Търсят се адвокати за съвременните роби

В шест държави - Ирландия, Литва, Великобритания, Шотландия, Хърватия и България, се търсят адвокати, които имат желание да помагат на жертвите на чудовищното престъпление, наречено трафик на хора. Това съобщават пред „Труд“ Геновева Тишева и Нуша Йонкова, активисти на европейски проект за ранна правна помощ на потърпевши от съвременното робство.

„Незабавната юридическа защита на пострадалите е гарантирана с Директива 2011/36 по Конвенцията на Съвета на Европа за борба с трафика на хора. Но това е на хартия. На практика властите предпочитат да осигуряват минимална правна консултация в брошури и дипляни. А на хората им е нужен съвет от юрист, запознат с тяхната история“, обяснява Тишева. Тя е управител на Български център за джендър изследвания (БЦДИ), който се е заел да обучава адвокати, съчувстващи на принудените да просят, да проституират, да слугуват и да оцеляват с мъки в чужбина.

„Не е достатъчно на един травмиран човек да му се даде дипляна, където пише, че има право на компенсация - добавя Йонкова. Тя работи в Имигрански съвет на Ирландия, който е водещ в проекта за ранна правна помощ. - Човекът може да е имигрант, препатил от трафиканти, или жена, разделена от дъщеря си, или мъж, държан под контрол със заплахи към семейството му, или момиче, сключило фиктивен брак с цел добиване на гражданство от съпруга, което е бито и изнасилвано от роднините му. При всички случаи до него трябва да има адвокат, който да отстоява правата му, да пише заявления от негово име, да го представлява в наказателни и административни дела. Жертвите обикновено попадат в обсега на разследващи органи като свидетели за престъпления. Те се ориентират трудно в правната джунгла, защото са изключително уязвими -  били са лишени от контрол над живота и поведението си. Нужна им е помощ, за да вземат информирани решения. Такива решения трудно се вземат насаме с разследващия полицай, защото той преследва трафиканта, гони статистика и не се интересува от съдбата на пострадалия, за него тя е странично обстоятелство. А пострадалият има права, не само информация. С адвокат до него той възстановява по-лесно самоконтрола си, паметта му се опреснява, става и по-полезен като свидетел.“

Парадоксално е, че държавата се грижи за подсъдимите, като им назначава незабавно служебни адвокати, но за свидетелите не я е грижа, освен ако добият специален статут на защитени в програма за закрила. Разбира се, че и те се нуждаят от адвокати. Но адвокатите питат за хонорара.

„Ние търсим чувствителни юристи, склонни да оказват безвъзмездна помощ - безплатно или без да са сигурни, че ще им платят. Търсим и възможност тя да бъде регламентирана и подкрепена финансово от държавата. Разговаряме с представители на парламента, на МВР, агенцията за закрила на детето, външно министерство. Всички са съгласни, че ранната правна помощ трябва да влезе в Закона за борба с трафика на хора като задължение за държавните органи. Законодателят проявява разбиране и за това, че тя следва да се заплаща, макар не така, както на скъпите адвокати на трафикантите.“

Проявява разбиране. Само толкова засега.

Тишева не се предава: „Има адвокати, съгласни да работят безплатно или без да са сигурни, че ще им платят. Ние в БЦДИ, заедно с 11 неправителствени организации в страната, работим с тях. Но има нужда от още. Търсим ги и в елитни кантори, сред адвокатите про боно, които дават безвъзмездни консултации със социална цел. Те ще влязат в национална адвокатска мрежа, а после в европейска“.

Не е лесна тази адвокатска работа. Йонкова обяснява: „Адвокатът първо трябва да спечели доверието на препатилия от трафика - бил той за мигранти, за сексуална или трудова експлоатация. Трябва да го убеди, че е приет със съчувствие, а не враждебно затова, че е чужденец или че е проституирал. Трябва да проведе частно разследване за неговата история, да го интервюира за злото, което му е сторено. След като анализира ситуацията,  трябва да го поеме като клиент и да предложи решения на проблемите му. Трябва да му обясни на прост език: „Ако съдействаш на полицията, твоите възможности да останеш в страната се променят, ако искаш, можеш да станеш защитен свидетел.“ Трябва и да провери каква социална помощ може да получи клиентът му, как да излезе на пазара на труда. Трябва да стартира съответните административни и граждански процедури за целта. Много от хората, които се връщат у нас или идват, бягайки от бедността и войната в Африка и Азия, са с психически увреждания и умствена изостаналост. Те трябва да се пратят на ТЕЛК с оглед осигурителните права. При мигрантите възниква и необходимост от възстановяне на документите за самоличност, които са им отнети от трафиканти. Адвокатът трябва да ги отведе в паспортните служби, да ги представлява там.  Да започне процедура за компенсация на страданията им. Има жертви с присъдено от Виенски съд обезщетение, което година вече не могат да си вземат, нямат документация. Адвокатът трябва да им я набави.“

Проектът е особено актуален при залялата ни миграционна вълна. Активистите му съобщават нещо, което се вижда и без това - че българските власти са в стрес от прииждащите бежанци и икономически мигранти. Едно от доказателствата е, че сред тях не е идентифицирана нито една жертва на трафик, въпреки че 50% от влизащите у нас са жени и деца. В МВР смятат, че каналджийството е различно от трафика - то е само незаконно преминаване на границата, защото хората го правят по своя воля. Никой от бежанците не бил подал жалба, че в България работи във ферма без пари или е въвлечен в проституция. Нямало потвърждение на слуховете за 15-годишни момчета, изнасяни в Европа като спящи клетки на терористи. Нито на сигналите за трудова експлоатация на младежи, които пребивават в България само защото не успяват да стигнат до мечтаната Германия.

Добрите примери

Правен борд помага в Шотландия на уязвими хора - мигранти,  сексробини и др. Държавата там финансира работещите в него адвокати.

И в Ирландия има Правен борд, спонсориран от властите, макар че той оказва помощ само на чужденци с молби за бежански статут.

В България държавните служители се ангажират само с разследването на трафикирани хора, с настаняването им в приюти и със спешни медицински грижи. Те не се и сещат даже, че несретниците имат нужда от адвокат. 

А всяка минута един човек в света става жертва на трафик. И всяка година в Европа  над 15 000 души признават, че са измъчвани по този начин. Българите сред тях са над 1000.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Новини