Текстовете в поредицата “Видни българи, убити от българи” са подбрани и подготвени от литературния историк и бивш депутат от СДС Йордан Василев. В тях авторът проследява съдбата на онези българи, останали в историята, чието име е белязано с насилствена смърт или съмнение за такава. Последния път се спряхме на съдбата на Димитър Шишманов, проф. Богдан Филов и проф. Александър Станишев.

Иван Бешков (1896-1945, на 48 г.) е министър на земеделието и държавните имоти само няколко месеца (14.9.1943-1.6.1944) в правителството на Добри Божилов, но това му струва живота. По-малкият му брат, художникът Илия Бешков положил много усилия да го спаси, но без успех.

Иван Бешков е роден в Долни Дъбник, завършва търговската гимназия в Свищов през 1914 г. и заминава да следва финансови и стопански науки в Лайпциг, но се завръща в България през 1916 г., за да участва в Първата световна война и е ранен в сражението при завоя на Черна. Кратко време учи право в София, заминава в Лайпциг и там завършва (1922). Става член на БЗНС, участва в кооперативното движение и заема ръководни позиции. Избиран е за народен представител през 1927, 1931, 1940 г. Осъден от комунистическия Народен съд и разстрелян. Брат му Илия Бешков почти престава да се храни, отслабва неимоверно много и умира от мъка по него на 56 години.

Виден представител на социалдемократическата партия (широки социалисти) е Кръстьо Пастухов (1874-1949, на 74 г.). Той е роден в Севлиево, завършил е право в София през 1895 г., специализирал е в Германия. Работи като адвокат, но едновременно с това развива активна политическа дейност, член е на ръководството на своята партия от 1909 г., бил е народен представител в 8 парламента, министър на вътрешните работи и народното здраве през 1919 г. в правителството на Теодор Теодоров. След идването на комунистическата власт през септември 1944 г. е в опозиция, сътрудничи на в. „Свободен народ”. След отпечатването там на статията „Не ме изкушавайте лицемери” през 1946 г. е осъден и изпратен в Сливенския затвор, където е удушен в килията си. Издал е книгите “Кабинетът Цанков. Разлагане на Сговора” (1925), „Десетгодишнината на руската революция. Борбата между Сталин и Троцки” (1928), „Демокрация и диктатура” (1929), „Петилетка и процеси” (1931) и др.

Един от инициаторите за кървавите репресии след идването на комунистическата власт през септември 1944 г. е Трайчо Костов (1897-1949, на 52 г.), а много скоро той сам става жертва на насилие и монтиран процес. Роден е в София и завършва тук гимназия, където е съученик със своя връстник Станислав Балан. Работи като стенограф в Народното събрание и следва право. Включва се в дейността на комунистическата партия през 1920 г. и е осъден на 8 години затвор (1924), но по-късно е помилван и заминава за Съветския съюз (1929), където става член на Всесъюзната компартия (1930) и работи в Коминтерна, а едновременно с това е избран за член на ЦК на българската компартия (1931-1945). Завръща се България през 1938 г. и се включва в нелегална дейност (1940), арестуван е (през 1942 г.) и е даден под съд в големия процес заедно с Антон Иванов, Никола Вапцаров и др., иска му се смъртна присъда, но получава доживотна след застъпничеството на съученика си Станислав Балан пред цар Борис ІІІ. Балан е съветник на царя. Трайчо Костов е освободен от затвора в Плевен на 6.9.1944 г.

След идването на комунистическата власт през септември 1944 г. Трайчо Костов е главна действаща фигура при организираните масови убийства без съд като политически секретар на управляващата партия и член на Политбюро. Скоро той организира и провеждането на измисления Народен съд и разстрела на регентите, министрите, много генерали (2.2.1945 г.). Бил е народен представител (1945-1949), член е на българската делегация за подписване на мирния договор в Париж (10.2.1947 г.). Но скоро идва и неговият ред, защото Сталин е недоволен от действията му при търговията на България с европейски страни. Той е уволнен като заместник министър-председател (март 1949 г.) и е назначен за директор на Народната библиотека. Изключен е от ЦК на БКП (11.6.1949) и е арестуван. Това е било неудобно да стане в Министерския съвет и затова е изпратен в библиотеката.

В залата на Военния клуб започва монтиран съдебен процес срещу него (7.12.1949 г.) с обвинение в шпионаж. Интересно е, че съдът заседава на сцената, но зад него има спусната завеса, а зад нея седят шефовете на компартията начело с Вълко Червенков и те решават всичко. Присъдата е ясна - смърт, въпреки че той отрича вината си. Трайчо Костов бил много отслабнал от глад и страшни мъчения (вадили са му ноктите), като чул присъдата - припаднал на първия ред на салона. Обесен е на 17.12.1949 г., а палачът го дърпал за краката, защото бил много слаб и мъките му продължавали.

Съпругата на Трайчо Костов е сестра на акад. Владимир Топенчаров. Сложно е отношението на Тодор Живков към Трайчо Костов - на Априлския пленум през 1956 г. той не подкрепя пълната реабилитация на Костов - това става чак през 1989 г.

Съвсем млад умира Цвети Иванов (1914-1950, на 35 г.). Той е роден в Оряхово, а загива в концлагера в Белене. Още като ученик става журналист и сътрудничи на вестници, но се сближава и със социалдемократическата партия.

Завършва право в София (1937 г.) и скоро след това е директор на голямото издателство „Хемус” (1940 г.), разговаря в стаята си на ул. „Солунска” с Иван Хаджийски, Емилиян Станев и др. интересни автори. Като социалдемократ става главен редактор на техния вестник „Свободен народ” (16.9.1945-29.6.1946 г.).

След арестуването на Кръстьо Пастухов отпечатва статията „Не разрушавайте всички мостове” (27.6.1946 г.), осъден е на затвор от година и 7 месеца. След като изтърпява наказанието, отново е арестуван изпратен в концлагера в Белене. Там заболява от тетанус и умира в големи мъки. Според свидетелството на изследователката Цвета Трифонова от него са останали 277 стр. арестантски дознания, които са като книга за събитията през периода 1945-1947 г. Анна Каменова и Цвети Иванов предлагат през 1946 г. Блага Димитрова за членка на писателския съюз и тя е приета въпреки своята младост (24 години).