Тръмп: Действията на Русия и Иран в Сирия са срам

Kорнелия Нинова: Борисов да не се крие зад полите на Гинка и Теменужка Гинка да дойде в парламента и да обясни как стана собственик на ЧЕЗ, поиска лидерът на БСП

ЕС реже парите за земеделие и Кохезионната политика

Туск за Брекзит: Позицията на Великобритания е чиста илюзия

Десетки убити и ранени при атентат с две коли бомби в Могадишу

Белград ще ползва опита на София при изграждане на метрото

Омбудсманът Мая Манолова: Ще наблюдавам с повишено внимание сделката за ЧЕЗ

Пенев внесе молба за касиране на изборите за президент на БФС

Пътят Асеновград–Пловдив става магистрален през лятото

Холандия призна Арменския геноцид и разсърди Турция

Вижте акцентите в броя на вестник “Труд” в събота, 24 февруари 2018

БАН ще отговори официално на критиките към доклада за „Белене”

Тръмп призна: Плешив съм, крия се с прическата

Губернаторът на щата Флорида иска въоръжен полицай във всяко общинско училище

Кашата с касата се забърка здраво До понеделник смятат дълговете към чужди фондове, данните на шефа на НЗОК не били верни

Самуел Финци – aктьор на годината в Германия

Проф. МИРОСЛАВА КОРТЕНСКА

Българският актьор Самуел Финци бе обявен за най-добър актьор в Германия. Той получи високото признание на 42 известни критици и журналисти, гласували в анкета на сп. “Театърът днес”. Много от тях са посочили Финци за фаворит на немскоезичната сцена за 2015 г. заради ролята му на Владимир в „В очакване на Годо” от Бекет. Постановката е на друг българин – режисьора Иван Пантелеев, и се играе в берлинския “Дойчес театер”.

След 25 години кариера в Германия, където е активно ангажиран в театъра, киното и телевизията, Самуел Финци е добре приет и е получавал и други престижни отличия – за най-добър млад актьор (за ролята на Трепльов в „Чайка” от Чехов в Кьолн, 1993 г.), както и театралната награда на Берлин през 2011 г. И в двата случая Финци има успех под режисурата на големия режисьор Димитър Гочев, също българин, който ни напусна в края на 2013-а.

Още преди падането на Берлинската стена, Санчо Финци става културен имигрант в Берлин, заедно с колегите си, актрисата Жанет Спасова и режисьора Иван Станев. Те са група млади театрали, които явно се чувстват като чужденци в тогавашния соц културен пейзаж. Рискуват и успяват. Участват в театрални фестивали, включват се в авангардни търсения в европейски мащаб. Така възпитаниците на театралната академия в София показват ниво и дух на новатори. Все неща, които на българска почва са трудно приети.

В началото на кариерата си в Германия Финци не знае добре немски, но му помага музикалният слух, учи лесно, възприемайки мелодиката на езика. Разгръща актьорската си кариера и след началния авангарден период в Германия, започвайки работа с Димитър Гочев, също културен имигрант от соц пейзажа, но вече утвърдено име на немска сцена. Финци играе под „палката” на Гочев на множество сцени в Германия – Кьолн, Дюселдорф, „Талия театер“, Хамбург, “Дойчес театер” в Берлин. Среща се и с известния авангардист режисьор Робърт Уилсън. Превръща се в авторитетна фигура, лице на театрални търсения и успехи.

През годините Финци не прекъсва връзката си и с българската публика. На наша сцена има главно музикални изяви, играе и в множество български филми – „Аз, графинята” на Петър Попзлатев (1989), “Немирната птица любов” на Рангел Вълчанов (1990), “Забраненият плод” на Красимир Крумов (1994), „Опашката на дявола” на Димитър Петков (2001), “И Господ слезе да ни види” на Петър Попзлатев (2003), „Пазачът на мъртвите” на Илиян Симеонов (2006), „Цветът на хамелеона” на Емил Христов (2013), както и в тв сериала „Четвърта власт” на БНТ.

Днес 49-годишният Самуел Финци живее в Южна Франция, има семейство и две деца, работи и пътува много, утвърдил се е като безупречен професионалист. Той е доказателство, че талантът винаги намира среда, за да се развие. Не му пречи сянката на неговия баща – големия Ицхак Финци, нито соц произходът му. Работи, развива качествата си на неочакван, тъжно-смешен актьор, с богати изразни средства – музикалност, пластичност, с ярко парадоксално внушение. През неговата биография минават търсенията на “поколението на 89-а”, така известното отместено поколение, което в България не можа да се разгърне творчески и да промени театралния ни пейзаж в естетическа и некомерсиална посока. Всъщност наградата на Финци дава самочувствие, че нашенските таланти имат европейско културно измерение. Стига да са таланти и да искат развитие.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.