Бургаска учителка се нуждае спешно от кръв

Свлачище застрашава пешеходци и коли край Дебелец

ВСС прие оставката на Красимир Влахов

СГС даде ход на делото срещу Йоан Матев

Отиде си Георги Марков

Как един посланик застава зад истината Меглена Плугчиева оборва неверни публикации за България в “Нойе Цюрхер цайтунг”

Турски военни самолети са извършили 42 нарушения на гръцкото въздушно пространство

850 000 лева идват в Сливен за подкрепа на деца с увреждания и семействата им

Над 20 % от варненските ученици отиват в западни ВУЗ-ове Англия, Холандия и Дания са най-предпочитани дестинации

Оперираха Делио Роси

Варненци пак искат паметен знак на Пламен Горанов

Ръководителят на Районната прокуратура в Пазарджик Георги Кацаров е подал оставка

Елена Йончева ще съди Цветан Цветанов за клевета

Радев се срещна с представители на Съюза на офицерите от резерва

Родителите на убития в Борисовата градина Георги поискаха 400 хил. лв. обезщетение

Видни българи, убити от българи: Стамболийски бил яхнат и пробождан с ножове

Поредицата “Видни българи, убити от българи” е подбрана и подготвена от литературния историк и бивш депутат от СДС Йордан Василев. В нея авторът проследява съдбата на онези българи, останали в историята ни, чието име е белязано с насилствена смърт или съмнение за такава. Миналата събота публикувахме разказа му за края на Яне Сандански, Наум Тюфекчиев, Михаил Такев и Гьорче Петров. Предлагаме ви четвъртата част от поредицата.

Александър Греков (1884-1922 на 37 г.) е известен като дипломат и политик, но аз бих посочил на първо място, че той създава вестник „Слово” (11.4.1922), един от най-влиятелните вестници до 1944 г., наречен „професорският вестник”. Греков е убит пред дома си на ул. ”Гурко” 48 (21.5.1922, неделя). Смята се, че това е дело на анархисти. Като главен редактор го наследява проф. Никола Милев, който също е застрелян по съвпадение на същата дата (21.5.1925). Третият редактор, Тодор Кожухаров, също загива – осъден от Народния съд и разстрелян (1.2.1945). Александър Греков получава солидно образование – завършва право във Франция, завръща се в България през 1909 г. и постъпва на работа в Министерството на външните работи, владее 4 езика. Бил е пълномощен министър (посланик) във Франция (1915), в Швеция (1915-18), в Швейцария (1918-19), а след това е делегат към управлението на окупираната Западна (Беломорска) Тракия (1919-20). Напуска министерството поради несъгласие с политиката на Стамболийски и се занимава с журналистика, но участва и в основаването на формацията Народен сговор (1921), избран е за неин председател. След това започва да издава в. „Слово” (10.4.1922), който става трибуна за критиците на земеделския режим. Когато е убит Греков, председател на Народен сговор става проф. Александър Цанков. Опелото на Греков е извършено от софийския митрополит Стефан в църквата „Света Неделя”, присъстват много видни личности.

Делото на Александър Стамболийски (1879-1923, на 44 г.) е получавало различни оценки, но съдбата му е трагична и заслужава внимание. Той учи агрономство в Мюнхен, но заболява от туберкулоза и прекъсва. Един от участниците в основаването на БЗНС в Плевен през 1899 г.. Създава и дълги години е главен редактор на в. „Земеделско знаме”. От 1908 г. той е реалният водач на БЗНС, успява да преобрази движението в партия, избран е за народен представител (1908-1911). Стамболийски е републиканец и през 1911 г. протестира срещу промените в Търновската конституция, след това е против участието на България в Първата световна война. От 1913 г. отново е народен представител, но между него и цар Фердинанд става остра свада (1915) и той е осъден на доживотен затвор. Събитията обаче налагат през 1918 г. да бъде освободен, за да преговаря с въстаналите войници. Вместо това той става председател на Радомирската република. След погрома се укрива, а после е амнистиран (декември 1918).

Странностите в неговата съдба продължават – той става министър в коалиционното правителство на Теодор Теодоров (януари 1919), участва в мирните преговори в Париж, а след отказа на Теодоров да одобри текста, той става министър-председател (27.11.1919) и подписва Ньойския договор. На нашата страна се налагат тежки санкции – Румъния взема Южна Добруджа, Сърбия – Западните покрайнини, Гърция – Беломорска Тракия.

На 21.5.1920 г. БЗНС спечелва изборите и Стамболийски съставя самостоятелно правителство. Той активно участва в Обеществото на народите, изгражда добри отношения със съседите ни – сърби, хървати и словенци, одобрява идеята за федерация и с това си спечелва ненавистта на ВМРО. Стамболийски провежда значителни реформи – по негово време се създава трудовата повинност, за да замести донякъде армията, ликвидирана по мирния договор, с поземлената реформа ограничава размера на притежаваните земи. Стамболийски създава Оранжева гвардия и с нейна помощ установява в страната диктатура. Наложено му е да приеме (1921) около 24 000 войници и офицери от емигрантската армия на Врангел, бегълци от съветската власт на Ленин в Русия. Те обаче са противници на властта и на 11 май са разпуснати, част от офицерите са арестувани и екстернирани, закрита е и руската легация в София. През 1922 г. след референдум са осъдени виновниците за националните катастрофи. Но режимът преследва не само буржоазната опозиция, а и БКП. На 23.3.1923 г. Стамболийски подписва Нишката спогодба със сърби, хървати и словенци, готви се да включи страната ни във федерация. Това действие обединява срещу него много политически сили и организации. Та се стига до 9.6.1923 г., когато той е свален от власт с военен преврат. Комунистическата партия остава неутрална. Военният министър Иван Вълков дава заповед Стамболийски да бъде убит. Той е заловен на 13.6.1923 г. и е отведен в неговата вила край с. Славовица, Пазаржишко. Там е убит по крайно жесток начин – заставят го да лази, яхват го и пробождат с ножове, докато умира от кръвозагуба. Той има много публикации, само на политически теми.

Съратник на Стамболийски е Райко Даскалов (1886-1923 на 36 г.). Той завършва финанси в Берлин (1907-11) и след това е доброволец в Балканската война. Сближава се с Цанко Церковски (1903), който го привлича към идеите на земеделската партия и той става член на БЗНС (1911), сътрудничи на в. „Земеделско знаме”, а след това е осъден на 8 години затвор (1916). Помилван е и освободен заедно със Стамболийски (25.9.1918), а двамата са изпратени да убедят разбунтувалите се войници да отидат на фронта. Вместо това те застават начело на протеста и обявяват Радомирската република. След погрома Даскалов се укрива. Амнистиран е през декември 1918 г. и се включва активно в политиката – бил е депутат (1919-1923), министър в правителството на Стамболийски (негов кум) – на земеделието и държавните имоти (1919-1920), на търговията, промишлеността и труда (1920-1922), на вътрешните работи и народното здраве (1922-1923), настоява за закриване на ВМРО, дава идеята за поземлена реформа, популярен оратор е. Освободен е като министър и е назначен за пълномощен министър в Прага (февруари 1923). Месеци след това е осъществен превратът (9.6.1923), Стамболийски е убит, а Райко Даскалов организира в Прага Задгранично представителство на БЗНС, издава в. „Земеделско знаме”, но е убит от пратеник на ВМРО (26.8.1923). Светла Даскалова, която дълги години (1966-1990) бе министърка на правосъдието, е дъщеря на неговия брат Стефан Даскалов, деец на БЗНС. Тя издава два тома с негови творби (1986). Останките на Райко Даскалов са пренесени през 1946 г. и погребани в Борисовата градина.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.