Старите традиции и новият им прочит

08:24

07.09.2015

Как мома се с рода прощава

Традициите не са това, което бяха - в тази често повтаряна фраза сякаш звучи носталгията по отминалите времена. Днес сама разбирам, че това е така.

Сватбените обичаи, особено мюсюлманските сватби в България, са с богата обредност, която обаче лека-полека си отива.

В миналото, някъде преди 20 години, мюсюлманската сватба представлявала в такава степен акт на уважение и доверие към родителите, че уговарянето на сватбата било дело предимно на бащите, без младите дори да са се виждали или познавали. Колкото и странно да звучи днес, младите били длъжни да се подчинят на волята на родителите си дори самите те да имат други желания.

Но като цяло събитието винаги било отразявано тържествено и радостно независимо от времената или трудностите на мюсюлманското население.

Традициите изисквали, когато една мома стане за женене, да се забули с фередже. Това било ясен знак за общността, че тя е готова да приема момари (свита от близки на момчето, които отиват да искат мома за женене). В миналото сватбите продължавали три дни, като през различните дни се посрещали гости на двете семейства. Най-атрактивно и до днес е облеклото на булката с обредната маска.

В първия от трите дни булката стои на стол, където е подреден чеизът, и чака младоженецът да я вземе.

На утрото на втория ден в дома на младоженеца свекървата приготвя „янок“ - баници, козунаци, питки, баклави. С тях жени и момичета заедно с младоженеца и родителите му отиват да вземат булката от бащиния й дом. След предаване на чеиза булката се прощава с близките и семейството си. На прага на новия й дом невестата се приема ритуално. Свекървата посреща снахата с пълно менче с вода, която трябва да ритне. Според поверието колкото по-далече отиде менчето, толкова невестата ще бъде силна в новия си дом. После тя намазва входната врата с масло, за да протече животът й там като по масло. Вътре в къщата свекървата подава на булката в едната ръка хляб, а в другата - дете, за да е плодовита и къщата пълна с берекет. Спазва се и една от най-старите български традиции - захранването. Честта да изпълни този ритуал се пада на свекървата. Първият залък от питката задължително се дава на булката. Той трябва да е солен и да символизира лекотата, с която тя ще преодолява трудностите на семейния живот. След това солен залък се дава и на младоженеца. Вторият залък е сладък - символ на сладките мигове в бъдещия съвместен живот на младоженците.

След изпълнението на тези ритуали младоженците се вричат във вярност пред Аллах в лицето на ходжата - „никях“, заедно с двама свидетели от мъжки пол.

На третия ден сутринта свекървата приготвя за майката на снаха си нишан, съдържащ символите на показана непорочност - питка, върху нея чимшир и червено цвете в средата. Даровете се носят от двама пратеници в дома на младоженката.

Интересното е, че родителите на булката не присъстват на тридневните празненства, а в деня след сватбата се прави вечерята „момини“, на която идват само гости от страна на момичето. На тази вечеря младата невеста за първи път посреща майка си и баща си в новия си дом.

В наши дни сватбата се възприема по съвсем различен начин и една голяма част от гореописаните ритуали са забравени. Сключват се и религиозен, и граждански брак, но в различни дни, за разлика от миналото. „Никях“ се прави задължително, тъй като според Корана - свещеният и чист съюз между двамата млади трябва да бъде благословен от Аллах. В миналите времена брачният съюз не изисквал толкова взаимност между младите, колкото бил спогодба между родителите на младоженците и средство за уреждане на сделки. В наши дни за голяма част от младото поколение бракът е свещен съюз, които изисква благословията на по-възрастните, връзката е основана и обвързана с чувства и е решение, вземано от двамата.