Залесяват нова гора върху опожарена

Мицотакис се среща с Бойко Борисов и Зоран Заев в Солун

Румен Драганов: Не се очаква драстично поскъпване на самолетните билети

ВСС гласува повторно кандидатурата на Иван Гешев за главен прокурор Протест и контрапротест около сграда на съдебните кадровици

Стоян Мирчев, БСП: Михаил Миков отсъства от кампанията, а сега принизява усилията ни

Пожарите в Австралия унищожили част от имота на Ръсел Кроу

Уволниха пияния шофьор на училищен автобус

Прокуратурата: Няма доказателства за престъпление в сигнала на БОЕЦ срещу Иван Гешев

ТЕЛК трябва да умре, за да живеят хората с увреждания Това е една социалистическа уравниловка, която отказва да прогледне отвъд формалната медицинска диагноза и да съзре човешката съдба

Как да обясним на блондинка защо звукът от гръмотевицата закъснява

Туск: Великобритания ще стане второстепенен играч след Брекзит

Кметът на Перник: Водният режим, който предлагат от ВиК, може да унищожи цели сектори

Жираф предизвика тежка катастрофа в резерват в ЮАР, загина турист

Мечка нападна и рани ловец край село Търничене

Стрелба в колеж в руския град Благовещенск (ВИДЕО)

Генът, този тиранин

Дали си ляв, или десен – и това зависело от генетичната конфигурация

Дали прехласването по гени и личностна безволевост няма да доведе до някоя поредна революция, когато човечеството пак ще се нахвърли кръвожадно върху себе си?

Няма-няма и от някоя лаборатория се чуе глас – това и друго, и трето у човека зависи от гените. Последният афиш беше, че генната ни структура определя политическите ни убеждения: при една конфигурация си десен, при друга – ляв. Тоест дали на стената ти ще виси портретът на железния Сталин, или на Желязната лейди няма нищо общо със семейната история, възпитанието вкъщи, прочетените книги, изгледаните филми и театрални постановки, общуването с приятели, споровете и съгласията. Нищо от това няма значение, гените са се наредили и са предопределили – ти ще се прехласваш по Маркс и Франкфуртската школа, ти пък по Фридман и Чикагската школа. Просто, ясно и най-вече – лесно: след като гените са си казали думата, и на главата си да стъпиш, думата им на две няма да скършиш. Ако си говедо – генно е, следователно ти си невинен и никой не бива да те съди; ако пък си стабиляга – пак е генно, нито бива да се хвалиш, нито да се гордееш, нямаш пръст в тая работа. Просто си имал късмет с гените, просто си само послушна генна машина.

“Човекът машина” – има в XVIII век такова съчинение на френски философ, Жюлиен Офре дьо Ламетри. В него той твърди, че човекът не е нищо повече от “организирана материя” и онова, което става в душата му, се определя единствено от строежа на тялото му. Съчинението е толкова скандално, че още с излизането си е осъдено на изгаряне. Философът емигрира – първо в Холандия, след това по покана на пруския крал Фридрих II – същия, когото Волтер алегорично описва като “българин”, намира убежище в Прусия. Там и умира след отравяне с пастет, като според някои историци, осланяйки се на предсмъртни обвинения на самия Ламетри, пастетът услужливо е бил забъркан от враговете му в пруския двор. Той ги е имал немалко, дори му се е налагало да се прави на загубеняк и шут, за да оцелее. Явно без успех.

С идеите си за тялото като причинител на душевните терзания Ламетри се опълчва на великия си предходник Декарт, според когото между едното и другото няма никаква връзка. Родоначалникът на съвременния рационализъм е до такава степен убеден в липсата на корелация между тяло и душа (или както той предпочита да казва, протяжност и разум), че отрича на животните каквито и да е чувства. За него те са елементарни автомати, които не могат да изпитват емоции. Машини без емоции. В днешно време се появи нещо подобно на мнението на Декарт, леко видоизменено, но по същество същото: в “Езиковият инстинкт” Стивън Пинкър сочи, че каквото и да говориш на домашния си любимец, празно дело е – той нищо няма да разбере. Което е и вярно, и не: както вече всички знаем, животните изпитват емоции напук на Декарт; и както отдавна психологията установи, говоренето не е само употреба на думи, но и интонация, сиреч емоционално обагряне на речта. И това емоционално обагряне животните го усещат по най-превъзходен начин.

Разказвам всичко това не заради друго, а за да се види, че идеята за човека като предопределено същество не е нова, теориите с гените просто са развитие на идеите на Декарт и Ламетри, но на по-микробиологично ниво. Гени определят влюбването, от тях зависи дали си падаш по червенокоси, или по брюнетки. Пак гените са отговорни за това дали ти достига, или не адреналин в кръвта: ако организмът ти не го произвежда достатъчно, значи ще си склонен на рискови и необмислени постъпки. Значи двамата малоумници, които край Лесидрен прекършиха живота на 16-годишните деца, са – от генетична гледна точка, невинни; на тях просто им липсва адреналин и те си го набавят с гонки по пътищата. Семействата им, каквото и да говори премиерът, също са невинни: що да сторят, горките, след като гените отсъждат иначе?! Никой за нищо не е виновен, гените го правят такъв, какъвто е, и срещу този ръжен не може да се рита. Генът е тиранин и те командва както си иска.

Цялата тази генна офанзива обаче не е нищо друго освен оправдание за личностната безотговорност и пасивност. Нещо като старата съдба, фатума, но в по-наукообразен вид. След като на Едип е предречено, че ще убие баща си и ще спи с майка си, каквото и да прави, където и да иде, предсказанието ще се изпълни. Професорът от Мадридския университет Хорхе Медина, ръководещ екип от психолози, лекари и биолози, прогласили, че смъртните грехове са не израз на свободна човешка воля, а генно детерминирани, се изказва почти като древна Пития: “Безсмислено е да се съпротивлявате на пороците, те са част от животинските инстинкти, от които хомо сапиенс още не се е отървал”. Имаме си специален ген за мързела, друг за чревоугодничеството, трети за скъперничеството, четвърти за гнева и така до седем. И тези пороци не са лечими, защото кой може да се спаси от генофонда си? Обречени сме да бъдем покварени, няма нужда да опитваме да се надскочим, всуе е. Хич няма и да се учудя, ако някой скоро възкликне, че е открил гена на джихадизма…

Всъщност, ако погледнем от друг ъгъл, цялата тая генна атака е израз не на силата на науката, а на безсилието на човека. Той все повече не успява да разбере нито себе си, нито света, дето го заобикаля. Не вдява защо е още тъй греховен, лаком, себичен, дефектен, след като успя да прескочи Плутон и откри планета, сходна на Земята. Все по-изтънчени инструменти, но все същият звероподобен примитив. И за да се справи с това тревожно недоумение, прехвърля всичко на гените. Както очаква чудеса и чете фентъзи, за да се пребори с неяснотата на света. Търси знамения – било от плискаща се вода в Плиска, било от фатална среща във Фатима, за да се ориентира в този все по-луд, луд обсаждащ го свят. Като и в двата случая се уповава не на себе си, а на нещо, независещо от него: ако са гените – безпомощен съм, ако е чудото – с едничка само надежда живея и чакам ли, чакам…

“Човекът-машина” излиза през 1747-а, 42 години след това избухва Френската революция. Друга книга на природния детерминизъм, “Произход на видовете” на Чарлз Дарвин, излиза през 1859-а, 58 години след това избухва Октомврийската революция. Дали пък цялото това прехласване по гени и личностна безволевост няма да доведе до някоя поредна революция, когато човечеството пак ще се нахвърли кръвожадно върху себе си? Ако продължи човекът да мисли, че нищо не зависи от него самия – да, със сигурност да…

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (1)

  1. Невежеството, този тиранин!!!

Коментарите са заторени

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.