Горя голям будистки храм в Тибет (ВИДЕО)

“Фортисимо” са новите звезди на Бургас Атакуват Южна Африка с "Калиманку Денку"

Луковмарш’2018 протече мирно(СНИМКИ)

Мъртъв делфин изхвърли морето в Слънчев бряг

И кукерки гониха злото в Сливенско (СНИМКИ)

Турция държи 10 000 от Ислямска държава в затворите си

Джип блъсна колоездач на пешеходна пътека в Благоевград

Красимир Велчев: Румен Радев вече не е военен, а е президент

Откриха мъртва затрупаната от лавина в Пирин жена

Министър Нено Димов: Няма война между президента и премиера

Вижте акцентите от броя на “Труд” в неделя, 18 февруари 2018

АПИ обеща бързо да построи пътя Видин – Ботевград Започват с участъка от Мездра

Акция „Лукс”: МВР проверява частните кортежи и скъпите коли

Израелски политици обвиниха в антисемитизъм премиера на Полша

13 жертви след падане на хеликоптер в Мексико, министър оцеля Държавният служител летя към районите, засегнати от земетресението

Гръцката дилема – “подстригване” или “обезглавяване”

Ако растежът на гръцката икономика пада, трябва да падат и лихвите по дълга, ако расте – да растат и те

Гръцкият премиер Алексис Ципрас подаде оставката на своето правителство в петък и с това сложи край на продължилото почти осем месеца управление, достигнало в края на краищата до приемането на неизбежното – трета спасителна програма за предотвратяване на фалита и очерталото се излизане на Гърция от еврозоната.

Липсата, все още, на съгласие за начина на спасяване на Гърция сред европейските лидери поражда нови опасения, че драмата ще има продължение след изборите и то няма да е с оптимистичен завършек. Затова е неразбираемо защо дясната опозиция в лицето на „Нова демокрация” си постави за цел избягването на предсрочните избори и прави опит да състави правителство, като привлича на своя страна партии от целия политически спектър, в това число Комунистическата партия и отцепниците от СИРИЗА. Това не само няма да реши проблемите с парламентарното мнозинство, но и ще даде негативни сигнали към силно недоверчивите кредитори. Подобен политически егоизъм поставя под съмнение готовността и решителността на страната да преодолее тежката криза и ще спъне процеса на решаващите преговори за реформата на данъчната система, за ранното пенсиониране и за програмата за приватизация.

Нито ПАСОК, нито “Нова демокрация” имат необходимата легитимност да претендират за власт без избори – не само заради провала си в управлението на кризата от 2010 до 2014-а, но и заради съмненията за корупция, съпътствали изпълнението на предишните две спасителни програми. От друга страна, експресният вот може да донесе стабилност на управлението и спокойствие за прокарването на реформите, особено на фона на все още значителаната електорална подкрепа за подалия оставка Ципрас, който през последните два месеца израсна политически и от радикален популист се превърна в отговорен и умерен държавник.

Именно от умереност и отговорност има нужда Гърция, за да реши финансовите и икономическите си проблеми. Страната все още страда от прекомерната безработица, нараснала през последните години от сравнително умерените за ЕС нива от около 13% до умопомрачителните стойности от 25% (над 50% при младите), сравними само с нивата на безработица в Съединените щати по време на Голямата депресия от 1929 г. Страната все още е и с най-високото съотношение на дълг спрямо брутен вътрешен продукт в рамките на ЕС – над 175% в края на 2014-а, макар че заради подновените плащания към кредиторите то спадна до около 169% от БВП. Гръцкият БВП намаля с повече от 25% от 2010-а насам основно заради условията, поставени от Тройката с първите две спасителни програми, а прогнозите са за нов спад през 2015 и 2016 г. и незначителен ръст от 2017-а нататък.

Новата спасителна програма от 86 млрд. евро е поредното отлагане на неизбежното, тъй като икономическата база на Гърция е неустойчива, ниско продуктивна и преобладаващо сезонна. Липсата на иновативен потенциал, ниското качество на образованието, недостатъчните инвестиции, традициите в избягването на данъци и ширещата се корупция са предпоставки за слабата икономика, без перспективи за подобрение на ситуацията, за трагичната ситуация на държавните финанси и като цяло за лошото управление на страната.

Разногласията между ангажираните с гръцката дългова криза институции – ЕК, ЕЦБ, МВФ, а в последно време и Европейският стабилизационен механизъм, трябва да бъдат преодолени и да се стигне до компромис. А вариантът за такъв компромис е един.

„Подстригването” на дълга, поискано от МВФ, може да бъде осъществено под нова форма, различна от класическото отписване или опрощаване. Макар че Германия и лидерите на еврозоната категорично изключват възможността за номинално намаляване на дълга, те все пак предлагат да се мисли за удължаване на падежите и непазарно намаляване на лихвите. Европа спешно има нужда от преосмисляне на политиката по този въпрос и от модел на управление на кризата, който да помогне на Гърция да изпълни своите реформи. МВФ е категоричен, че държавен дълг от близо 170% от БВП не е устойчив. Фондът, заедно с европейските си партньори, бе организатор на първите две спасителни програми и следователно трябва да поеме пълната отговорност за тях, заедно с ЕК и ЕЦБ.

Този специфичен вид преструктуриране на гръцкия държавен дълг трябва да отговаря на четири критерия. На първо място дългът трябва да се направи устойчив, т.е. да се намали тежестта на дълга, за да може гръцкото правителство да го изплаща дори и в трудни времена. На второ място, преструктурирането трябва да има за цел намаляване на колкото се може повече претенции за сметка на германските и европейските данъкоплатци. Това ще стане само ако гръцката икономика се върне на пътя на растежа и държавата започне да генерира високи приходи. На трето място, преструктурирането на дълга трябва да бъде проектирано така, че да поддържа растежа във времето. Четвъртият елемент е доверието. Преструктурирането трябва да даде ясен сигнал на гръцкото правителство и гражданите, че Европа има интерес от възстановяването на страната.

Най-добрият вариант, който отговаря на всичките четири критерия, би бил обвързването на лихвените проценти с растежа на гръцката икономика (по същество „Брейди план”), а не както досега – към растежа на еврозоната. Ако гръцкият темп на растеж в дадена година започне да пада, ще паднат и лихвите. Обратно, ако икономиката расте бързо, ще се вдигат и лихвите. Лихвените плащания ще се развиват в крак с темпа на растеж и по този начин автоматично ще вземат предвид платежоспособността на гръцката държава.

Такава БВП индексация на заемите има многобройни предимства. Тя подобрява платежоспособността на Гърция и по този начин намалява риска от неуспех за европейските данъкоплатци. В дългосрочен план не се очаква загуба за кредиторите – напротив, такава индексация намалява рисковите премии и подобрява платежоспособността и икономическото възстановяване.

Очакванията са здравият разум да надделее, а икономическите реалности да вземат надмощие над политическия егоизъм и популизма. Каквото и да се случи след експресните избори, който и да дойде на власт в Гърция, ще се изправи пред планина от дългове, за чието изплащане се изисква компромис, а не политическо надлъгване.

*Авторът е политолог и икономически анализатор. Специалист е по политически маркетинг и изборни практики, публицист и преводач.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.