъщност отхвърля цялата досегашна тактика на Зоран Заев. Както се казва, „Заевизмът” показва, че не върши работа, преди още да се е състоял напълно. И преди още да сме разбрали наистина какво представлява „доктрината Заев”, ако изобщо има такава.

А „Груевизмът” на Никола Груевски издиша. Но битката с него няма да бъде лесна, още по-малко бърза. Освен ако онези с униформите от Шар планина не изиграят ролята на катализатор и вкарат Македония отново в жертвена криза с последици, които никой не може да предвиди.