Над 30% от ирландците и 40% от децата в страната живеят под прага на бедността, а всеки десети е застрашен от глад

Ирландия не може да служи за модел на Гърция, тя не може да бъде модел и за самата себе си

Ирландия е давана за пример, който Гърция трябва да следва. Ирландия, казват, пое реален ангажимент към Тройката, насърчи мерки за засилен икономически растеж, избегна кризата и се превърна в най-бързо растящата икономика. Този оптимистичен разказ премълчава твърде много факти.

Ирландия не се опълчи на Тройката, но по съвсем различни причини. Когато трите институции на Тройката дойдоха тук през 2010 г., не им се наложи да прилагат насила програмите си или да издават икономически нареждания. Причината е, че ирландското правителство започна политиките на строги икономии още през 2008-а и сви разходите си в четири последователни бюджета, издадени в следващите две години. В Плана за национално възстановяване през есента на 2010-а бяха предложени още четири години на драконовски „възстановителни“ мерки.

Но защо Ирландия, която следваше програмите на Тройката, все пак трябваше да помоли за спасителен заем? Истината е, че това се наложи именно защото страната следваше така неотлъчно предписанията да прави финансови съкращения в комбинация с банкови политики, които превърнаха частния дълг в публичен.

Ирландия скоро ще се превърне в учебников пример за това как да не се прилагат строги икономии: тя показа най-неефикасното, прахосническо управление на обществени средства. 30 млрд. евро (15% от брутния вътрешен продукт, БВП) бяха „спестени“ при орязването на бюджета за обществени услуги и увеличаването на данъците. Същевременно икономическият институт “Невин” показа, че за всяко €3 от спестените пари бюджетният дефицит в Ирландия е намален с едва с €1. Какво, ще попитате, се случи с останалите €2? Тази част представлява реалната загуба, която строгите икономии нанесоха на ирландското стопанство: безработица, бедност, ликвидация на търговията. Само една трета от спестените пари реално отидоха за заздравяване на публичните финанси. Над две трети бяха не просто опропастени, но използвани, за да разрушат обществения и икономическия живот в Ирландия. Как по-точно?

Част от историята на ирландското възстановяване удобно се премълчава в европейските и националните дебати. Социалните условия в Гърция вече са добре познати на средния европеец, но тези в Ирландия не са. По данни на правителството и Националния статистически институт през 2015 г. над 30% от ирландците и 40% от всички деца в страната живеят под прага на бедността, а всеки десети жител е застрашен от недостиг на хранителни средства (т.е. глад). Жизненият стандарт в Ирландия, измерен от ЕС, е много под средния за съюза и е значително по-близък до гръцкия, отколкото до този в първите 15 страни страни членки.

Логично е да се попита каква роля играе тук спадът на безработицата: не е ли той сигнал за възстановяване? Така зададен, въпросът премълчава проблема с емиграцията. От началото на кризата над 10% от населението на страната емигрира. Откакто безработицата започва да спада през 2012-а, за всеки човек, който е нает на работа, двама отиват да работят в чужбина. През 2015-а един от всеки седем младежи емигрира. Работната сила е обезкървена.

Според официалната статистика Ирландия се завръща към растеж през 2014 г. Всеки, който изследва ирландската икономика, обаче знае, че това е далече от истината. Бизнесът в страната е доминиран от мултинационални корпорации. Ирландският финансов съвет наскоро заяви публично, че половината от „засиления растеж“ на БВП през 2014-а е статистическа машинация, а централната банка изказа становище, че основната част от растежа се дължи на финансови услуги, обложени с ниски данъци, които не допринасят за растеж на националната икономика.

Алтернативни изследвания, които не взимат предвид растежа на мултинационалните корпорации (агресивно избягващи данъчно облагане) показват, че шумът около т.нар. възстановяване заглушава много дълбока рецесия. Ако говорим за реална икономика, Ирландия е в значителна дългова криза. Публичният дълг, който се състои до голяма степен от данъци върху собствеността, възлиза на 125% oт БВП. Официалната статистика обаче прикрива тези данни.

Прехвалената ирландска устойчивост по време на рецесията и мерките на строги икономии е изкуствено подсилена от растежа на международните мултинационални корпорации.

Илюзията, че Ирландия е обект на търсене от страна на чуждестранни инвеститори дори по време на рецесията, прикрива спада на производството и предлагането на продукти в местната икономика. Над 90% от износа и 2/3 от бизнес инвестициите в страната идват от мултинационалния сектор. Приходът от този износ остава частна собственост и не засяга състоянието на държавната хазна. МВФ наскоро описа мултинационалните корпорации като чужда територия насред Ирландия.

Ирландия привлича тези корпорации за сметка на други страни в ЕС. Въпреки че правителството го отрича, страната функционира като „данъчен рай“, където корпорациите са обложени с минимални данъци. Не само че корпоративният данък е нисък (според официални данни на САЩ, американските корпорации в Ирландия плащат 2% данък - ситуация, сходна с бермудските, а не с европейските стандарти).

Ирландската икономика традиционно се концентрира върху финансите и спекулациите с недвижимо имущество за сметка на производството и търговията. Например трудовият пазар в сферата на фабричното производство е едва наполовина на този в други малки и отворени европейски икономики.

Секторът на недвижимите имоти е най-симптоматичен за изкривеното ирландско „възстановяване“. Огромното поскъпване на цените на жилищните и бизнес имотите, подпомогнато от финансови спекулации с авоари от жилищно строителство и кредити, доведе до безпрецедентка жилищна криза. Свидетели сме на растящи списъци от семейства, чакащи за държавни жилища с десетилетия и на нарастващ брой бездомни, които мръзнат по улиците на Дъблин - през последната зима един от тях почина пред Народното събрание. Цената на наема на частните жилища се покачва 20 пъти по-бързо от растящата инфлация.

Ирландия се радва и на особена привилегия под формата на парично финансиране, за която могат да й завидят не само Гърция, но и други държави. Тази политика е срещу правилата на ЕЦБ и ЕС, като Ирландия реално плаща на самата себе си голяма част от дълга си. Ирландската централна банка пое дълга на печално известната фалирала частна Англо-ирландска банка, чийто спекулативен излишък струва над 20% от БВП на ирландската икономика. Правителството изплаща на централната банка лихвите върху дълга, които после се връщат при него под формата на излишък. Но никой не споменава тази специална привилегия на Ирландия, защото и други страни - като Гърция, Испания или Португалия, може да поискат да се възползват от нея.

Много ирландци гордо заявяват - „ние не сме Гърция“. Това е истина. Ирландия е Ирландия - страната, която не пожела да се поучи от собствения си опит, че когато надуваш балона твърде бързо, той се пука. Тя не прави нищо, за да намали дефицита в производствения си сектор или да компенсира огромната цена, която населението й продължава да плаща по време на кризата. Ирландия не може да послужи за модел на Гърция или други европейски страни. Тя не може да бъде модел и за самата себе си.

* Авторът е изследовател в независимия синдикат ЮНАЙТ. Текстът е публикуван във в. „Гардиън“.