Текстовете в поредицата "Видни българи, убити от българи" са подбрани и подготвени от литературния историк и бивш депутат от СДС Йордан Василев. В тях авторът проследява съдбата на онези останали в историята българи, чието име е белязано с насилствена смърт или тегнат съмнения за такава. В предишния брой от поредицата поместихме разказа за гибелта на издателя Данаил Крапчев, журналиста и литератор Йордан Бадев и ненадминатия народопсихолог - социолога Иван Хаджийски. Предлагаме ви десетата част от поредицата.

Макар да е известен офицер и да е бил министър, генерал Христо Луков (1888-1943) е повече популярен като ръководител на малко странната дясна организация Български национални легиони (1932-1943) и затова е оценяван доста противоречиво. Легионерите са едновременно противници на масонството и антисемити.

Роден е във Варна. Завършва военното училище в София през 1907 г. Участва във войните (1912-1918 г.), като успява да спаси град Кюстендил от чуждо посегателство и той остава в пределите на България. По-късно е поканен от Георги Кьосеиванов в неговото правителство и става министър на войната (1935-1938 г.), като полага усилия да въведе реформи. Но отношенията му с цар Борис ІІІ постепенно се усложняват и той напуска, като заедно с това е пенсиониран. Произведен е за утешение в чин генерал-лейтенант (25.1.1938 г.) и отива в запаса, но продължава дейността си в легиона.

Така през 1943 г. е включен в списъка на нелегалната БКП за личности, които трябва да бъдат ликвидирани. Това е възложено на Виолета Якова и Иван Буруджиев. Те проследяват генерала и пред входа на неговия дом. Буруджиев стреля, но не улучва и Луков го притиска към стената. В този миг се намесва Виолета Якова и в гръб прострелва 55-годишния генерал. Датата е 13.2.1943 г. Двамата успяват да избягат през двора на къщата. Версиите за убийството в онова време не изключват участие на двореца и на правителството. Тази версия се поддържа и от съветски представители.

Опелото на ген. Луков в църквата на Военното училище се води от митрополит Стефан. Присъстват цар Борис ІІІ, министри и др. Другарите му легионери правят шпалир на Орлов мост. Гробът му е в Централните гробища, недалеч от този на Стамболов, което е признак за някакво внимание, тъй като тогава (през 1943 г.) гробището се е разрастнало. Ген. Луков е погребан пред самата църква, където е имало места в края на ХІХ век.

Мнението на историка от Нов български университет доц. Лъчезар Стоянов е, че и дума не може да става Луков да е изповядвал идеологията на фашизма или нацизма въпреки опитите след 9.ІХ.1944 г. той да бъде определен като фашист.

Интересна и нестандартна личност е Лиляна Димитрова (1918-1944), загинала на 25 години. За разлика от своите съидейници ремсисти тя решава да учи и се записва за студентка по право в Софийския университет. Става член на Комунистическата партия през 1939 г. Секретар е на районен, а после и на областния комитет на РМС (Работнически младежки съюз) в София. Преминава в нелегалност от юли 1941 г. Интернирана е в концлагера Гонда вода през юни 1942 г., но скоро успява да избяга и продължава своята дейност, като организира демонстрации в столицата.

Тя страда от силно късогледство и затова избягва да се движи из града, познава добре само квартала около бащиния си дом между ул. „Искър” и „Екзарх Йосиф” (недалеч от Сточна гара). Затова, когато е изпратена в Пловдив през 1944 г., тя е почти безпомощна в чуждия град и там загива. Ето как е станало това. Лиляна Димитрова e в Стария град, когато полицията организира там блокада. Тя се скрива в един кокошарник и чака. След време блокадата е вдигната, но тя не вижда и продължава да стои. Идва собственикът и се изненадва от непознатото момиче. Отива и вика полиция. Обграждат я, предлагат й да се предаде, но тя започва да стреля с пистолета си. Оставя последния куршум за себе си. Не само защото псевдонимът на Лиляна Димитрова е Блага, към нейната ярка личност проявява интерес Блага Димитрова и написва поемата „Лиляна”, издадена като книга през 1959 г. Трябва да напомня, че по време на Втората световна война мнозинството от младите хора в България имат леви възгледи. Блага Димитрова не прави изключение, тя е членка на РМС. След идването на комунистическата власт, убийствата и преследванията, тя постепенно се разочарова и отказва да стане членка на БКП.

С много страдания е белязан краткият живот на комунистката Йорданка Чанкова (Катя, 1911-1944 г.). Но връх на изненадата е, че тя сключва брака си с Георги Чанков (1909-2004 г.) в църквата на Централния затвор в София, където и двамата излежават присъди. Странното е, че двамата живеят заедно от 1932 г., а това се случва през 1939 г.

Йорданка започва да работи, когато е едва 12-годишна. Постъпва в тютюнева фабрика. От 1928 г. е членка на РМС и от 1930 г. на БКП. Заема ръководни длъжности. Пътува до Москва за конгрес на Профинтерна. От 1934 до 1936 г. учи там в международна ленинска школа. Нелегална, преследвана, след завръщането си в България е изпратена в концлагера Гонда вода през 1942 г., но бяга оттам. Включва се в партизански отряд, ранена е, заловена и разстреляна. След 1945 г. площад „Журналист” се наричаше „Йорданка Чанкова”, но от юли 1957 г. е преназован с бащиното й име - „Йорданка Николова”, защото съпругът й е свален от високите си постове по настояване на Тодор Живков, с когото са били приятели, но правешкият диктатор се опасявал от съперничество и изпратил Чанков на работа в провинцията.