Разкриват 500 работни места в Шуменско

Възрастен мъж би брат си с брадва

Четирима се спасиха от горяща къща в Карнобат

Издирват болен, напуснал дома в Лозево

43-годишен от Германия дойде да си търси интернет булката, на която превел 25 000 евро Булката обещавала да му пристане, но не заминала при него

Служители на СДВР задържаха 34-годишен крадец на велосипед На многократно осъждания за кражби Ц.С. е наложена 72-часова мярка за неотклонение

Пиян 17-годишен младеж открадна камион

Земетресения със сила над 4 по Рихтер край гръцките острови Закинтос и Крит

Кметът на старата столица и посланикът на Англия обсъдиха АМ Велко Търново-Русе

Дуа Липа и Стормзи взеха по два приза БРИТ

Възрастен мъж е намерен убит в столичния квартал “Люлин” Задържани са дъщеря му и съпругът й

Цвета Караянчева: Дали БСП няма да поискат и диктатура на пролетариата

Днес времето ще бъде облачно, ще има превалявания от дъжд

Депутати пред “Труд”: Конфликт на интереси прозира в скандала с НЗОК

Българин спечелил милиони от Spotify – чрез законна измама

Послушанието ли е най-важно в образованието

Идеята балът на ученика да се формира и с оценки на поведението е толкова вредно, колкото и безвластието в някои училища

Не знам как е по света, но у нас всеки разбира от всичко и си умира да дава съвети и насоки в живота. Толкова ни бива да подобряваме нещата, че да се чуди човек как при толкова подобряване още не сме цъфнали, вързали и дали плод. И защо, въпреки добрите намерения, все нещо по трасето се прецаква.

В поредните опити за подобрения на образователната система този път реши да се включи и синдикат „Образование” към КТ “Подкрепа”. Синдикатът предлага поведението на учениците да стане балообразуващ компонент в дипломата за приема в гимназии след седми и осми клас. Поведението ще носи цели четири точки при формирането на бала, а учениците с лошо поведение ще бъдат лишени от този компонент, съответно – ще изпаднат на дъното на класацията.

На пръв поглед звучи чудесно. Затягане на дисциплината – тая разпасана младеж отдавна имаше нужда от това. Едва ли има някой, който да не се съгласи, че рушене на имущество, псуване на учители, побой над учители, побой над съученици, убийство на съученици дори… е прекалено много. Че границата отдавна е мината, че мерки трябваше да се вземат още преди много време. Всичко това е така.

На втори поглед обаче започва да ме гложди съмнение в ефективността на мярката. От една страна, ми звучи малко нереалистично 13-годишен пубертет с проблемно поведение да се вълнува от кандидатстването си (пък и от бъдещето си) чак толкова, че да се притеснява от новия балообразуващ компонент и това да му бъде спирачка и коректив. Кандидатстването в гимназия е инфарктно събитие най-вече за майките; децата, дори и да са под стрес, минават през него с доза пубертетско снизхождение от типа „Ох, добре, от мен да мине, ще кандидатствам”.
От друга страна, нещо в цялата идея ме притеснява в дългосрочен план. Да, ред и дисциплина са нужни, безспорно. Но трябва ли да бъде точно по този начин? Не насърчаваме ли и не даваме ли така предимство на посредствени и мързеливи, но послушни деца? Не проваляме ли бъдещето на умни, но буйни деца (които надали ще се превърнат в социопати, като пораснат и им се поукротят хормоните)? „Послушен” ли всъщност е най-ценното качество, което искаме да възпитаме у индивида и поколението? Просперитет на посредствената, послушна маса – това не ни ли връща в едно минало, в което не ни се иска да се връщаме?

Не зная как стоят в момента нещата с дисциплината в училище, има ли въобще санкции и ако да – какви. Слава богу, не ми се е налагало да разбирам, поне досега. Няма гаранция, че няма да ми се наложи. Но ако се наложи, бих предпочела детето ми да си понесе отговорността и санкцията лично и на момента – например чрез общественополезен труд или нещо подобно. Облагородяване на училището и района на училището, почистване, боядисване, засаждане на дръвчета ми се струват все неща, които са по-смислени, по-възпитателни и по-градивни от едно провалено кандидатстване (и едно провалено бъдеще). Така виждам аз нещата – „да” на дисциплината, „да” на отговорността, „да” на санкциите; „не” на недомислиците с дългосрочни и неясни странични ефекти.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете