Палестинският президент Махмуд Абас е постъпил в болница с висока температура

Общината дава заем на болница, за да й се издължи Закъсалата болница има неплатени местни данъци и такси за 180 000 лв.

Никола Стърджън: Щом получи яснота за Брекзит, Шотландия ще обмисли отново въпроса за независимостта

8 арестувани след фенско меле в Пловдив

Гръцката полиция освободи 14 мигранти, държани в изоставена къща край границата с Турция

„Вещицата” Марина Влади стана на 80 Блестяща кариера, обичана от ярки, останали в историята мъже, но и понесла тежки удари – това е съдбата на френската актриса

Без топла вода в центъра на София от 20 до 29 август

75-годишен мъж е загинал при катастрофа между мотопед и лек автомобил на пътя между Девин и село Грохотно

ГЕРБ към БСП: Пак ли ще се смеете на Таско Ерменков?

Д-р Валерия Матеева: Всяка бенка, различна от другите, буди съмнение По-добре да се махне нещо излишно, отколкото да се развие рак

Македонското правителство: Предложението “Република Илинденска Македония” съдържа “хронологическо определение”, приемливо за двете страни

Разследват за изнасилване режисьора Люк Бесон

Гърция настоява за “географско или хронологическо определение” в новото име на Македония

От ДАНС успокоили Таско Ерменков, че водата в София е чиста

Атракция на релси: БДЖ пуска парен локомотив между София и Банкя

Открито и скрито като близнаците Хасан и Ибрахим

В един провинциален и безвкусен скандал се провижда противоречието между видимото и задкулисното в днешния глобален свят

Близнаците Хасан и Ибрахим: дисквалифицирани са – не са дисквалифицирани, още участват – не, не участват, щото има техни клипове в ютюб – не, няма вече техни клипове в ютюб, свалени са, бащата ги бил качил – нищо не съм качвал, 20 000 долара похарчил – не са похарчени, дори има остатък… Когато подобни противоречиви изказвания закръжат из медиите обилно и с наслада, значи те са надушили скандала. Скандал с жълта препаска, а иначе гол и неподправен. Прочее последното не е вярно: щом се набъркат медиите, скандалът е не само подправен люто, но и още по-люто нарастващ. Дори и да няма нужда да расте, дори интересът е да не расте, медиите подобни скрупули нито познават, нито признават. Въртят скандала, както изпечен алафранга красавец върти златна верижка – продължително и с упоение.

Алафрангата е красавец, както знаете, не върти златната си верижка къде да е, а винаги нейде в центъра на ларгото, на най-видимото място. Показ – за това иде реч при него. Показ – за това иде реч и с клипа на близнаците. С тази разлика, разбира се, че ако показът при алафрангата е насъщен като библейски хляб, то в конкурса „Американ протеже“ този хляб е клисав, мухлясал и нежелан. Противен. Хляб, който вкисва конкурса, разваля уханието му на събитие, прицелено не в демонстративната популярност, а в благодетелната благотворителност. Сблъсъкът всъщност е между видимост и невидимост, до каква степен е допустима видимостта, ако изобщо е допустима. Или, колкото и това да звучи странно при един такъв сякаш съвсем кичозно овкусен медийно скандал, въпросът е за прозрачността и задкулисието.

Не, не бива да се тълкува горното заключение, че в американския конкурс съществуват тъмни сделки или обидни несправедливости, не – там забраната за публикуване на визуални материали от „Карнеги хол“ вероятно иска да избегне евтината слава, която може да връхлети и да побърка крехката психика на участниците. Деца са все пак, не всеки е Моцарт, който стоически издържал, въпреки че баща му Леополд го лашкал като брадата жена по аристократичните дворове на XVIII век. Пък и тогава не е имало тези винаги гладни, като лами гладни за сензации средства за масова истеризация. Затова когато казвам, че противоречието е между видимост и невидимост, между прозрачност и задкулисие, имам предвид, че в този наглед толкова провинциален и безвкусен скандал се провиждат като в капка вода двете големи тенденции на днешния глобален свят, непрекъснато преплитащи се, непрекъснато отричащи се…

От едната страна са ютюб, социалните мрежи – фейсбук, туитър и т.н., Джулиан Асандж и „Уикилийкс“, искащи всичко да е лъснато като на длан. В това си желание обаче те са движени от съвсем различни мотивации. За ютюб и социалните мрежи мотивът е да се покажеш, да те видят, да те откроят и забележат. Всъщност те подариха на модерния човек нещо, което поколенията преди нас никога не са си представяли, че могат да имат – възможността да се излезе от анонимността, да се демонстрираш и ти като необикновен, различен, особен, с нещо – каквото и да е, надарен. Защото като си представим колко от предците ни са потънали ей-така в неизвестността, в мрачните дълбини на историята, колко от тях са живели, обичали, мразили, вълнували, радвали и всичко това е напълно непознато нам, посипано с прах и пепел, суета човешка и всичко е суета, тръпки ни побиват. Е, суетата човешка вече си намери пространство – интернет и социалните мрежи, този безкраен клюкарник, където – стига човек да го влече такъв мерак, може да качи всичко – от баницата, която е завъртял, до пейзажа, който е съзрял. И да чака да го лайкнат. Ако бащата на близнаците все пак е пуснал снимките и клипчетата в мрежата, със сигурност е бил воден точно от този мотив – да се похвали, да го забележат, да изтъкне какви талантливи и способни синове има. Натурално е това желание да се изфукаш, нищо осъдително няма в него. Ако не броим, разбира се, другото: какво са правилата за българския гражданин – чисто и просто врата у поле…

Не тези са мотивите у Асандж – световния заговор е налице, убеден е австралиецът, следователно трябва да го спрем. Само дето е малко странно защо мишени са му все държави от Запада, докато Москва, Пекин и Делхи минават метър. Може би защото те никога нищо не крият и политиката им свети като венецианско стъкло. Така или иначе „Уикилийкс“ иска пълна прозрачност, което значи, че в глобален план подозрението е за огромно задкулисие, теория на конспирацията, свръхзаговор, насочен против човешката свобода и достойнство. Или, ако говорим с езика на психопатологията, социалните мрежи са инспирирани от някакъв неосъзнат ексхибиционизъм, докато „Уикилийкс“ се тресе от напълно осъзнато и настоятелно публицистично воайорство. И от стопроцентова „демокрация“ – всичко в името на народа, всичко за благото на народа, всичко под погледа на народа…

Втората тенденция я наблюдавахме съвсем наскоро и в световен, и в български план. В преговорите за гръцката криза (или за иранската ядрена програма) нямаше прозрачност, журналистите дремеха по столовете, докато лидерите се разберат. Как са го сторили – не знаем… На пресконференциите поднесоха изцедена информация. Вярно, някои „гръцки“ реплики изтекоха: Ципрас към Меркел, съблича сакото си: „Ето, вземете и него!“, Меркел контрира: „Не може да ми го давате, то не е ваше, а на кредиторите ви…“, но колко други останаха скрити? Тук, в България, Мая Манолова ще да става омбудсман – как така изведнъж се загрижи тя за гражданското общество и за правата на човека, свързано ли е с някакви предстоящи събития в политическото поле? Кой, кой да ти каже?… Ето как в един момент излиза, че важните, същностните неща се решават зад спуснати завеси, след което хората са поставени пред свършен факт – това решихме, приемете го! Дали пък гърците не казаха „охи“ точно на това?

В малкото личи голямото, в дребното едрото. Шернатото в ютюб клипче и, както ни убеждават, вече свалено говори за съвсем други неща: за противоборството на откритост и скритост, на прозрачност и задкулисие, между които се мята ошашавен нашият свят, тъй и неуспяващ да намери мярата, с която да ги примири и обедини.

Впрочем дали и те не са близнаци също като близнаците Хасан и Ибрахим?

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.