Искрено се зарадвах, че „Труд” припомни вълнуващата история, че руската принцеса Анастасия е живяла в нашето село Габарево под името Елеонора Крюгер. По едни мои си причини се опитвах да следя публикациите по темата, които по онова време – средата и втората половина на 90-те години на миналия век – бяха много, наистина много.
После всичко секна! При това секна някак си така отведнаж, сякаш по нечия истерична заповед. Честно казано лично аз изобщо не съм сигурен дали тленните останки, намерени през лятото на 1995 по време на напълно законното (санкционирано от прокуратурата) разкопаване на предполагаемите гробове, са на Анастасия, но не е там работата.
Според мен истинската загадка е именно в последвалото непроницаемо мълчание по темата.
Беше по времето на, тъй да се рече, късния Елцин. Тогава в Русия уж идентифицираха телата на избитото през 1918 година последно руско императорско семейство, препогребаха ги в Санкт Петербург (точно осемдесет години след разстрела им – на същата дата, 17 юли), но в общия гроб край Екатеринбург не бяха открити останките на две от децата на Николай Романов. Пак си ги откриха де, но на друго място и доста по-късно. След това, през 2000 година ги и канонизираха за мъченици.
С една дума – точка по въпроса оживяла ли е най-малката царска дъщеря в оная безсмислена касапница... Не е оживяла, разбира се! Ей ги къде са всичките в катафалката, тъй че забравете!
Справочниците са безмилостни: „Романови”, уж спасили се от разстрела, започват да се появяват веднага след тази трагедия, като само ония, които са се ползвали с по-голям или по-скромен успех по света, та са оставили спомен, са 230 души.
Защо са се появявали лъже-наследниците за мнозина си има много лесно обяснение: прословутото наследство на последния руски цар! То уж стои нейде из европейските трезори, трупа лихви, станало е колосално, но може да бъде взето единствено от доказан царски наследник.
(И никак не е за чудене, че най-яростни врагове на самозванците са били тъкмо многобройните роднини на царя, пръснати из целия свят. Ясно защо.)
Вижте, за най-прочутата лъже-Анастасия – Ана Андерсон – в Google има 26 600 000 хиляди съвпадения. Съдебните процеси, които са водени покрай нейната претенция са продължили почти 49 години, снимани са филми за нейния случай, писани са книги...
А за Елеонора Крюгер от Габарево посочванията са 174 000. Главно в български страници. В някои руски сайтове нейният случай минава в графата „куриози”. У нас журналистката Донка Йотова издаде през 1998 година книга „Романови – краят на една мистерия”, после я преиздаде, допълнена с нови факти, но общо взето никой не обърна внимание. А когато се извършваше ексхумацията, доц. Мария Грозева справедливо каза пред медиите, че това не е въпрос на сензация – това е сериозно научно изследване.
За съжаление, не е последвало никакво сериозно научно изследване.
Последвало е нещо много странно. Държавата просто не обръща внимание на случващото се в Габарево. Задгърбва го. Премълчава го. И дори оставя впечатление, че налага възбрана върху говоренето на тази тема. Намерените тленни останки съществуват, а бившият следовател от Габарево Благой Емануилов, учредител на регистрираната в Пловдивския окръжен съд фондация „Принц Алексей и княгиня Анастасия”, бил готов сам да действа да бъдат подложени на ДНК-експертиза; той дори се свързал с професор от Великобритания и човекът се съгласил, но, разбира се, казал, че това ще струва 6106 паунда. Такива пари пенсионерът няма как да извади, пък държавата дори и срещу тази нищожна за нейната щедрост сума не проявява поне любопитство. „Писал съм и до президентството, и до настоящото правителство, но получавам само отговори, че експертиза може да бъде извършена само след съгласуване с руската страна. Ясно е, че те никога не биха се съгласили, защото смятат въпроса за приключен", казва през 2009 година пенсионерът, цитиран от старозагорския вестник „Новината”. А от друга страна 6106 паунда са къде-къде по-малко пари, отколкото струва един полет на правителствения самолет с футболисти на борда.
Наистина странно!... Държавата, която малко преди това официално е хвърлила луди пари в една дупка край Царичина, да не обърне внимание на това?! Държава, която най-сериозно и задълбочено изследва нищо незначещи драскулки, диктувани от извънземни и писани с ръката на контактьорка, държава, която впряга ресурсите на едно свое силово министерство да копа дупка (при цели трима министри!), да не провери за какво става дума?! Да не прати останките за ДНК-експертиза?!
И какво? Да се копае под диктовката на извънземните може, а да се проверят слуховете около един реално живял човек – не?! Е, странно си е пък!
При положение че българската държава не обръща внимание на нещо, което се случва на нейна територия, то и светът реагира напълно съответно: изобщо не реагира. Не реагират и многобройните Романови, които инак мощно помитат всяка поява на всяка поредна лъже-Анастасия, дори и най-комичните. Русия с удоволствие също си премълчава, 17 юли 1998 година се състоява пищна церемония, на която в Петропавловския събор са препогребани тленни останки, обявени именно за останките от императорското семейство: Руската православна църква нещо не беше съгласна, обаче Елцин лично се метна на стапенката на тържествената катафалка и не спря да се кръсти, две години по-късно и светите отци кандисаха и канонизираха препогребаните от Елцин хора, тъй че най-високото място, до което се издига историята на Елеонора Крюгер от Габарево в Руската федерация, е сайтът „Самозванцы Русии и Европы”. И всички са доволни.
Защо така?
Лесният отговор е – защото случаят е най-недостоверен. И наивен. Един вид – хайде и ние барабар Петко с мъжете... Навсякъде има по една Анастасия, та защо да няма и у нас... Че чак пък и престолонаследникът Алексей да е живял в Габарево? Хайде холан!...
Де да беше толкова просто!
Не знам дали обърнахте внимание как в цитираното интервю с Благой Емануилов се казва, „че експертиза може да бъде извършена само след съгласуване с руската страна”. Е откъде накъде? Да не би Габарево да е в Подмосковието?
Абсолютно справедливо в „Труд” Кирил Льосков припомня нещо важно: че случаят „Габарево” може да пренапише историята на една от Великите сили – Русия. „Най-малкото поради това, че, след като не са загинали с мъченическа смърт като семейството си, няма основания Алексей и Анастасия да бъдат в числото на канонизираните от Руската православна църква” – казва той. И е прав.
Да не говорим, че работата пак опира до митичните милиарди на Романови (до където всъщност винаги е опирала). Според руски юристи, ако тия милиарди въобще съществуват, то те могат да бъдат прибрани от Русия само след представяне на смъртен акт на всеки от семейството на Николай Романов. Пак юристи казват, че с пищното (царско) погребение Борис Елцин е понечил да замести въпросния смъртен акт, а с канонизирането на цялото семейство – да препотвърди това. Което – според юристите – просто не минало!
И така нататък...
Верно е, че Елеонора Крюгер нито веднаж не е дори и намекнала за нещо такова. Така си и отишла през 1955, без да тресне по масата и да каже: „Аз съм Анастасия Николаевна Романова! Дайте си ми трона и на баща ми си златото!”
Обаче на един подобен въпрос – защо самата Елеонора Крюгер не е заявила, че е Анастасия – има простичък отговор: ЗАЩОТО ТОВА СА ГО ЗАЯВЯВАЛИ САМО ФАЛШИВИТЕ АНАСТАСИИ!
Истинските не дават пресконференции под надслов: „Аз съм цар!” Не съдят родината си за гори и резиденции.
Това го правят единствено самозванците.
ПП: Поне филм да бяхме снимали. В история като тази какво ли няма – кеф ти драма, кеф ти биография, кеф ти най-сетне и политически трилър.
Правителствата като не щат, поне киното ни да изкяри пет минути слава.
*Христо Карастоянов е автор на романа „Името”, в чиято основа е залегнала легендата, че Анастасия Романова е оцеляла след разстрела на последното руско императорско семейство през 1918 в Екатеринбург и е живяла в село Габарево. „Името” беше отличен с наградата „Хеликон” през 2012 година.
Труд
_1170539937006238566_small.jpg)
Коментари
Регистрирай се, за да коментираш