Над 600 снегорина чистят пътищата в страната

Родители искат увеличаване броя на учителите и възпитателите в детските градини в Бургас

Бойко Борисов в Сандански: Напълно готови сме за Шенген (обзор)

WWF или световната зелена мафия

Корнелия Нинова: Промяната в България е наложителна

Протест пред Народния Театър срещу Инстанбулската конвенция (СНИМКИ)

Етнографи показват изложба посветена на коня и каруцата Експозицията в музей „Етър” пренася във времето, когато каруцата е смятана за трабант, а файтонът за мерцедес

Студ и сняг усложняват обстановката на Балканите

Ирмена Чичикова: „Не ме докосвай” беше пътешествие и приключение

Бойко Борисов: Защо само ЧЕЗ да купим? Защо не купим и „Енерго Про” и ЕВН?

ККП иска премахване на конституционното ограничение от 2 мандата за президент Така Си Цзинпин ще може да се задържи на власт по-дълго

Човек е ранен, след като хеликоптер е извършил твърдо кацане в Арктика

Движението през прохода Шипка се ограничава заради честванията на 3 март

Откриха древен град под Солун

Психологът Магдалена Ангелова: Гласът е начин, по който бързо можем да достигнем до подсъзнанието на другия

Жените цял живот се борят с предразсъдъци

Често дори и феминизирани сфери на дейност се ръководят от мъже

Неравенството между силния и слабия пол не е повърхностен феномен, който може да се коригира

Знаем хиляди вицове, в които лирическите герои са двама – секретарката и мъжът началник. И всички дружно и дежурно се смеем така, както американците се смеят на поредицата “А пък твоята майка…” Любимото ми изречение по темата за отношенията между мъжете и жените е: “Жените не са създадени за мислене, а за кревата.” Мисля схващате иронията.

Отлично си спомням как в студиото на едно предаване имаше технически проблем с микрофона ми и ме успокоиха, че хората и без това няма да ме слушат какво говоря, защото основно ще ме гледат. “Хората” щели да слушат колегата, с който гостувахме заедно. Мисля, че искаха да ми направят комплимент, но толкова не им се получи, че все още се ядосвам, като се сетя. Иначе в България думата сексизъм не фигурира в тълковния речник след 1990 г. Вече говорим за “полова дискриминация”.

Повод за този текст е излязлото преди дни в публичното пространство изследване на фондация “Български център за джендър изследвания” за т. нар. възрастова дискриминация. Според него възрастовата дискриминация на пазара на труда вече засяга жените много по-рано – от 40-45-годишна възраст. От тази възраст тя се съчетава и с други стереотипи, като например как изглежда и дали е подходяща за определен вид работа.

Към тези предразсъдъци многократно съм чувала и аргумента, че жените са твърде емоционални и затова не са добри в бизнеса. Няма да коментирам елементи от “мъжката емоционалност” като гняв, инат или гордост. Те явно са показател за сериозен бизнес нюх.

Феминисткото искане на седемдесетте години “Дайте ни половината свят, а вие вземете половината къща” не губи своята актуалност и днес. Ясно е, че неравенството между мъжете и жените не са повърхностен феномен, който може да се коригира. Законите в тази област смекчават обстоятелствата и наказват в някаква степен откритата дискриминация, но не са трайно решение за предразсъдъците към жените. Разбира се, дискриминация има и към мъжете, но при жените е доста по-осезаема. Често дори феминизирани сфери на дейност се ръководят от мъже.

Неравенството между мъжете и жените е проблем, който ужасно много прилича на онези древни математически задачи, които никой не може да реши. А това неравенство по един или друг начин е подхранвано от редица други фактори. Често причините за дискриминация имат исторически и културни причини.

Това ми напомни за един разговор с близък приятел преди дни. Той сподели за своя приятелка, която има доста сериозни успехи в кариерата според всички мои критерии. Първият въпрос, който зададох на фона на всичките нейни успехи, бе дали е омъжена и има ли деца. И после ме досрамя. Стереотип е, че успелите жени нямат време да създадат семейство и родят дете. Разбирането за конвенционалната роля на жената да бъде майка и съпруга не е преодоляно. Изискванията на съвременния пазар обаче рядко се съобразяват с изискванията на семейството, на брака, на родителството. Често се смята, че за жените бракът е равнозначен на поемане на отговорност за семейството, на отказ от професия и кариера. Слава Богу, има достатъчно количество примери, които показват положителна промяна в тази посока.

Стереотипите тегнат върху жените още от младостта им. Те често се сблъскват с такива заради външния си вид или защото са във фертилна възраст. На жената често се гледа като на “рискова инвестиция”, тъй като във всеки момент може да излезе в отпуск по майчинство и съответно представлява потенциална заплаха за екипа. Ако има деца, жената се приема като половин човек, защото всички са убедени, че тя ще иска да си тръгва по-рано, ще отсъства по-често заради заболявания на детето, ще бъде разсеяна, защото все за него ще мисли и т. н и т.н. Да не говорим, че ако една жена изглежда добре, по дефиниция е глупава.

Друг съществен проблем в това неравенство е заплащането, което има структурен характер – обуславя се от джендър стереотипи, от дискриминация в системите за оценка и заплащане на труда, от джендър сегрегацията на пазара на труда. Дори и с едно и също висше образование жените не получават такова признание в професионално отношение както мъжете. Редица изследвания сочат, че средната заплата на жените е по-ниска от тази на мъжете. Статистиката е красноречива в това отношение – жените в ЕС получават средно с около 16% по-малко на час от мъжете. Въпреки че като цяло през последното десетилетие разликата в заплащането на жените и мъжете намалява, в някои държави тази разлика всъщност се увеличава на национално равнище Тази разлика е осезаема, въпреки че жените се справят по-добре от мъжете в училищата и в университетите. През 2012 г. средно 83% от младите жени в ЕС завършват поне средно образование, в сравнение със 77, 6% от мъжете. Също така делът на жените сред дипломираните висшисти в ЕС е 60%. Но делът на жените, работещи на непълно работно време в рамките на ЕС е три пъти по-голям за сметка на мъжете. А това оказва отрицателно влияние върху кариерата, при обезщетението за безработица, при пенсиониране и още, и още. Стряскаща е статистиката, че семейства, които се издържат от жени, живеят значително по-бедно.

Поради всички джендър предразсъдъци в 21-и век се налага да говорим за квоти за жени в определени сфери. Твърдо смятам, че трябва да престанат шегите за “женската квота” и осъзнаем, че хората, заемащи високи постове, трябва да бъдат избирани според способностите им, а не според техния пол. Въпреки това не мога да отрека логиката на предложението за въвеждането на квоти за жени като опит да се стесни огромната пропаст между мъжете и жените на работното място. В началото на година германският парламент одобри въвеждането на квота за жени от 30% в бордовете на големи компании. Избирателните квоти са вече успешно въведени във Франция, Испания, Белгия, Словения, Португалия и Полша.

Още дълго време ще водим дебати дали е необходимо да има и граматически коректна форма за обозначаване на длъжности като министър-председател/ка/, канцлер/ка/, министър/ка/, президент/ка/.

Въпросът “Бог от мъжки пол ли е, или от женски?” все още няма отговор.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.