Динамичното равновесие не се задържа в Русия

Три модела на взаимодействие на държавата с обществото

“Ведомости”

Член 7-и от конституцията на Руската федерация провъзгласява Русия за социална държава. И тук не става дума за средствата, отпускани за социални дейности, а за отношенията между държавата и обществото.

Ако разгледаме различните страни и континенти, ще открием няколко модела такива отношения.

Динамично равновесие

Този модел обикновено се формира в демократичните общества, където гражданите демонстрират публично своето недоволство, ако им е дошло до гуша от социалната политика на властите. Правителството, разбира се, преговаря с недоволните. Преговорите завършват или с компромис, или със смяна на управляващата коалиция посредством демократични избори. За несменяемост на властта, независимо от нейните заслуги или харизма, не може да става и дума.

Евтин популизъм

Практикува се в авторитарните страни. Запазва се видимостта на функционирането на демократичен институт като изборите. Типични примери са Венецуела и Зимбабве. Властта първо се опитва да “нахрани” народа с най-различни социални блага, пренебрегвайки елементарните закони на икономиката, което бързо води до деградиране на стопанската дейност, до дефицит на стоки и обедняване. Точно затова използвах прилагателното “евтин”. Интересно е, че такъв род режими често са доста устойчиви. Във Венецуела “революцията” продължава вече 17 години, а Роберт Мугабе управлява Зимбабве 28 години. При това легитимността на властта редовно се проверява на избори. Мнозинството от населението обаче в една или друга степен поддържа установения тип социална политика. За това в частност спомага и мощната държавна пропаганда, която обяснява всички “временни трудности” с действията на външни фактори, застрашаващи суверенитета, националната и културната идентичност. Малобройната опозиция, която често е наричана пета колона и чуждестранна агентура, също често попада под ударите. Наблюдава се мощна емиграция.

Принудително (или осъзнато) безразличие

Това е съдбата на много слаборазвити страни, в това число и от постсъветското пространство. По-голямата част от населението фактически е оставена на произвола на съдбата и преживява от обработката на малкото земя, която притежава, или от парите, изпращани от гастарбайтерите. Налице е ширеща се корупция, в резултат на която се появява тесен кръг супербогат управляващ елит, който обикновено е свързан с “първото лице” с роднински, кланови или приятелски отношения. Недоволството на низините се проявява в редки изолирани бунтове, които биват безжалостно потушавани. Но пък се появява, особено в мюсюлманските страни, заплаха режимът да падне под напора на силите на радикалния ислям.

Руският маяк

А какво става в Русия? Какъв е моделът на взаимодействие между държавата и населението у нас?

Тук трябва да отбележим, че ситуацията се е променяла на няколко пъти през последните 30 години.

В недалечното съветско минало беше актуален моделът на евтиния популизъм.

През 90-те годни беше направен опит да се премине към динамично равновесие.

Икономическият подем от началото на новото хилядолетие даваше надежди, че този модел ще се установи. Това обаче не стана. Може например да споменем започналото замразяване на институтите, независими от властта, и замяната им със сурогатни имитации. Основното обаче е, че волно или неволно беше консервиран архаичният модел на икономика, базирана на експлоатацията на полезните изкопаеми. Тя позволява съществуването на сравнително малък сегмент от пазара на труда с високи доходи и стагнация на останалата икономика. Самостоятелното икономическо развитие не просто не се стимулираше, я направо се потискаше от административната система.

Затова може да се отбележи, че в началото на ХХI век в Русия започна почти невидим за окото преход към модела на евтиния популизъм.

От популизма към безразличието

Но евтиният популизъм така и не се установи. През последните две години ние започнахме да се плъзгаме към принудително (или осъзнато) безразличие. При това продължават да се използват такива лостове на евтиния популизъм като масираното промиване на мозъци, което трябва да внуши на народа две мисли: за нашите трудности е виновен външният фактор и агентите му в Русия; тези трудности са временни и ако не утре, то най-късно през следващата година социалната ситуация ще се подобри.

Но, ако се съди по всичко, лимитът за такива чудеса отдавна е изчерпан. Ние сме като завлечени във водовъртеж, при това в много драматичен вариант, което рязко повишава риска от бързо разрушаване на остатъците от днешната вътрешнополитическа и социална стабилност. При това народът мълчи, което трябва не да успокоява, а да поставя нащрек ръководителите на държавата. Натрупващите се у хората негативни емоции при определено развитие на събитията могат да станат отличен трамплин за издигане нагоре на отявлени маргинали, каквито в достатъчно количество има не само в мюсюлманските държави. А това, както показва историческият опит, води директно до национална катастрофа.

*Авторът е доктор на икономическите науки, член на Комитета за граждански инициативи. Заглавието е на редакцията.