Последните измервания на трафика по магистрала „Тракия“ показват, че в участъка София-Пловдив често има дни, в които се движат по 73 000 и дори 75 000 коли на денонощие. След Пловдив трафикът рязко спада и до Бургас минават не повече от 40 000 превозни средства на денонощие.

Според българските, а и европейските норми, при трафик от над 70 000 коли магистралата трябва да се състои от 3 активни ленти за движение в едната посока и една аварийна. Т.е. „Тракия“ в частта между София и Пловдив с нейните две активни ленти вече е отесняла. Ако трафикът продължи да расте със сегашните темпове, ще трябва да свикваме с тапите не само при ремонти и при катастрофи, прогнозират експерти.
Според нормите за строителство скоростен път с по две ленти в едната посока и без аварийна се прави при трафик от 12 000 до 20 000 коли в денонощие, при 20 000 до 70 000 автомобила се прави магистрала с две активни ленти в едната посока плюс аварийна, а над 70 000 - с по три активни ленти.

„В началото на стоежа на „Тракия“ през 1974 г. имаше идея между София и Пловдив да има по три активни ленти в едната посока. Но надделяха финансовите съображения и в последния момент всичко се препроектира, за да изградим по-скромния вариант“, каза пред „Труд“ един от дългогодишните служители на пътната агенция и бивш неин шеф Милош Поцков.

„Разширяване“ на „Тракия“ между двата най-големи български града не се предвижда в приетата наскоро от кабинета Стратегия за пътната инфраструктура. Няма и сметка колко би струвало това.

Засега недостатъчна се оказва само „Тракия“ в частта между София и Пловдив. На „Струма“ най-високият измерен трафик до момента е 45 000 превозни средства между София и Дупница, което означава, че сегашните две активни ленти в едната посока са достатъчни. Освен това такова активно движение има само през почивните дни през лятото, иначе трафикът е в рамките на 25 000-30 000 коли на денонощие.

ФУНИЯ

Последните изнервящи тапи на магистралите бяха по време на 4-дневните празници за Деня на Независимостта. Освен на „Тракия“ заради ремонтите недовършената „Струма“ също изпили нервите на българите, потеглили на последна за сезона морска почивка в Гърция. Километрична колона се изви на стеснението преди Дупница, където свършва готовата част от магистралата и автомобилите попадат буквално във фуния. Според експерти това неудобство, а и опасност за движението няма как да бъде избегнато, докато не се довърши цялата магистрала. Единственият начин е полицията да организира по-добре движението в тези участъци.

Ремонтите - веднъж на 40 години

Според нормативите за поддържане на пътищата в България рехабилитация трябва да се прави веднъж на 10 или 15 години в зависимост от състоянието на шосето. Сегашните ремонти на виадуктите по „Хемус“ обаче се правят за първи път, откакто тези съоръжения са построени преди 40 години, а ремонтите на „Тракия“ между София и Пловдив са първите от 30 години насам. Причината е липсата на средства.

„Рехабилитациите се правят винаги когато текущият ремонт не може да отстрани недостатъците на пътя, на 10 или 15 години в зависимост от конкретното състояние“, каза бившият шеф на пътната агенция Стефан Чайков. Само построените през последните 3-4 г. магистрали могат да се рехабилитират по-нарядко, защото се правят с нови видове асфалт.

Само че появилите се междувременно дупки по пътя трябва да се запълват веднага щом се отворят. Това се прави от фирмата, която е наета за текущо поддържане на пътя в съответния регион и се заплаща от пътната агенция. Основни реконструкции се правят по-рядко от 15 години, и то само когато се налага.

Преди няколко години пътни експерти сметнаха, че за да се поддържат построените пътища в нормално състояние, трябват към 500 млн. лв. годишно. От около десетина години насам обаче в държавния бюджет се заделят между 180 млн. и 240 млн. лв. годишно. Затова рехабилитации се правят чак когато състоянието вече е нетърпимо.

Виадуктите по „Хемус“ са опасни за движение

Виадуктите в началото на магистрала „Хемус“ до такава степен са се износили за 40 години експлоатация, че на места е изяден не само асфалтът, но и бетоновата основа. Имаше дупки, през които направо се виждаше земята отдолу през остатъците от арматура. В това състояние съоръжението е опасно за ползване. За да се реши проблемът, през 2014 г. от бюджета извънредно бяха отпуснати 150 млн. лв. за пълна реконструкция на виадуктите по „Хемус“ и „Тракия“.

Тези по „Тракия“ вече са с изцяло подменени бетонови основи, но на „Елешница“ и „Бебреш“ на „Хемус“ ремонтите още продължават. Там работата трябва да приключи, преди да падне снегът тази зима.

Правят евтина магистрала София - Видин

Правителството е пред вземане на решение за изграждане на магистрала София - Видин, което може да започне още през 2016 г. Това съобщи пред „Труд“ шефът на Агенция „Пътна инфраструктура“ Лазар Лазаров.

„Идейният проект вече е готов - става въпрос за магистрала, която ще е с по-малки габарити от нормалното, но няма да е скоростен път. Вместо 34 метра тя ще е широка 29 метра. Стесняването е за сметка на аварийната лента и на разделителната ивица“, каза Лазаров.

Това ще намали съществено изискваните средства. Ако строителството на километър „нормална“ магистрала според последните проведени в България търгове струва към 4,8 млн. лв., София - Видин ще е поне с 25% по-евтина, т.е. към 3,6 млн. лв. на километър. Това са разходите само за материалите и за строителството, без проектирането и отчужденията, които няма как да се сметнат предварително.

Според Лазаров отчужденията на терените за София - Видин могат да почнат още догодина, както и подготовката на обществена поръчка за избор на проектант и строител на магистралата.

Финансирането ще е отчасти за сметка на бюджета, отчасти със заемни средства. В момента за целта се преговаря с Европейската инвестиционна банка и с Европейската банка за възстановяване и развитие.

Мерят трафика на 120 места

На 120 места по магистралите и първокласните пътища в България до две седмици ще заработи автоматизирана система за броене на трафика. Досега това ставаше ръчно, като в отделните региони се плащат между 3 и 20 лв. на час на човек, който стои с един тефтер и брои превозните средства. Цялата автоматизирана система струва около 3 млн. лв. и се изгражда с европейско финансиране. Чрез нея данните ще се пращат за обработка в реално време в централния сървър на АПИ.

Новите пунктове представляват рамки под пътното платно, които отчитат всяка преминала кола, и камера, която заснема преминаващите. При обработването на информацията системата ще трябва да прави разлика между коли с български номер и чужди, както и между отделните класове превозни средства: лека кола, лекотоварна, камион, автобус и т.н. Информацията е нужна, за да се знае точният трафик, тъй като от това зависи финансирането на разширението на пътища и построяването на нови. Информацията е нужна и за предстоящото въвеждане на тол такси, при което чуждите камиони ще се облагат с по-високи такси от българските.