Застрахователи осъдени да платят 128 000 лв. обезщетение на ранено дете

Строят две иновативни къщи за новия кризисен център за лица в Търново Инвестицията е за 2,1 млн.лева

Силите за специални операции на България и Македония със съвместно учение през май

Пиян вокалист на „Кикимора” провали грандиозния концерт във Велико Търново със Старозагорската опера Публиката напуска залата по средата на „Children in Time“

Христина Даскалова е новият зам.-председател на Апелативен съд – Велико Търново

ВСС избра нов районен прокурор на Козлодуй

Бизнесът отмени протеста срещу поскъпването на тока Той щеше да се проведе на 28 февруари т.г.

Инициатива за 130 години от създаването на Бургаската библиотека: Брандиран автобус с ликовете на родни класици пътува по линия № 9

Тръмп промени позициите си: По-строг контрол на оръжията в САЩ (ИНФОГРАФИКА) Президентът обмисля и други мерки

Москва вини Вашингтон в намеса във вота за Кремъл Много било трудно да се поправят отношенията

На 332 българи е отказано лечение в чужбина през 2017 г.

МОН предприема допълнителни мерки за олекотяване на ученическите раници

Образувано е досъдебно производство за извършено престъпление при строителството на оградата по границата

Вицепремиерът Валери Симеонов ще проведе работно съвещание за безопасната експлоатация на язовирните стени

Футболист прати 18-годишен в кома

Коварната партийна грижа за референдумите

За да са работещи допитванията, партиите трябва да се превърнат в партии, а гражданите – в граждани

Референдум за изборната система, проведен заедно с местния вот, ще бъде употребен за конюнктурни цели

Вероятно мнозина помнят известния анархистки лозунг: „Ако изборите променяха нещо, щяха да ги забранят.“ Този израз издава дълбокото съмнение в искреността на демократичните намерения на политическия елит. Струва ми се основателно подобно съмнение да бъде отправено и по отношение на идеята за референдумите.

Българският политически елит обича темата за референдумите. Когато закъса за идеи или когато наближат избори, всички вкупом се сещат за предимствата на пряката демокрация и нуждата от по-голямо включване на гражданите в политическия процес. Идеята за овластяването на суверена звучи демократично и свежо. Кара ни да си представим един осъзнат политически елит, който търси варианти да се самоограничи в името на публичния интерес. И тъкмо да плеснем с ръце и да се прегърнем, потопени в демократична омая, се оказва, че референдумите са просто тема от конюнктурния политически сблъсък, а не сериозно и автентично намерение. След като политическият елит е иззел цялата власт от гражданите, някак цинично изглежда да им предлага референдуми. И ако гражданите не могат да се самоорганизират, за да направят партиите отговорни, как ще се самоорганизират, за да вземат самите те отговорно политическо решение.

Референдумите са едно от достиженията на демокрацията, чрез които гражданската волеизява може да си пробие път сред задръстените от корпоративни интереси политически системи. Те са продукт на общества с висока степен на демократична политическа култура и са най-ефективни именно в такива общества. Естествено има случай на провеждането на референдуми и в не толкова демократични общества, но в тези случаи допитванията обикновено служат за легитимиране на нова политическа система или властова прослойка.

Референдумите не са универсални лекарства за болни политически системи като нашата. В такива системи те могат повече да навредят, отколкото да помогнат, като маскират користни политически интереси с булото на пряката демокрация. Референдумът може да бъде само допълнителен ефективен инструмент за гражданско участие, който да допълва останалите практики и процедури на формулиране на политически решения. Идеята, че едва ли не българската демокрация ще се прероди, ако заменим представителната система (основана на парламент и депутати) с плебисцитна (базирана на пряко участие на гражданите), издава или наивност, или неразбиране, или е съвсем целенасочена злоупотреба. Първо, защото на рефендумите ще участват същите онези граждани, които или гласуват по инерция, или наказват. Второ, референдумите ще бъдат организирани, реализирани и обговорени от същите онези политически партии, които по-голямата част от гражданите не припознават като свои представители. С други думи, за да заработят референдумите ефективно, е необходимо партиите да се превърнат в партии и гражданите в граждани.

Осен наличието на демократична политическа култура и представителни политически партии ефективността на референдумите зависи и от няколко технологични предизвикателства.

Първото е балансът между улесняването на процедурата по иницииране на допитване и рискът на него да бъдат поставени безкрайна поредица въпроси от частен характер. Колко да се намали бройката на необходимите подписи, така че да се гарантира, че определен въпрос е от сериозен публичен интерес е въпрос. Отговорът изисква много задълбочен анализ и сериозен публичен разговор. С прекаленото улесняване на процедурата рискуваме институциите, отговарящи за оценката на валидността на предложените въпроси, да бъдат бомбардирани с огромен брой неадекватни и екзотични предложения и в крайна сметка работата им да бъде блокирана. И тук проблемът не опира толкова до бройката (където в момента са фокусирани дебатите), колкото до качеството, защото инициирането на референдуми изисква висока степен на гражданска отговорност, която да минимизира опасността те да се превърнат в самоцел.

Второто е прагът за валидност на резултатите – кога решението на референдума има задължителен характер. В момента този праг определя, че решението от референдумите е задължително само ако процентът на участвалите в допитването е не по-малък от този на последните парламентарни избори. На този етап има различни идеи за „демократизиране“ на това правило (50 или 40% от имащите право на глас), което не е много далече от средната избирателна активност. Намаляването на прага следва да отчита и опасността организирани малцинства да налагат своите интереси като задължаващи решения. Тази опасност никак не е малка, особено в общества, в които повечето демократични процедури и закони са ценени заради несъвършенствата в тях, а не заради това, за което са създадени.

Третият проблем пряко засяга идеята евентуалният референдум за изборното законодателство да бъде осъществен заедно с местните избори. Тази идея издава тотално неразбиране на функциите и смисъла на референдумите в демократичните системи. Една от най-важните функции на допитванията до гражданите е, че те поставят даден проблем в центъра на публичните дебати. По този начин референдумите служат като своеобразен инструмент за политическо образоване и политическа социализация. Много често именно тази им функция се оказва по-важна, отколкото задължителността на резултата. Нека си представим ситуацията на местните избори, в която освен в дебатите за асфалта, детските градини и водопроводите на избирателите ще им се наложи да участват и в дебатите за философията на избирателната система. Смислена дискусия по въпросите от допитването просто няма да се случи, най-вероятно е отговорите да са функция от конюнктурни партийни предпочитания. От референдум за избирателната система има смисъл, но не и в рамките на местния вот. Освен ако смисълът не е той да бъде употребен за партийни цели.

С инструментите за гражданско участие в политическия процес трябва много да се внимава. Вече успяхме да дискредитираме граждански протест благодарение на партийно политическата му употреба. Ако това стане и с референдумите, анархистите ще се окажат прави – политическите елити обичат да използват демократичните практики срещу самата демокрация.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете