Когато не даваш парчета от баницата, накрая ти я вземат цялата

Преди избори винаги научаваме разни неприятни неща за кандидати и партии. Някои го наричат компроматна война. Други – черен пиар. Всички вкупом декларират, че не участват в него. Навечерието на сегашните местни избори не прави изключение. Този път обаче наблюдаваме много по-интензивен ловен сезон, и то в частта му „Кметове за отстрел“. Наистина по брой и разнообразие на изнесените разкрития и стартиралите проверки срещу действащи и бивши градоначалници 2015 г. няма аналог в най-близката ни история. Няма и гаранции, че нови случаи тепърва няма да избухнат.

Съдете сами – Хасково, Пазарджик, Пловдив, Тошевци, Ружинци, Киреево, Грамада, Тетевен, Петревене, Старосел, Павел баня, Сатовча, Фъргово, Ракитово, Ботевград, Девня… Списъкът навярно не е пълен. Става дума за различни части на страната, за различни по големина, значение и възможности населени места, за съвсем различни залози. Това затруднява обобщенията. В Пловдив например партийни лидери лично се ангажират със сигнали срещу настоящия кмет. Другаде това правят председатели на общински съвети. В повечето случаи обаче твърденията за злоупотреби идват някак без конкретен вносител. Изведнъж се появяват съмнения за голяма корупция, за облагодетелстване на роднини и близки фирми, за необяснимо лично богатство. Впрочем много от тези съмнения местните хора са хранили от години, и ако ги питаш, могат да ти назоват точните цифри и имена. Обстоятелството, че историите гръмват публично точно преди избори, не е изненадващо и лесно може да се преведе като „разчистване на терена“.

Трудно е да се обобщи, така е, но прави впечатление, че значителен брой от набедените в незаконни действия кметове принадлежи към все по-разпространената порода на „независимите“. Експертите отдавна са констатирали, че местните избори през 1999 г. пропукват на локално равнище българската партийна система, и то първо по периферията си. Феноменът „независим, подкрепен от“ първоначално се разглежда положително, като заобиколна маневра, с която партиите могат да разширят ядрото си и да привлекат избиратели, плашещи се от ясния партиен етикет. Полека-лека се изяснява, че формулата работи, но в полза не толкова на партиите, колкото на издигнатия кандидат. Зад него се образува странна коалиция от често несъвместими субекти, които таксуват успеха му като своя победа, но съумяват в много малка степен да консумират този успех, първо, защото другите партии им пречат, и второ, защото самият кмет не мисли да се съобразява с партийните си подгласници. И се ориентира към пряка и неопосредена от разни централи комуникация с местния бизнес. Така вместо разширяване на ядрото на партиите в местното самоуправление получаваме разширяването на ядрото на бизнеса. Партиите, естествено, се усетиха, когато независимите кандидати поеха през просото и започнаха сами да си правят местни партии. Условията за регистрация бяха усложнени, независимите отново приеха, че ще им се налага да търпят зад гърба си пъстра опашка от национални партии, но резултатът в крайна сметка остана един и същ – на тези партии им се изплъзва местната власт, „техният“ кмет не им изпълнява програмата, а я договаря с нарастващата си клиентела.

Изглежда проблемът с част от нарочените за корупция кметове е този. Повярвали са си твърде много и не приемат предложения отвън. А когато не даваш парчета от баницата, накрая се ядосват и ти я вземат цялата. Или най-малкото си издействат от позицията на силата и везните на Темида желаното парче. Към тези съображения се прибавя и още един тънък момент, свързан със стратегията на ГЕРБ за местните избори. Тя е проста – да преизберем досегашните си кметове и да изберем наши там, където не са наши. И понеже ГЕРБ по правило рядко работи с независими кандидати, то независимите с все бизнес клиентелите си влизат в ролята на техни преки конкуренти. На избори – като на избори, и на война – като на война.

И не на последно място, в играта влизат скандалите с етническото напрежение и адресните регистрации. Далеч невинаги има връзка с корупционните афери. Но паметливите са забелязали, че разгарянето на конфликти с етнически привкус се случва не преди какви да е избори, а именно преди местни. Катуница например рамкира контекста на предходния местен вот през 2011 г. Сега отново било по сериозни, било по незначителни поводи българи и роми из цялата страна влизат в пререкания. Няма защо да се изтъква добре познатото значение на ромския глас, който в условията на местен вот се оказва все по-решаващ, защото дори в малки количества може да промени цялата конфигурация в общината или селото. Какви ефекти пораждат казусите на етническо напрежение и на кого всъщност вредят с тези ефекти, трябва да се изследва случай по случай. И по-специално каква е ролята на кмета – той ли провокира, или той го отнася. Същото важи и по темата с мигриращите избиратели. Вече е направена карта на България, където се вижда в кои общини и населени места новите адресни регистрации са скочили 5-10-20-40 (!) пъти от началото на годината в сравнение със същия период на 2014 г. Както е добре известно, всичко това не може да се случи без знанието и съгласието на кмета и администрацията му, дори да се правят на изненадани от настъпилото велико преселение на народите.

Тече много решителна битка за избиратели. През нейната призма навярно можем да си обясним и корупционни скандали, и прокурорски проверки, и движение на ромски общности насам-натам из страната, и възникващи на тази основа спорове и конфликти, и активизация на местния бизнес, който нерядко се храни от общинската собственост и общинските поръчки, и реакция на националните партии, които притискат с целия си наличен ресурс онези местни феодали, с които не могат да се разберат. На повърхността ни се представя като борба за повече законност. А в същото време електоралната ситуация започва да придобива вида, в който ще проличат стартовите позиции на играчите, началните предимства на някои от тях и минните полета под други. Онези, които проспиват този ключов етап, ще бъдат тежко наказани.