Полицаи от Силистра задържаха трима мъже за извършване на незаконна иманярска дейност

Каракачанов оглави Националния комитет за честване на 1300 години от победата на кан Тервел при Константинопол

Футболен Биг Брадър заради хулиганите

Държавата отделя 25 млн. лева за извънкласни дейности в училищата

Кметовете в Шуменско с денонощни дежурства срещу пожари Заповед с мерки срещу огнени стихии

Росен Плевнелиев: Радев се държи като генерал, който още не е разбрал, че е държавен глава

Стартира електронният прием за забавачките във Варна

Град Елена с паметна плоча в алеята ва Възраждането във Варна

Григор стигна до битка с Надал

Диспечерите на летището в Барселона планират стачки през лятото

Президентът иска национален център за действия при бедствия и кризи

Фандъкова обеща мирно протичане на София Прайд

Свазиленд с ново име – еСватини

ЦСКА поиска главата на дисципа

Лавров: Путин и Тръмп няма да допуснат война Москва плаши с доставка на С-300 за Сирия

Видни българи, убити от българи: Поръчителят на убийството наТодор Александров – неразкрит

Поредицата „Видни българи, убити от българи“ е подбрана и подготвена от литературния историк и бивш депутат от СДС Йордан Василев. В нея авторът проследява съдбата на онези българи, останали в историята ни, чието име е белязано с насилствена смърт или има съмнение за такава. През миналата събота публикувахме разказа му за Александър Греков, Александър Стамболийски и Райко Даскалов. Предлагаме ви петата част от поредицата.

Д-р Никола Генадиев (1868-1923, на 54 г.) е роден в Битоля, но семейството му се преселва в Пловдив (1876 г.) и той завършва там гимназия, а след това право в Брюксел (1891 г.). Междувременно е бил доброволец в Сръбско-българската война. В Пловдив работи като адвокат и журналист. Неговият по-голям брат Харитон Генадиев основава в Пловдив първия български всекидневен вестник „Балканска зора” (1.3.1890 г.). След година редактирането поема д-р Никола Генадиев и поддържа неутрална политическа линия, критикува действията на правителството на Стамболов, докато изненадващо от 1893 г. става поддръжник на Народно-либералната партия (стамболовисти), защото е станал неин член. През следващите години той се включва активно в политиката и се проявява като блестящ оратор, министър на правосъдието (май 1903 – януари 1904 г.), министър на търговията и земеделието (1904-1908 г.), един от редакторите на в. „Нов век” орган на стамболовистката партия (от 1907 г.). След като е доброволец в Балканската и Междусъюзническата война, става отново министър на външните работи (юли 1913 г.), но през декември подава оставка поради разногласия с премиера Васил Радославов. Обвинен е за участие в Деклозиеровата афера и е изпратен в затвора (1916 г.), където се сближава със Стамболийски. Като мнозина и той е освободен (1918 г.) и отново се включва в политиката, старае се да обедини разпокъсаната партия на стамболовистите. След преврата на 9.6.1923 г. неговата партия решава да се включи в Демократическия сговор и той я напуска (30.8.1923 г.). Скоро идва и неочакваният му край – той тръгва в 20,30 ч от Юнион клуб на ул. „Раковски” към дома си на ъгъла на ул. „Шипка” и „Кракра” и там е застрелян (17.10.1923 г.) от деец на ВМРО. Неговият по-малък брат Павел Генадиев издава модерното и популярно сп. „Художник” (1905-1909 г.), в което редактори са Симеон Радев и Александър Балабанов, бъдещият професор. Д-р Никола Генадиев е автор на книгите „Мемоари” (1923 г.), „Македония” (1924 г.), „Стамболов” (1925 г.), „Речи и пледоарии – съдебни, парламентарни, политически” (1926 г.), а по-късно „Между политиката и властта, заговорите и затвора” (2002 г.).

Високо образование получава деецът на компартията Борис Хаджисотиров (1872-1923, на 51 г.). Роден е в Самоков, завършва право в Швейцария (1898 г.) и става адвокат в родния си град. Веднага след завръщането си създава организация на тесните социалисти, влиза в ръководни органи, избиран е за народен представител (през 1913 и през 1919-1923 г.). Убит е на 27.9.1923 г., когато управлява правителството на проф. Александър Цанков.

Не са много личностите, които се включват във ВМОРО на възраст 16 години. Още ученик в Скопие Тодор Александров (1881-1924, на 43 г.) е един от тях. Това обяснява и неговата неуморна дейност в организацията по-късно. През 1903 г. като учител в Кратово той организира доставянето на оръжие от България в Македонския край, но на 27 март същата година е арестуван от турските власти и осъден на 5 години затвор, а през април 1904 г. е освободен след амнистия и става главен учител в Щип, където е и член на местното ръководство на ВМОРО. През 1905 г. преминава в нелегалност, а от 1906 г. е един от ръководителите на Скопския революционен окръг. След това заема различни длъжности, а през 1909 г. се преселва в България. Но това е за кратко – през 1910 г. отново е с чета в Македония, а от 1911 г. е член на Централния комитет на ВМОРО. Участва в организирането на атентати в Щип и в Кочани (1911-1912 г.), които дават повод за Балканската война. След избухването й Тодор Александров отново е с чета в Македония, освобождава Кукуш. По време на Първата световна война е в щаба на Българската армия. В трудната обстановка след края на войната и поражението на България участва във възстановяването на ВМРО и е избран за неин ръководител. След това обаче изпада в изолация и на 31.8.1924 г. е убит в Пирин, близо до село Сугарево. Не се знае кой е разпоредил това.

Още като ученик в гимназията Михаил Дашин (1882-1924, на 41 г.) се включва в комунистическото движение и е изключен (1899 г.). Той е роден в Самоков и стига до кмет на Самоковската комуна (1919-1921 г.). След това участва в Септемврийското въстание (1923 г.), арестуван е и е изпратен в затвора. След освобождаването му е убит в Самоков насред града (18.8.1924 г.). Издигнат му е паметник. Неговият син Веселин Дашин (1920-1977 г.) бе участник в група от комунисти, които не приемаха политиката на Тодор Живков и затова е изселен от София.

Странно е, че Димо Хаджидимов (1875-1924, на 49 г.) едновременно е деец на ВМОРО и на комунистическата партия. Живее в Дупница. Брат му е свещеник и е баща на известния лечител Петър Димков (1886-1981 г.). От 1895 г. Димо Хаджидимов се включва в македонското движение и влияе там със социалистическите си възгледи. Той има въздействие и при формирането на левичарски възгледи у своя приятел Яне Сандански. Хаджидимов е бил учител, но е уволнен през декември 1899 г. и тогава се записва студент в юридическия факултет в София, но и оттам е изключен. Учител е за кратко в Лом и там издава книгата си „Македонското освободително дело” (1900 г.), отново е уволнен и се завръща в Дупница. Хаджидимов споделя идеята за автономия на Македония, но участва в четата на Борис Сарафов (1903 г.), среща се с Гоце Делчев, след Илинденско-Преображенското въстание влиза в групата на Яне Сандански, участва в различни вестници. В началото на 1909 г. заминава от Солун за София и става чиновник в Министерството на земеделието. След участие във войните се включва в дейността на БКП, одобрява СССР, а след въстанието у нас през септември 1923 г. е избран за народен представител от левицата, но на 14.9.1924 г. привечер е убит в София на кръстовището на ул. „Нишка” и бул. „Драгоман”. Убиецът му е известна на историците личност – Владо Черноземски. Същият, който на 9.10.1934 г. разстрелва в Марсилия югославския крал Александър Карагеоргиевич и френския външен министър Луи Барту. Той е убил и Наум Томалевски в София (2.12.1930 г.). Черноземски е член на ВМРО от 1922 г. За Димо Хаджидимов пише и Иван (Ванче) Михайлов в своите „Спомени”, създадени в емиграция: „Успоредно с Гьорче Петров като главен подбудител на опозицията срещу Тодор Александров се очерта Димо Хаджидимов, който всъщност бе познат комунист. Той написа и книгата „Назад към автономията”. Има и книга от Боян Кастелов „Димо Хаджидимов, живот и дело” (1985 г.).

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.