„Фейсбук“ отложи пускането на приложение за запознанства в Европа

Банките запазват добрите си резултати Подобрява се капиталовата адекватност, което допълнително увеличава стабилността на системата

Няма пострадали български военни при ракетен обстрел в Кандахар

АПИ: Внимавайте от км 24 до км 30 на АМ „Тракия“ в посока София

Сан Ремо събра оригиналните „Рики е повери”

Министър Ангелкова е на двудневна визита в Полша

16 години затвор за американец, изгорил гей флага

Проф. Николай Овчаров: Отказах предложение за работа от Васил Божков

Четирима гърци пострадаха след катастрофа с чешки тир на „Тракия“

Ивайло Иванов: Задържани са 7 души в Стара Загора във връзка с крупна кражба

Великобритания се готви за епидемия от коронавирус

Глобяват с над 11 хил. евро за откъснато кокиче в Турция

Как можете да избягвате всичко, което ви прави дебели?

Ревизия на приватизацията и кошмарите на прехода Трябва да бъдат приветствани усилията на новия главен прокурор Иван Гешев

Боил Банов: Министерство на културата е проверявало музея на Божков, нямаме правомощия за частни колекции

Съмнителните ползи от имиграцията

Космополитизмът не е съвместим с нашата организация, основана на териториална юрисдикция

Аз израснах в семейство на бежанци. Моите родители са дошли в Обединеното кралство, спасявайки се от Хитлер. Човек трудно би могъл да си представи по-страстни патриоти от тях. Не е чудно, че аз вярвам в наличието у Европа на морална отговорност да защити бежанците. Но какво може да се каже за имиграцията в по-широк контекст?

Глобализацията съществува не само за стоките, услугите и капиталите. Тя съществува и за хората. Страните с високи доходи са не само по-богати, но и по-малко корумпирани и по-стабилни от другите. И съвсем не е чудно, че у хората възниква желание да емигрират на Запад.

Това обаче е и един от най-спорните въпроси. Миграцията е лакмус за нашия десен популизъм. Помислете си за Найджъл Фарадж, Марин льо Пен или Доналд Тръмп.

Някои смятат, че разривът в нивото на доходите в различните части на планетата всъщност е най-голямата икономическа неточност. Според тяхното мнение на преместването на хората трябва да се гледа като на нещо подобно на търговията; човечеството получава изгоди от ликвидацията на бариерите. Преместването на хора би могло да бъде мащабно и да е в състояние да оказва огромно въздействие върху икономиката на страните с високи доходи, населението на които съставлява едва една седма от числеността на хората на планетата. Но това би довело до нарастване на богатството.

Заедно с това подобен космополитизъм е несъвместим с организацията на нашата политика в рамките на самоуправляващи се териториални юрисдикции. А също така е несъвместим с правото на гражданите да вземат решение за това кой да се възползва от преимуществото да живее до тях.

След като страните имат право да контролират имиграцията, то критерий за имиграцията би трябвало да е изгодата за днешните им жители и техните потомци.
Каква е изгодата от имиграцията за хората и техните потомци?

Важно ли е увеличението на населението? Отговорът, разбира се, е не, не е важно. Простото увеличение на населението на една малка цветуща страна като Дания, например, не повишава стандарта на живот на нейните граждани. Освен това емиграцията изисква значителни инвестиции за устройването на хората.
Би могло да има аргументи, свързани не само с количеството, а с конкретните характеристики на имигрантите. Така например привържениците на тезата, че имигрантите носят полза, говорят, че те са млади, евтини, по-мотивирани и се различават от коренното население, което може да бъде ценно. Техните опоненти заявяват, че младите остаряват, а техните различия от местните могат да имат както преимущества, така и недостатъци.

Имигрантите наистина са относително млади. В скоро време имиграцията ще бъде единственият източник за увеличение на населението на Евросъюза. По данни на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) през последните 10 години на имигрантите се дължи увеличението с 47% на работната сила в САЩ и 70% – на Европа.

Това не е учудващо, като се има предвид, че естественият прираст в страните с високи доходи в течение на няколко десетилетия пада. По този начин имигрантите намаляват коефициента на демографска зависимост, т.е. на съотношението между пенсионерите и работещите. Въздействието на това съотношение обаче, отчитайки днешното ниво на имиграцията, е доста скромно.

За да бъде то съществено понижено, е необходим огромен приток на хора. През 2014 г. на всеки 100 души в трудоспособна възраст са се падали по 29 души на възраст 65 години и повече. По данни на ООН, за да се поддържа този коефициент на ниво по-малко от една трета, е необходим приток на имигранти от порядъка на 154 милиона за периода от 1995 г. до 2050 г., а след това – още повече. Защото имигрантите, също остаряват.

Следователно, за да има значително намаление на коефициента на демографска зависимост, е необходим огромен приток на хора. Някой би казал, че континент с толкова малко деца би трябвало да се съгласи с подобна трансформация на своето население. Помислете за другите възможни икономически последици. Експертите на ОИСР са анализирали фискалното въздействие от имиграционните вълни през последните 50 години в страните членки на тази организация и са стигнали до извода, че средно то е равно приблизително на нула. Въздействието зависи от професионалните навици и другите характеристики на имигрантите, а също така от гъвкавостта на пазара на труда.

А какво да се каже за икономическото влияние? Първо, тази имиграция, която би могла да окаже значително въздействие върху показателите на демографската зависимост, би трябвало да е огромна. Второ, имиграцията оказва съществено влияние върху инвестиционните потребности, особено в гъстонаселените страни (за жилища и т.н.).

И накрая – трябва да се каже, че основните ползи винаги са за самите имигранти.
Имиграцията обаче има отношение не само към икономиката. Имигрантите са хора. Те например извикват семействата си. С течение на времето мащабната имиграция трансформира културата на приемащата страна и този процес е много сложен.
Имигрантите привнасят разнообразие и културна динамика. В същото време, както отбелязва нобеловият лауреат Томас Шелинг, по естествен начин може да възникне значителна сегрегация. В този случай хората ще живеят отделно едни от други и много малко неща ще ги обединяват.

Има икономически ефект от имиграцията. Но тя също така въздейства върху съществуващите и бъдещите ценностите на страната, включително и върху нейните безпокойства, свързани с чужденците. Съвсем естествено хората се питат коя е правилната политика.

В крайна сметка нашите страни ще се окажат нито затворени, нито напълно отворени. Да се намери баланс е изключително сложно. Докато го търсят, за страните е напълно разумно да заявяват, че за тях на първо място са интересите на техните собствени граждани.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.