На 8 април 2020 да почерпят

Лъвовете със съдбовно запознанство, Рибите да бъдат отговорни към семейните задължения – Дневният хороскоп на Алена

5G мрежата е невинна

Грипът е ПРИЛЕПчива болест Не е необходимо да сте луд, за да четете това, но помага

Земеделското министерство иска търговските вериги да бъде излагана повече продукция на местни производители

Надигат се бунтове на глада На хората им свършват парите и търпението

Пандемията от коронавирус е засегнала 81% от работещите по света

Двама души са излекувани от Covid-19 с кръвна плазма

76 починали от коронавируса в Турция за 24 часа

Тръмп: СЗО оплеска нещата

Испания разчита на безработни и чужденци за земеделска работа

COVID-19 блокира здравеопазването Водещи специалисти искат прегледите да бъдат възстановени

Фермерските пазари тръгват с по-малко сергии Продавачи и клиенти на 2 метра разстояние

Менда Стоянова: Мярката 60/40 няма как да бъде използвана от всички видове бизнеси

Банката за развитие подкрепя със 75 млн. лв. Пощенска банка и Общинска банка

Видни българи, убити от българи: С последния куршум Лиляна Димитрова убива себе си

Текстовете в поредицата „Видни българи, убити от българи“ са подбрани и подготвени от литературния историк и бивш депутат от СДС Йордан Василев. В тях авторът проследява съдбата на онези останали в историята българи, чието име е белязано с насилствена смърт или тегнат съмнения за такава. В предишния брой от поредицата поместихме разказа за гибелта на издателя Данаил Крапчев, журналиста и литератор Йордан Бадев и ненадминатия народопсихолог – социолога Иван Хаджийски. Предлагаме ви десетата част от поредицата.

Макар да е известен офицер и да е бил министър, генерал Христо Луков (1888-1943) е повече популярен като ръководител на малко странната дясна организация Български национални легиони (1932-1943) и затова е оценяван доста противоречиво. Легионерите са едновременно противници на масонството и антисемити.

Роден е във Варна. Завършва военното училище в София през 1907 г. Участва във войните (1912-1918 г.), като успява да спаси град Кюстендил от чуждо посегателство и той остава в пределите на България. По-късно е поканен от Георги Кьосеиванов в неговото правителство и става министър на войната (1935-1938 г.), като полага усилия да въведе реформи. Но отношенията му с цар Борис ІІІ постепенно се усложняват и той напуска, като заедно с това е пенсиониран. Произведен е за утешение в чин генерал-лейтенант (25.1.1938 г.) и отива в запаса, но продължава дейността си в легиона.

Така през 1943 г. е включен в списъка на нелегалната БКП за личности, които трябва да бъдат ликвидирани. Това е възложено на Виолета Якова и Иван Буруджиев. Те проследяват генерала и пред входа на неговия дом. Буруджиев стреля, но не улучва и Луков го притиска към стената. В този миг се намесва Виолета Якова и в гръб прострелва 55-годишния генерал. Датата е 13.2.1943 г. Двамата успяват да избягат през двора на къщата. Версиите за убийството в онова време не изключват участие на двореца и на правителството. Тази версия се поддържа и от съветски представители.

Опелото на ген. Луков в църквата на Военното училище се води от митрополит Стефан. Присъстват цар Борис ІІІ, министри и др. Другарите му легионери правят шпалир на Орлов мост. Гробът му е в Централните гробища, недалеч от този на Стамболов, което е признак за някакво внимание, тъй като тогава (през 1943 г.) гробището се е разрастнало. Ген. Луков е погребан пред самата църква, където е имало места в края на ХІХ век.

Мнението на историка от Нов български университет доц. Лъчезар Стоянов е, че и дума не може да става Луков да е изповядвал идеологията на фашизма или нацизма въпреки опитите след 9.ІХ.1944 г. той да бъде определен като фашист.

Интересна и нестандартна личност е Лиляна Димитрова (1918-1944), загинала на 25 години. За разлика от своите съидейници ремсисти тя решава да учи и се записва за студентка по право в Софийския университет. Става член на Комунистическата партия през 1939 г. Секретар е на районен, а после и на областния комитет на РМС (Работнически младежки съюз) в София. Преминава в нелегалност от юли 1941 г. Интернирана е в концлагера Гонда вода през юни 1942 г., но скоро успява да избяга и продължава своята дейност, като организира демонстрации в столицата.

Тя страда от силно късогледство и затова избягва да се движи из града, познава добре само квартала около бащиния си дом между ул. „Искър” и „Екзарх Йосиф” (недалеч от Сточна гара). Затова, когато е изпратена в Пловдив през 1944 г., тя е почти безпомощна в чуждия град и там загива. Ето как е станало това. Лиляна Димитрова e в Стария град, когато полицията организира там блокада. Тя се скрива в един кокошарник и чака. След време блокадата е вдигната, но тя не вижда и продължава да стои. Идва собственикът и се изненадва от непознатото момиче. Отива и вика полиция. Обграждат я, предлагат й да се предаде, но тя започва да стреля с пистолета си. Оставя последния куршум за себе си. Не само защото псевдонимът на Лиляна Димитрова е Блага, към нейната ярка личност проявява интерес Блага Димитрова и написва поемата „Лиляна”, издадена като книга през 1959 г. Трябва да напомня, че по време на Втората световна война мнозинството от младите хора в България имат леви възгледи. Блага Димитрова не прави изключение, тя е членка на РМС. След идването на комунистическата власт, убийствата и преследванията, тя постепенно се разочарова и отказва да стане членка на БКП.

С много страдания е белязан краткият живот на комунистката Йорданка Чанкова (Катя, 1911-1944 г.). Но връх на изненадата е, че тя сключва брака си с Георги Чанков (1909-2004 г.) в църквата на Централния затвор в София, където и двамата излежават присъди. Странното е, че двамата живеят заедно от 1932 г., а това се случва през 1939 г.

Йорданка започва да работи, когато е едва 12-годишна. Постъпва в тютюнева фабрика. От 1928 г. е членка на РМС и от 1930 г. на БКП. Заема ръководни длъжности. Пътува до Москва за конгрес на Профинтерна. От 1934 до 1936 г. учи там в международна ленинска школа. Нелегална, преследвана, след завръщането си в България е изпратена в концлагера Гонда вода през 1942 г., но бяга оттам. Включва се в партизански отряд, ранена е, заловена и разстреляна. След 1945 г. площад „Журналист” се наричаше „Йорданка Чанкова”, но от юли 1957 г. е преназован с бащиното й име – „Йорданка Николова”, защото съпругът й е свален от високите си постове по настояване на Тодор Живков, с когото са били приятели, но правешкият диктатор се опасявал от съперничество и изпратил Чанков на работа в провинцията.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.