Как да спрем купуването на гласове

Проблемът може да се реши веднъж завинаги с банково-финансови инструменти

Превръщането на изборите в състезание по купуване на гласове обезсмисля демокрацията. Опитите проблемът да бъде решен единствено с усилията на правораздавателната и правозащитната система се оказват неефективни. Купуването на гласове се доказва трудно, а продаването им практически няма как да бъде санкционирано.

Сумите за купуване на избиратели са значителни. Например за 200 000 гласа, платени с по 50 лева, трябват 10 милиона. Като добавим и посредниците, и приспиването на бдителността на правоохранителните органи, сумата нараства неколкократно - от порядъка на 50-100 млн. кеш. Тези суми или трябва да се складират някъде, или да се изтеглят от банковата система преди изборите.

Складирането на големи суми за продължително време е рисковано и лесно може да бъде разкрито и санкционирано, тъй като тези, които физически купуват гласове, са общо взето добре известни. Ето защо това, което най-вероятно се случва няколко седмици преди избори, е теглене от банките на пари в брой от страна на различни съмнителни фирми и физически лица, без връзка с някакъв конкретен бизнес. И това, което следва да се направи, е проследяване на всички странни източвания на банкови сметки или ограничаване на тегленето на пари в брой примерно един месец преди избори. Банките и сега би следвало да информират компетентните органи при съмнителни тегления на пари, а финансовото разузнаване да бди не само за пране на пари, но и за всички финансови операции, свързани с нарушаването на закона. Тясното сътрудничество между полицията и банковата система може да направи купуването на гласове изключително трудно.

Обратното, масовото купуване на гласове е невъзможно без пасивното, в най-добрия случай, съучастие на банкови институции или чиновници. Преминаването към изцяло електронни разплащания потенциално може да елиминира всякакво купуване на гласове.

Естествено възниква и въпросът за произхода на парите за купуване на гласове. Бизнесът, работещ в рамките на закона, трудно може да задели пари за политическа корупция. Обичайните заподозрени са контрабандата, наркотрафикът, трафикът на хора, източването на ДДС и други подобни, които винаги се реализират с политическа протекция. Следователно борбата с подземния бизнес и борбата срещу купуването на гласове са практически едно и също нещо. Не бива да се забравя и финансирането на политическите партии. Само размерът на държавните субсидии е от порядъка на 30-40 милиона лева годишно. Освен това партиите могат да получават пари от дарения, членски внос, лихви, наеми, банкови заеми и т.н. Т.е. партиите разполагат и с достатъчно законни финансови средства за купуване на гласове. За да не става това, законът трябва да регламентира изчерпателно точно за какво могат да се използват партийните средства. И всички партийни приходи и разходи да се реализират само и по електронен път. Това ще ограничи драстично възможностите за пряко използване на партийни пари за купуване на избиратели.

Както се вижда банково-финансовите инструменти за борба с купуването на гласове на изборите потенциално могат да решат проблема изцяло и завинаги. Въпросът е в политическата воля.

Коментари

Задължително поле