В сряда Съветът на Федерацията на Русия даде съгласие ВВС на страната да бъдат използвани на територията на Сирия. Съответното запитване бе внесено в горната палата от президента Владимир Путин.

По думите на Сергей Иванов, шеф на администрацията на президента, сирийският лидер Башар Асад сам се обърнал към Путин с молба за военна помощ.

По-рано руското ръководство заявяваше, че намесата на Русия в сирийския конфликт е насочена изключително към борба с радикалите от “Ислямска държава”. Международната коалиция начело със САЩ от една година нанася удари по позициите на терористите от “Ислямска държава” в Сирия, обаче засега тези бомбардировки не са постигнали значителни резултати.

Имат ли ВВС на Русия възможности, каквито не притежава авиацията на САЩ? Само “Ислямска държава” ли ще бъде мишена за руската авиация? Какво ще стане с построената неотдавна руска военна база в Латакия в северозападната част на Сирия, след като мисията завърши? И какво въобще чака Сирия при новата ситуация?

Руската служба на Би Би Си зададе тези въпроси на западни експерти.

Игор Сутянин, Кралски обединен институт за изследвания в областта на отбраната:

Бойните качества на руската и западната авиация по принцип са съпоставими.

Русия е необходима на американците не заради своята авиация. От Русия очакват политическо влияние, а не бомби. В това се състои ценността на Русия. Тя може да разговаря с Асад, а той може би ще я послуша.

Що се отнася до това кого ще бомбардират руските ВВС. Освен “Ислямска държава”, там има още няколко групировки, които целият свят смята за терористични и затова е оправдано да бъдат бомбардирани. В този район обаче Русия няма достатъчно ефективни средства за разузнаване на обстановката.

Ако американците имат съюзници, макар и в лицето на умерената опозиция, които в крайна сметка биха могли да осветят целта с лазер, особено ако в техните редици има западни спецназовци, Русия почти няма такива хора. Затова ще й се наложи да разчита за много неща на разузнавателните данни, които ще й предостави сирийската страна.

Много е трудно да си представим, че сирийците ще удържат на съблазънта да посочат цели, които безпокоят именно тях. Освен това, отчитайки, че Русия си поставя за задача да спаси Асад (макар че това е второстепенната задача, главната според мен е да се повиши престижът на Путин), ако има някакво настъпление към неговите позиции, аз мисля, че ще бъде издадена директна заповед да се бомбардира сирийската опозиция.

И на въпроса какво ще стане с руската военна база, след като мисията завърши. Кремъл иска да се настани в Сирия за дълго. Това е уникална възможност, каквато всъщност Съветският съюз и Русия никога не са имали в този регион.

Да се допълни военновъздушната база с морска е много привлекателно, това разширява възможностите за действие в този регион. Затова подозирам, че желанието да се остане там на практика е непреодолимо.

Джонатан Еял, директор на международните програми RUSI:

В момента има едно такова положение - че борбата с радикалите от “Ислямска държава” е в интерес на цялото човечество и всички трябва да внесат своята лепта. В действителност военната намеса на Русия в сирийските работи само усложнява ситуацията.

Първо, от примера на международната опозиция се видя, че съществуващият проблем не може да бъде решен само с използване на авиация. Второ, въобще не е ясно какво има предвид руският президент, когато говори за цели. По кого конкретно се кани да нанася удари той? По всички опоненти на режима на Асад? Очевидно при такава ситуация сирийската опозиция е в опасност.

При това преди няколко дена в Ню Йорк Путин призна, че някои части от опозицията също трябва да бъдат поканени на масата на преговорите. Значи ли това, че руснаците признават частично опозицията за легитимна? Не става ясно.

Едно е ясно - залепването на етикета “терорист” на всички, които искат свалянето на Асад, не само че не ни доближава до решението на конфликта, но и не е изгодно за Русия от гледна точка на нейните дългосрочни планове в Близкия изток.

Няма никакво съмнение - и това се вижда от последователността на действията на Кремъл, - че Русия има намерения да се укрепи за дълго в Сирия. Мисля, че още преди няколко години Москва си е набелязала да се снабди с военна база в източната част на Средиземно море и сирийският конфликт много подходящо помогна за осъществяването на този план.

Проблемът е в това, че Москва се научи отлично да критикува западните страни за неспособността им да разрешат кризата в Сирия, но самата тя също не разполага с полезна рецепта.

При това от гледна точка на военната си мощ Русия е напълно в състояние да реши най-близките задачи. Опасността е в това, че военното участие в един или друг конфликт често добива такива мащаби, че властите губят контрол над това, което се случва. Русия не би могла да издържи продължителна военна кампания в Сирия, особено като се има предвид, че има войски в Източна Украйна. И по всичко личи, че в Кремъл също разбират това.

Сирия не е Афганистан, това е съвсем друга история. Уроците на Афганистан още са живи в съзнанието на руснаците.