Нова британска партия опитва да спре Брекзит

Дъщерята, убила майка си, получила инсулт “Мъките свършиха”, написала жената

Сотир Цацаров възложи делото за прегазената жена в село Търнава на Софийската окръжна прокуратура

Изригна вулканът Синабунг на остров Суматра

Борисов и Орбан поднесоха цветя пред паметника на Васил Левски

Собственикът на “Милан” пред фалит

Венци за Апостола, сълзи за Павел Панов

Съвместно учение на морска пехота и артилерия се проведе в Дагестан

18 души се отзоваха на апела на болницата в Търново да дарят кръв

Румен Радев ще удостои с висши държавни отличия дейци на образованието, науката и военномедицинското дело

Пенсионер полетя от 7-ия етаж

Заловиха бракониери на калкан в Равда и Ахелой

След отлична реколта Вила Ямбол ще пусне две нови резерви от серията Kabile Избата организира празник на виното в родния си град

Николай Николов: Като разширяват “зелената зона” да гарантират и целево разходване на средствата за ремонт на инфраструктурата!

Величко, който върна чанта с пари, получи награда от кмета на Стара Загора

Докъде се простират правата на един престъпник

В Норвегия позволиха на масовия убиец Брайвик да стане студент, защото не искат да променят принципите на обществото заради един човек

В България се променят принципи заради отделни хора

Седмица преди 22 юли – деня, в който се отбелязват четири години от трагедията в Норвегия, в която екстремистът Андерш Брайвик взриви бомба в Осло, след което нападна младежки лагер на остров Ютьоя и така отне живота на 77 души, излезе новината, че същият този масов убиец е приет като студент по политология в университета в Осло.

Признавам си, че и аз първоначално си казах – това е твърде либерално дори за скандинавска държава. Още повече че самият Брайвик в своята защитна реч пред съда обвини точно факултета по журналистика на университета в Осло, че произвежда студенти, които гласуват за леви партии, защото преподавателите му изповядват марксистки възгледи. Масовият убиец се обяви против мултикултурализма и либералните възгледи и заяви в съда, че убил десетки, за да предпази страната си от гражданска война. Материалите по делото са засекретени за 60 години.

После обаче се зарових в дълбочината на фактите отвъд заглавията. Четох някъде, че ако се информираш само по заглавията, получаваш само 30% от истината, но това е друга тема.

Решението на университета в Осло да приеме един масов убиец за студент породи сериозни спорове в Норвегия. Самият ректор на университета Оле Питър Отерсон коментира за в. “Гардиън”, а след това и в собствения си блог решението и го определи като “морално трудно”.

Роднини на жертвите споделиха, че за тях е без значение дали Брайвик ще чете книги с научна фантастика в затвора или политически науки. Част от норвежците обаче се обявиха категорично против това Брайвик да има право на образование. Какви са фактите?

Всеки затворник по закон в Норвегия има право да учи. Още по време на съдебния процес е имало сериозни спорове дали Брайвик трябва да се ползва със същите права като тези на останалите затворници и решението на норвежкото общество и институции е било – да. Той ще бъде един от всички. Независимо от мащаба и тежестта на неговото престъпление той няма да получи нищо по-различно. Той няма да бъде прецедент. За него няма да има нищо специално. Преди една година Брайвик кандидатствал в университета, но не бил приет. Сега издържал изпитите и университетът няма право да му откаже прием. Ако откажат, отново ще имат прецедент. Краткото и ясно обяснение на ректора е – този човек се опита да бламира системата, той провокира законите и институциите, ако за него започнем да създаваме специални закони, ако неговата мащабна провокация на демокрацията завърши с това, че ние се откажем от принципите и законите си, значи той е победил. Същевременно обаче правилата за студенстването на Брайвик в затвора са такива, че той няма право да напуска килията си, няма да има преподаватели, няма дори да има компютър с интернет и няма да влиза в досег с нито един студент. Той ще получава лекциите и книгите си чрез контактно лице в затвора. Най-вероятно при спазването на тези правила той няма да получи диплома за политолог.

Така, спазвайки правилата, Брайвик ще учи, но също спазвайки правилата, той няма да бъде класически студент и няма да държи диплом в ръцете си.

И ако дотук виждаме победа на принципите над емоциите, следва да видим и нещо много по-важно. Осъзнаването на едно общество за смисъла на институциите за лишаване от свобода и каква е тяхната цел.

“Приет да учи политически науки, Брайвик ще трябва да чете за демокрацията и правосъдието, за това как плурализмът и уважението на индивидуалните човешки права, защитата на малцинствата и основните свободи са били инструментални за историческото развитие на съвременна Европа”, пише още в блога си Оле Питър Отерсон.

Има много масови убийци, които понасят следствията на жестоката си съдба – на Изток и в САЩ те са умъртвявани по различни способи. Странно, но точно в тези държави, където има смъртно наказание, масовите убийци са най-много. Смъртното наказание, оказва се, не е бариера пред нови и нови последователи. Всяка седмица в САЩ някой взема картечния пистолет и сее смърт я в ресторант, я в училище, я в някой мол. Те знаят какво следва, но може би и това търсят – епичен завършек на своя живот, геройство, макар и с негативен оттенък.

Най-голямото наказание и в същото – време спасение, за един престъпник е неговото покаяние. Покаялият се престъпник не заразява с престъплението си последователи. Та какъв герой би бил Брайвик, ако се откаже от философията си – тази, която го поведе към екзекуциите?

А той няма как да не се промени в норвежкия затвор, защото с нищо не е по-различен от другите. Той е просто затворник номер някой си. Със същите права, със същата присъда.

Дебатите, които норвежкото общество води по тази тема, са един сериозен урок – за ценностите, за правилата, за демокрацията. Защото това не е даване на права на масов убиец, а непреклонност да жертваш демокрацията дори заради най-жестоката провокация към държавата след Втората световна война.

Има много причини Норвегия да е далеч пред България в развитието си и побеждаващата, непреклонната логика на правилата и тяхното спазване е част от тези причини.

У нас демокрацията е жертвана всекидневно за къде, къде по-малки случаи. В България всеки смята, че може да се отърве от възмездието, смята, че може да надхитри корумпираната система, и затова няма притеснение от нарушаването на правилата. Осъдени за тежки престъпления могат да си откупят свободата, като уж работят по договор на затвора в някое предприятие извън града и остават без надзор. Или пък още по-просто – някой да си затвори очите на границата и убиецът никога да не припари зад решетките. Принципите в България не важат.

Закони се променят заради отделни хора дори само защото същите нямат образование, а трябва да заемат длъжност. Във всеки по-сериозен дебат водещи са емоциите и чувствата, аргументите се приемат за нещо скучно, даже безсмислено. Ценностите изобщо не са тема, камо ли пък да предизвикват обществени дискусии. Виж – цените са друго нещо. За тях може спор, може протест, даже бой. Ама хората тука се интересували от яденето и пиенето и не им било до ценности. Е, ако е така, защо вече повече българи живеят извън България, отколкото в нея? Всички искат правила. И биха ги спазвали, ако политиците първи дадат пример за безкомпромисност. Защото политиката на непрекъснатия възможен и невъзможен компромис се превръща в инструмент за самозадоволяване с власт, напълно лишен от смисъл и полза за хората.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.