16 годишна катастрофира, докато се учи да шофира

Откраднаха близо десет хиляди лева от каса на управителя на магазин в столичният квартал „Младост“

За Русия е нормално да води хибридни войни, заяви Ангела Меркел

Кметът Йорданка Фандъкова: Над 200 хил. лв за пет църкви дава Столичната община Заедно с Арменската църква, религиозните общности с храмове в карето на толерантността вече ще станат пет

Бургаски математици с медали от Хонг Конг

Русенка благодари на шуменските полицаи за спасени 10 000 лв.

Тръмп готов да наложи по-високи мита на целия китайски внос

Прокуратурата поиска арест за педофил

Румен Порожанов: Продължават клиничните прегледи на животни

Федерацията по щанги плати глобата от 250 хил. долара на IWF Тя беше наложена след положителните допинг проби от март 2015 г.

Кметът Фандъкова глоби фирма за увредено дърво при ремонта на „Граф Игнатиев“

Трима ранени при катастрофи са в областната болница в Сливен

Държавата насърчава отстрела на диви свине, ловците ще взимат проби за африканска чума

Бързо производство срещу трима шофьори в Сливенско

Защитено жилище се строи в Сливен със средства от САЩ

Старите традиции и новият им прочит

Как мома се с рода прощава

Традициите не са това, което бяха – в тази често повтаряна фраза сякаш звучи носталгията по отминалите времена. Днес сама разбирам, че това е така.

Сватбените обичаи, особено мюсюлманските сватби в България, са с богата обредност, която обаче лека-полека си отива.

В миналото, някъде преди 20 години, мюсюлманската сватба представлявала в такава степен акт на уважение и доверие към родителите, че уговарянето на сватбата било дело предимно на бащите, без младите дори да са се виждали или познавали. Колкото и странно да звучи днес, младите били длъжни да се подчинят на волята на родителите си дори самите те да имат други желания.

Вижте още: Към 800 сватбари, Пиринско и рокенрол

Но като цяло събитието винаги било отразявано тържествено и радостно независимо от времената или трудностите на мюсюлманското население.

Традициите изисквали, когато една мома стане за женене, да се забули с фередже. Това било ясен знак за общността, че тя е готова да приема момари (свита от близки на момчето, които отиват да искат мома за женене). В миналото сватбите продължавали три дни, като през различните дни се посрещали гости на двете семейства. Най-атрактивно и до днес е облеклото на булката с обредната маска.

В първия от трите дни булката стои на стол, където е подреден чеизът, и чака младоженецът да я вземе.

На утрото на втория ден в дома на младоженеца свекървата приготвя „янок“ – баници, козунаци, питки, баклави. С тях жени и момичета заедно с младоженеца и родителите му отиват да вземат булката от бащиния й дом. След предаване на чеиза булката се прощава с близките и семейството си. На прага на новия й дом невестата се приема ритуално. Свекървата посреща снахата с пълно менче с вода, която трябва да ритне. Според поверието колкото по-далече отиде менчето, толкова невестата ще бъде силна в новия си дом. После тя намазва входната врата с масло, за да протече животът й там като по масло. Вътре в къщата свекървата подава на булката в едната ръка хляб, а в другата – дете, за да е плодовита и къщата пълна с берекет. Спазва се и една от най-старите български традиции – захранването. Честта да изпълни този ритуал се пада на свекървата. Първият залък от питката задължително се дава на булката. Той трябва да е солен и да символизира лекотата, с която тя ще преодолява трудностите на семейния живот. След това солен залък се дава и на младоженеца. Вторият залък е сладък – символ на сладките мигове в бъдещия съвместен живот на младоженците.

След изпълнението на тези ритуали младоженците се вричат във вярност пред Аллах в лицето на ходжата – „никях“, заедно с двама свидетели от мъжки пол.

На третия ден сутринта свекървата приготвя за майката на снаха си нишан, съдържащ символите на показана непорочност – питка, върху нея чимшир и червено цвете в средата. Даровете се носят от двама пратеници в дома на младоженката.

Интересното е, че родителите на булката не присъстват на тридневните празненства, а в деня след сватбата се прави вечерята „момини“, на която идват само гости от страна на момичето. На тази вечеря младата невеста за първи път посреща майка си и баща си в новия си дом.

В наши дни сватбата се възприема по съвсем различен начин и една голяма част от гореописаните ритуали са забравени. Сключват се и религиозен, и граждански брак, но в различни дни, за разлика от миналото. „Никях“ се прави задължително, тъй като според Корана – свещеният и чист съюз между двамата млади трябва да бъде благословен от Аллах. В миналите времена брачният съюз не изисквал толкова взаимност между младите, колкото бил спогодба между родителите на младоженците и средство за уреждане на сделки. В наши дни за голяма част от младото поколение бракът е свещен съюз, които изисква благословията на по-възрастните, връзката е основана и обвързана с чувства и е решение, вземано от двамата.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.