Почина една от жените, намушкана от 24-годишен мъж в столичния квартал „Христо Ботев“

Зетят на Тръмп Джаред Къшнър спряган за шеф на кабинета му

Конфискация на имущество ще има и при прекратено наказателно дело

Джей Ло с огромна розова рокля на премиерата на филма „Втори шанс“

Парламентът създаде Временна комисия за проучване на информацията за подкупна схема с български паспорти

„Пътна полиция“ проверява шофьорите първо за алкохол и наркотици по празниците

Гърция отпуска парични помощи за Коледа, много българи сред одобрените

Доц. Димитър Димитров: От машинното гласуване ще спечели само този, които доставя машините

Легендата на футбола Лоренцо Санс дойде на гости на кмета на Симитли Апостол Апостолов

Руската шпионка Мария Бутина се призна за виновна за заговор срещу САЩ

Доналд Тръмп: Заради Парижкото споразумение Франция гори

Защо животът е като кварталите в София?

Запориране на сметките на ТЕЦ Враца, Плевен и Бургас поиска “Булгаргаз“

Турски прокурори разпоредиха задържането на 219 войници заради Фетхуллах Гюлен

Инж. Ясен Ишев: Няма особено опасни тунели у нас

Открито и скрито като близнаците Хасан и Ибрахим

В един провинциален и безвкусен скандал се провижда противоречието между видимото и задкулисното в днешния глобален свят

Близнаците Хасан и Ибрахим: дисквалифицирани са – не са дисквалифицирани, още участват – не, не участват, щото има техни клипове в ютюб – не, няма вече техни клипове в ютюб, свалени са, бащата ги бил качил – нищо не съм качвал, 20 000 долара похарчил – не са похарчени, дори има остатък… Когато подобни противоречиви изказвания закръжат из медиите обилно и с наслада, значи те са надушили скандала. Скандал с жълта препаска, а иначе гол и неподправен. Прочее последното не е вярно: щом се набъркат медиите, скандалът е не само подправен люто, но и още по-люто нарастващ. Дори и да няма нужда да расте, дори интересът е да не расте, медиите подобни скрупули нито познават, нито признават. Въртят скандала, както изпечен алафранга красавец върти златна верижка – продължително и с упоение.

Алафрангата е красавец, както знаете, не върти златната си верижка къде да е, а винаги нейде в центъра на ларгото, на най-видимото място. Показ – за това иде реч при него. Показ – за това иде реч и с клипа на близнаците. С тази разлика, разбира се, че ако показът при алафрангата е насъщен като библейски хляб, то в конкурса „Американ протеже“ този хляб е клисав, мухлясал и нежелан. Противен. Хляб, който вкисва конкурса, разваля уханието му на събитие, прицелено не в демонстративната популярност, а в благодетелната благотворителност. Сблъсъкът всъщност е между видимост и невидимост, до каква степен е допустима видимостта, ако изобщо е допустима. Или, колкото и това да звучи странно при един такъв сякаш съвсем кичозно овкусен медийно скандал, въпросът е за прозрачността и задкулисието.

Не, не бива да се тълкува горното заключение, че в американския конкурс съществуват тъмни сделки или обидни несправедливости, не – там забраната за публикуване на визуални материали от „Карнеги хол“ вероятно иска да избегне евтината слава, която може да връхлети и да побърка крехката психика на участниците. Деца са все пак, не всеки е Моцарт, който стоически издържал, въпреки че баща му Леополд го лашкал като брадата жена по аристократичните дворове на XVIII век. Пък и тогава не е имало тези винаги гладни, като лами гладни за сензации средства за масова истеризация. Затова когато казвам, че противоречието е между видимост и невидимост, между прозрачност и задкулисие, имам предвид, че в този наглед толкова провинциален и безвкусен скандал се провиждат като в капка вода двете големи тенденции на днешния глобален свят, непрекъснато преплитащи се, непрекъснато отричащи се…

От едната страна са ютюб, социалните мрежи – фейсбук, туитър и т.н., Джулиан Асандж и „Уикилийкс“, искащи всичко да е лъснато като на длан. В това си желание обаче те са движени от съвсем различни мотивации. За ютюб и социалните мрежи мотивът е да се покажеш, да те видят, да те откроят и забележат. Всъщност те подариха на модерния човек нещо, което поколенията преди нас никога не са си представяли, че могат да имат – възможността да се излезе от анонимността, да се демонстрираш и ти като необикновен, различен, особен, с нещо – каквото и да е, надарен. Защото като си представим колко от предците ни са потънали ей-така в неизвестността, в мрачните дълбини на историята, колко от тях са живели, обичали, мразили, вълнували, радвали и всичко това е напълно непознато нам, посипано с прах и пепел, суета човешка и всичко е суета, тръпки ни побиват. Е, суетата човешка вече си намери пространство – интернет и социалните мрежи, този безкраен клюкарник, където – стига човек да го влече такъв мерак, може да качи всичко – от баницата, която е завъртял, до пейзажа, който е съзрял. И да чака да го лайкнат. Ако бащата на близнаците все пак е пуснал снимките и клипчетата в мрежата, със сигурност е бил воден точно от този мотив – да се похвали, да го забележат, да изтъкне какви талантливи и способни синове има. Натурално е това желание да се изфукаш, нищо осъдително няма в него. Ако не броим, разбира се, другото: какво са правилата за българския гражданин – чисто и просто врата у поле…

Не тези са мотивите у Асандж – световния заговор е налице, убеден е австралиецът, следователно трябва да го спрем. Само дето е малко странно защо мишени са му все държави от Запада, докато Москва, Пекин и Делхи минават метър. Може би защото те никога нищо не крият и политиката им свети като венецианско стъкло. Така или иначе „Уикилийкс“ иска пълна прозрачност, което значи, че в глобален план подозрението е за огромно задкулисие, теория на конспирацията, свръхзаговор, насочен против човешката свобода и достойнство. Или, ако говорим с езика на психопатологията, социалните мрежи са инспирирани от някакъв неосъзнат ексхибиционизъм, докато „Уикилийкс“ се тресе от напълно осъзнато и настоятелно публицистично воайорство. И от стопроцентова „демокрация“ – всичко в името на народа, всичко за благото на народа, всичко под погледа на народа…

Втората тенденция я наблюдавахме съвсем наскоро и в световен, и в български план. В преговорите за гръцката криза (или за иранската ядрена програма) нямаше прозрачност, журналистите дремеха по столовете, докато лидерите се разберат. Как са го сторили – не знаем… На пресконференциите поднесоха изцедена информация. Вярно, някои „гръцки“ реплики изтекоха: Ципрас към Меркел, съблича сакото си: „Ето, вземете и него!“, Меркел контрира: „Не може да ми го давате, то не е ваше, а на кредиторите ви…“, но колко други останаха скрити? Тук, в България, Мая Манолова ще да става омбудсман – как така изведнъж се загрижи тя за гражданското общество и за правата на човека, свързано ли е с някакви предстоящи събития в политическото поле? Кой, кой да ти каже?… Ето как в един момент излиза, че важните, същностните неща се решават зад спуснати завеси, след което хората са поставени пред свършен факт – това решихме, приемете го! Дали пък гърците не казаха „охи“ точно на това?

В малкото личи голямото, в дребното едрото. Шернатото в ютюб клипче и, както ни убеждават, вече свалено говори за съвсем други неща: за противоборството на откритост и скритост, на прозрачност и задкулисие, между които се мята ошашавен нашият свят, тъй и неуспяващ да намери мярата, с която да ги примири и обедини.

Впрочем дали и те не са близнаци също като близнаците Хасан и Ибрахим?

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.