Ла брависима Биляна. Така я е нарекъл писателят Джани Родари в посвещението на гърба на портрета, който тя му е направила.

Биляна Станилова е фотографката на телевизията. Това е най-краткото възможно представяне на творец с 16 изложби и 35 години стаж в БНТ. Работи с апарат в ръка в телевизията от времето, когато фотографите са спешното звено на новините.
„Ние снимахме събитията - разказва Биляна, която после дълги години е и шеф на фотоотдела. - Пристига например Тодор Живков от Индия, аз се изстрелвам с кола до летището, тичаме обратно, проявяваме и снимките мокри влизат в 6-о студио за новините. Тогава нямаше репортажни коли.

Снимала съм всичко, което се е случило в България: Горбачов, папата, Бил Клинтън... При посещението на Клинтън навсякъде беше завардено. Един елегантен мъж в шлифер от кордона ми маха заплашително с пръст, че не може да снимам, после ми казаха, че бил от охраната му. Боже, той ще ми забрани на мен да си върша работата. Наснимах зад гърба му, прибрах си апарата и го потупах по рамото: „Бай, бай.” Подскочи, ама направо го усетих как се отдели от земята.

Снимала съм и всички заводи, крави в обор, Витоша от самолет. Стоя разкрачена над отвора и под краката ми склоновете се нижат. Необезопасена. Сега, като си спомням, зъбите ми изтръпват от ужас, но тогава бях много шашава и не се сещам да съм изпитала страх. Бях с “Пентакон” с шахтов визьор, на 12 кадъра се презарежда. Щрак, ръц и пак щрак, ръц, а земята лети отдолу. Така, но от вратата на хеликоптер, съм снимала и пасажи паламуд. Морето пълно с лодки и риба, станаха страхотни снимки. Но виж, като трябваше да снимам кравите, за малко да потъна в един канал и тогава се уплаших. Кал и мръсотия вътре до кръста, дето сега разправят колко били образцови кравефермите навремето. Нищо подобно. Дадоха ми едни ботуши 45-и номер, аз вървя по средата и като кривнах да наглася кадъра, се хлъзнах в един канал - добре щях да си поплувам. Но накрая пак станаха много хубави снимки.”
Целият фотоархив на БНТ е минал през нейните обективи. И черно-бялото, и цветното й минало. „Работата ми беше фантастична, едно прекрасно забавление, истинско удоволствие. Всеки ден тръгвах към телевизията усмихната до уши. А бях кукловод в Бургаския театър и професията ми беше много интересна, но после се оказа, че фотографията е сто пъти по-интересна. Да не говорим за срещите със звездите на световната естрада, които идваха тук за забавните програми на Доктора (тв режисьора Младен Младенов), на Хачо и Нено Цонзаров, или за писателите, с които имах щастието да се запозная по време на световните писателски срещи в София...”

14 снимки от планината с автографи са представителна извадка за 35 години от нейния и нашия живот.