Текстовете в поредицата “Видни българи, убити от българи” са подбрани и подготвени от литературния историк и бивш депутат от СДС Йордан Василев. В тях авторът проследява съдбата на онези българи, останали в историята ни, чието име е белязано с насилствена смърт или съмнение за такава. Миналата събота публикувахме разказа му за края на Йосиф Хербст, Сергей Румянцев, Христо Ясенов и Александър Протогеров. Предлагаме ви седмата част от поредицата.

Разностранна личност е Васил Пундев (1892-1930, на 38 г.) – литературен историк и критик, журналист, участник във ВМРО, учител. Роден е в Дупница, баща му е бил директор на Солунската българска девическа гимназия и активен член на ВМОРО. Учител на Васил Пундев във II мъжка гимназия е писателят Стилиян Чилингиров (1908). Пундев участва във войните (1912-1918), завършва българска филология (1913), след това работи в Народната библиотека (1920), после е учител по литература в I мъжка гимназия – София (1921), застава начело на чета, която навлиза в Македония (1923). Завежда литературния отдел в големия вестник “Слово”, постъпва във в. “Македония” (1926) и скоро е главен редактор (1928), участвал е също в сп. “Българска реч”, в. “Литературни новини”, сътрудничил е в списанията “Златорог”, “Демократически преглед”, във в. “Литературен глас” и др. Издал е “Добри Чинтулов” (1922), “Първи български стихотворци” (1925), “Периодически печат преди Освобождението” (1927, II част 1930), “Гръцко-български литературни сравнения” (1929). Застрелян е в градината до Народното събрание (4.3. 1930). Поръчител на убийството е Ванче Михайлов, защото Пундев е протогеровист. На погребението му са говорили Тодор Влайков, Асен Златаров и др. Антония Велкова-Гайдарджиева издаде книгата “Васил Пундев и българската литература” (2007). Синът му Марин Пундев е професор по история в САЩ.

Съдбата на Наум Томалевски (1882-1930, на 48 г.). е съвсем нестандартна. Негов брат е писателят Георги Томалевски (1897-1988), а синът му Богдан Томалевски (1924-2012) е известен архитект. Като ученик в Битоля Наум Томалевски влиза във ВМРО, но е преследван от турските власти и се преселва в София, завършва гимназия. Става учител в Скопие (1902), след това в родното си Крушево (1904), участва в Илинденско-Преображенското въстание (1903). Завършва философия в Швейцария, а след това школа за запасни офицери в София. През I световна война е назначен за кмет на Крушево. Заедно с Тодор Александров, Александър Протогеров и др. решават да се възобнови четничеството в Македония (1920). Сътрудник е на вестниците “Вардар”, “Народност”, “Седмична зора”, на сп. “Македония”. След убийството на Протогеров (1928) се включва в групата на протогеровистите и Ванче Михайлов разпорежда да бъде убит. Това извършва на 2. 12. 1930 отново Владо Черноземски (убиец на Димо Хаджидимов, а по-късно и на сръбския крал Александър Карагеоргиевич в Марсилия) в двора на дома му – ул. “Цанко Церковски” (тогава “Руен”) № 23. Стрелецът е осъден на смърт, но скоро (1932) е помилван, а за убийството дълго се говори в София. Наум Томалевски е един от най-видните дейци на македонското движение.

Никола Кофарджиев (Сашо, 1904-1931, на 27 г.) е член на комунистическия младежки съюз от 1920 г., на БКП от 1922 г., След участието си във въстанието през септември 1923 г. е арестуван, а после е емигрант в Австрия, Германия и СССР, където следва в университета на Ленинград. Завръща се в България (1926), но скоро отново земинава в СССР и там работи в Коминтерна (1928). Когато се прибира в България (1929) е избран за секретар на нелегалната БКП. Застрелян е на софийска улица при среща с полицейски патрул. Негов по-възрастен брат е дисидентът Брайко Кофарджиев.

Петко Напетов (Димо Борилков, 1880-1933, на 52 г.) е роден във Варна и там завършва гимназия, като се включва в социалистическото движение, а по-късно и във ВМРО, участва в чети (от 1901), а след това в Илинденско-Преображенското въстание (1903). След неуспеха се преселва в България, става член на партията на тесните социалисти (1904). Трябва да добавя, че през 1901 г. умира баща му, млекар, и Петко Напетов се грижи за петте си сестри. (По спомен на Димитър Даков, учител и свещеник.) Участва във войните (1912-1918), а след това във военната организация на БКП, която подготвя въстание, но е арестуван. После отваря книжарница, избран е за организационен секретар на РП (1927), пътува до СССР (1931) и издава книгата “В страната на строящия се социализъм”, избран е за народен представител от Работническата партия, но е убит край Горна баня по решение на ВМРО.

Хубавият глас на Симеон Кавракиров (1898-1934, на 35 г.) отправя този деец на левицата и на ВМРО в доста странно място – да пее в хора на църквата “Свети Седмочисленици”. Донякъде това се обяснява с неговата квартира, която е съвсем наблизо – на ъгъла на улиците “Граф Игнатиев” и “Мальовица” (там живее съпругът на сестра му д-р Константин Станишев, 1857-1957, известен лекар и общественик). Симеон Кавракиров е роден в Солун, баща му е бил деец на ВМРО, от 1919 г. учи право в София, става член на БКП (1920), а след това и на ВМРО (обединена), става секретар на областната организация в Пловдив (1928), а след това ръководи революционната организация в Пиринския край. На 8.6. 1932 г. той е отвлечен от хора на Ванче Михайлов и по този повод в Народното събрание е зададен въпрос и личността и дейността на Кавракиров дълго се обсъждат на заседанието на 13.6. 1932 г. След преврата през май 1934 г. е убит на 14.6. 1934 над с. Белица в Рила. Негов палач е началникът на патрула на четата.