Във времената на т.нар. Народна милиция много се харчеше следният виц: “Защо милиционерските коли са боядисани жълто и синьо? Защото влизаш в управлението на МВР прежълтял, а излизаш насинен.”

Днешните полицаи не смеят да шукнат. Ха си опитал да озаптиш пияно или надрусано маце, веднага те обявяват за нулев състезател в отбора и ти хвърлят трудовата книжка. Ха си извил ръката на озверял от анаболи кандидат да залепи паве в главата ти, още в сутрешния тв блок те показват като злодея на обществото, който бие народа за едничкия кеф! И в двата гореописани случая дори телеводещият Милен Цветков се намира в небрано лозе и въпреки че вътрешно разбира кой е крив и кой не е съвсем прав, не смее да защити дамгосаните полицаи.

Ако преди години смели и изобретателни милиционери не бяха действали по свое усмотрение, може би край Велико Търново би се случило нещо лошо, не дай Боже, с някоя и друга продупчена кожа на вглъбени в магията на кърската любов хора. Сега, в гугъловите времена, всеки зяпа в екранчето и малцина си спомнят с умиление за годините, в които зелената трева пробиваше земята, пчеличките въртяха краченца в процеса на опрашването, а други прелестни крака нагазваха жадно в тревата и храстите: наставаше времето на кърските “кълвачи”. Тук точната дума е друга, но ако кажем “чукачи”, пак няма да сбъркаме - тия горски пилета чукат като за световно...

В красив любовен сезон в края на осемдесетте в Районното управление на МВР във Велико Търново постъпват тревожни сигнали. Офицер съобщава, че на самотна полянка край Арбанаси без малко щял да очисти двама въоръжени наглеци. Лежали офицерът и любовната му партньорка в поза за завиждане, когато от двете страни на колата застанали двама непознати с ножове в ръце. С грозен глас поискали веднага да им бъдат дадени наличните пари, часовници и пръстени на двете влюбени гълъбчета.

Докато дамата дишала на пресекулки, обладателят отворил жабката да вземе портфейла, но извадил пищов и се превърнал за миг в огнедишащ дракон. При неравната среща на чекия и пищов двамата експроприатори на пари и бижута си плюли на краката и оставили до колата само аромат на пот. Разлютеният офицер отишъл в милицията, защото не му пукало: той бил разведен, дамата в колата - също, и нямало защо да се крият.

Не закъснял и следващият инцидент. На Петропавловския манастир над Лясковец се провеждало ученическо обучение по военно дело. Изведнъж от арбанашката рехава гора излетяла гола мацка със съблазнителни форми, която би била достойна за Рембранд, ако не изглеждала като паникьосана плачеща сърна, изгубила майка си. В случая обаче тя била изгубила някъде по трасето любовника си. Въоръжени с ножове ги нападнали в колата по време на кърската обич и жената зацепила без посока по надолнището. Услужливи ръце я завили с одеяло, извикали кримиченгета. Долетели оперативните работници за този район Красимир Мезев и Спас Спасов и нещо ги светнало, че работата е станала дебела. Очевидно организирани нападатели действали с рецидив по отношение на прелюбодейците край Арбанаси. Възможни били и други случаи, при които освен грабителство да е имало и сексуално насилие, но семейните любовници да са премълчали лошия късмет, за да запазят домашните огнища от бурен пожар в съда...

Добрите криминалисти и приятели решили да действат. Но не по тромавия служебен ред с докладни записки до началниците, да чакат някой да им състави план и прочее. Идеята дошла от Мезев, който бил артистична натура. Владеел английски, френски, италиански, имал развито въображение. Мезев, колегата му от канцеларията Спас Спасов и оръжейникът Красимир се курдисали в късен следобед на потайна полянка край Арбанаси. На служебната лада сложили частни черни номера с бели цифри. Краси Мезев облякъл взета от търновския театър блузка с жабо, на главата закрепил разкошна дългокоса руса перука, сложил червило и седнал отпред до шофьора. Другият Краси, оръжейникът, представлявал мъжа любовник. Спасов се прикрил легнал на задната седалка. И застанали на пусия.
Вече губели търпение да чакат, когато забелязали две фигури, подаващи глави зад близките дървета. Тогава “блондинката” запрегръщала шофьора, започнал секстеатърът. Спасов леко се надигнал отзад и казал: имитирайте френска любов... Внезапно едната от фигурките изписала неясни знаци. Спасов почувствал нещо нередно, обърнал се и видял трета фигура зад колата. Третият явно бил забелязал Спасов на задната седалка и отчаяно давал знаци на аверите си, че май ще ударят на камък.

Двамата зад дърветата запълзели назад и криминалистите дали газ. Ладата спряла бясно в края на поляната и милиционерите изхвърчали с ракетна бързина. С викове “Стой!” подгонили воайорите. Мезев хукнал след единия, Спасов и оръжейникът погнали другия. Третият зад колата се изпарил. Оръжейникът приклекнал професионално, прицелил се с пистолета ниско и улучил беглеца. Отишли при него и се убедили, че раната в крака е малка, не застрашава живота. Върнал се и Мезев с перуката и пистолет в ръка, неговият “клиент” изчезнал. Натоварили ранения и веднага в “Бърза помощ”. И още по пътя изплашеното пиленце пропяло. В болницата му сложили дренаж, превръзка. До вечерта предателството от ранения свършило работа. Единия авер хванали в турската махала. Пред апартамента на другия сложили секретен пост и капанът щракнал.

Разбира се, милиционерите уведомили прокуратурата и нагласили всичко, за да няма законова издънка. Но началникът на РУ на МВР във Велико Търново Христо Кръстев им натрил толкова сол, колкото поморийските солници произвеждат за цяло лято. Какво било това своеволие, как така през главата на началниците, без предварителен план и други такива.

След бурята обаче идват наградите за театралното трио, заловило престъпниците. Единият имал “славна” характеристика, та отмъкнал 6 години в пандиза. И другите двама отишли на топло. Историята не казва дали са влезли жълти, а излезли сини. Едно време милицията не беше демократична, а репортерите не клечаха любопитно край пияни, надрусани и бабаити, търсещи кого да намушкат пред дискотеките...

На разпита в милиционерската канцелария оня, който избягал, не познал униформения Мезев и казал: “Абе, много бързо бягаше тая руса мадама, вика “стой” и гърми! Добре, че паднах в един къпинак и не ме видя...”
Инициативният и кадърен полицай Красимир Мезев отиде след години на полицейски мисии в далечни страни и пострада от фатален вирус. Колегите още си спомнят за него и шеговитото: “Здравей, колежке Мезева!”