„Атака“ може да направи това, което много се иска на БСП – да призове за бойкот на допитването

Плевнелиев май ще се окаже единственият представител на политическия елит, който се страхува от провал на референдума

Развитието на дебатите по предложението на президента за провеждане на референдум за избирателната система заедно с местните избори все повече затвърждава впечатлението, че партиите използват допитването до гражданите като инструмент на политическото позициониране. Налице е общо разбиране за политическата функция на референдума като елемент от предизборната ситуация.

В главите на партийните стратези референдумът е важен най-вече като допълващо местните избори политическо усилие. И за това има както стратегически, така и прагматични причини.

Това е референдумът на Плевнелиев, с което той стартира кандидатпрезидентската си кампания. Каквито и граждански и демократични аргументи да мотивират неговото предложение, партийните централи подозират зад референдума лична политическа кауза. Плевнелиев май ще се окаже единственият представител на политическия елит, който се страхува от провал на допитването.

От друга страна, въпросите на референдума изглеждат относително далеч от непосредствения дневен ред на обществото – още повече в ситуация, в която местната проблематика доминира и ще доминира в публичния дебат. За политическите партии е по-важно да насочат усилията и енергията си в овладяване на местната власт, отколкото в кампания с неясен изход и без директни политически ползи. В този смисъл референдумът се възприема по-скоро като помощно средство, което ще предостави допълнителна възможност на партиите чрез национална кампания да мобилизират своя електорат за местните избори. Чрез национална кампания биха могли да се тушират и някои от вътрешнопартийните напрежения по места.

Така основният залог за партиите на референдума е играта на политическо позициониране или битката за активната позиция. Референдумът е важен с това, че ще покаже на публиката кой доминира дневния ред, у кого е политическата инициатива, кои са политическите лагери.

И не е случайно, че на този етап основните аргументи в дебата са базирани на принципа “На това ще кажем “не”, защото противникът ни казва “да”. Състезанието е чия идея ще предизвика най-много дискусии, с което да се демонстрира политическа значимост.

ГЕРБ стоят твърдо “за” референдума и са категорични в своите три “да” -та по зададените въпроси. С това те целят да покажат, че са “на страната на гражданите”, че са “агенти на промяната” и че подкрепят президента. С първите две внушения партията се стреми да се асоциира символно с протестите от 2013 г., като по този начин се отваря към по-широка електорална периферия. Третото внушение произтича не толкова от ползите, които ще донесе трансферът на авторитет от президента към партията, колкото от необходимостта от допълнителен знак, който да сплоти партийните избиратели.

ГЕРБ при всички положения ще фокусират усилията си върху местния вот, а кампанията за референдума има по-скоро имиджово и допълващо значение. Те са в позицията на силния по отношение на политическата ситуация и на инициатора по отношение на референдума. Всички останали следва да се равняват по тях и това им помага да вкарат опонентите си (а и партньорите си) в собствения си сценарий. ГЕРБ няма какво да губят от този референдум. Ако допитването мине, печели партията, ако не мине – губи Плевнелиев.

БСП все още нямат категорична позиция както по отношение на това дали да има, или да няма референдум, така и по отношение на отговорите на въпросите в него. Те са в доста трудна позиция, защото референдумът не е тяхната игра. На “Позитано” 20 са поставени в положение, в което едновременно трябва да демонстрират опозиционност, без да бъдат обвинени за врагове на демокрацията. Една национална кампания би могла да мобилизира в някаква степен привържениците им, но за това е необходима тяхна собствена кауза, а не “чужда”.

С “интелектуалното предизвикателство” на Местан (предложението са 240 мажоритарни кандидати) ДПС с превърнаха от противник на референдума в инициатор на дебата. Това беше важно за тях, защото част от предложенията на президента са имплицитно насочени именно към ограничаване на ролята на ДПС в българската политика. С позицията си ДПС ясно заявяват, че не се страхуват. Нещо повече - преминаха от защитна в атакуваща позиция. Резултатите от референдума едва ли ги интересуват толкова или поне не толкова, колкото резултатите от местния вот. ДПС могат да мобилизират подкрепа и без наличието на национална кампания.

Реформаторският блок се намира в подобна на БСП ситуация. Реформаторите трябва да защитават реномето си на защитници на гражданския интерес, да препотвърдят симпатиите си към президента, без обаче това да доведе до политическо обезличаване. Необходима им е здравословна дистанция от ГЕРБ, за да се реабилитират пред традиционните си избиратели. Чрез една национална кампания Реформаторският блок може да демонстрира единство и по този начин да си помогне за местните избори. Но за да се случи това, и на него му е нужна кауза, различна от тази на ГЕРБ, в противен случай РБ ще продължи да бъде малкият партньор, който може да свърши работа на Борисов, когато това е необходимо.

Патриотичният фронт използва дебата като възможност за удържане на своята линия “антиДПС”, като смята, че това ще му помогне да разгърне кампанията си за местните избори. Не във всички общини в България обаче ДПС е достатъчен дразнител. Във Варна, Пловдив, София, Бургас и др. Патриотичният фронт ще трябва да отговаря пред избирателите си на въпроса управляващи ли са, или опозиция.

АБВ все още се опитват да намерят своето място, но едва ли ще успят да превърнат участието в референдума в сериозен мотив за своите избиратели.

“Атака” са единствени с радикална позиция “против” този референдум, с което затвърждават своето антисистемно позициониране. Да си против дебата означава да си част от него. Позицията “срещу всички” прави образа на партията ясен и разпознаваем и освобождава избирателите й от излишни дилеми. “Атака” може да си позволи лукса да направи това, което много се иска на БСП – да призове за бойкот на референдума.

На този етап изглежда, че печелившите от темата за референдума са ГЕРБ и ДПС. Нищо чудно това да са печелившите и от местния вот.