Съдът задържа под стража бившия шеф на контрола в Комисията по хазарта

Опера на „Бегликташ“

Вратарят на „Барса“ подкара Cupra Марк-Андре тер Щеген стана посланик на испанската марка

Дубльорка на дузина холивудски звезди и съпругът й бяха застреляни в Охайо

Разследват полицай за управление на личен автомобил без винетка и без застраховка

19% ръст на бързите кредити

От вечното дерби във Вечния град

7,5% спад на новите коли

Илир Мета: Готов съм на всякакъв сценарий във „войната“ с правителството Президентът предупреди, че никой не може да го отстрани, докато не приключи мандатът му

Съдът остави в ареста Нено Димов

Прокопани са първите 400 м от тунел „Железница“ на магистрала „Струма“ (СНИМКИ)

Предаваме на Австрия нашенец, издирван за закана за убийство

Стартира четвъртото издание на Националния литературен конкурс „Писма до себе си”

Eврокомисарят по разширяването: Северна Македония и Албания ще успеят с реформите

ВСС образува дисциплинарно производство срещу съдия Андон Миталов

Как ще изглежда Сирия утре

Ливански вариант за потъналата в хаос държава

В страната се формират четири зони на влияние

Разделянето на Сирия е все по-вероятна перспектива на фона на увеличаването на броя на териториите, контролирани от различни враждуващи групировки, които на свой ред са подкрепяни от чуждестранни покровители с противоречащи си интереси. Разширяването на намесата на Русия, Турция, Саудитска Арабия и Иран усилва раздробяването на Сирия до такава степен, че в страната се формират четири зони на влияние. В близките месеци всеки от покровителите на тези „министрани“ ще се стреми да укрепи своите позиции на предстоящите преговори. Някои от тях, преди всичко Москва, искат да стабилизират някои участъци от фронта. Но в крайна сметка отсъствието на споразумение между воюващите страни и техните спонсори може да доведе до раздробяване на страната и разделянето й на общности, както това се случи с Ливан след 15 години гражданска война.

Правителствена, проруска и проиранска зона
Тя се простира от столицата и нейната периферия през градовете Хомс и Хама до средиземноморското крайбрежие (опора на режима и концентриране на интересите на Русия). Освен това тя включва анклавите Алепо (част от него все още се намира под контрола на правителството) и Дераа на юг, а също така друзкият район Сувейда.

Турско-саудитската зона

Тя е разположена в Северозападна Сирия край границите с Турция и включва провинция Идлиб и част от Алепо. Именно тук през пролетта режимът претърпя сериозен неуспех, който не на шега разтревожи Русия и Иран. Настъплението на бунтовниците се подкрепяше от саудитите, турците и катарците, които забравиха миналите разногласия, за да обединят под знамената на „Армията на завоеванието“, салафитите от „Ахар аш-шам“, ислямистите от „Джабхат ан-Нусра“ и др. Всички те получиха финансова и логистична помощ. В момента те са главната мишена на руските въздушни удари, които се опитват да създадат „отбранителна линия“ в правителствената зона от Латакия до Хама.

Кюрдските кантони на север

Те се простират на територията покрай турската граница. Те са си извоювали частична автономия и поддържат някаква връзка със сирийското разузнаване. Кюрдите са единствената сухопътна сила, на която Западът може да разчита. Това сътрудничество позволи през миналата година да се отрази настъплението на „Ислямска държава“ срещу Кобане и да се възвърне град Тел Абиед през тази пролет.

„Ислямска държава“ на север и изток

Тя включва сирийската пустиня, която тръгва източно от Алепо през Рака и Дейр ес Зор до иракската граница. ИД се стреми да си пробие път до Дамаск, след като превзе Палмира, която в скоро време може да се превърне в цел на съвместното настъпление на Русия, Сирия и Иран. Ислямистката организация се оплете в борбата за лидерство на бунта.

Може ли да се избегне пълното разделяне?

Нещата малко или много са ясни с интересите на регионалните играчи. Русия иска да укрепи позициите на режима или дори да ги разшири преди началото на преговорите. Като цяло тя би могла да приложи в Сирия модела на Абхазия (проруския анклав на територията на Грузия). Иран на свой ред иска да запази териториалната връзка между Багдад, Дамаск, алевитските територии и Ливан. Тази шиитска ос трябва да даде отпор на влиянието на просаудитските уахабити в тези страни. Що се отнася до Саудитска Арабия на крал Салман, тя като никой друг желае да утвърди в Дамаск сунитско управление, за да отслаби иранските позиции в Сирия и Ирак. (Рияд така и не можа да се примири, че американското нахлуване през 2003 г. даде властта в ръцете на иракските шиити, които са в орбитата на Иран.)
„Както и гражданската война в Ливан, сирийската трагедия ще приключи с договор между регионалните сили за етническо и религиозно разделение на страната“, предполага един арабски дипломат.
В тези условия началото на обявените от Москва преговори в рамките на контактната група с участието на Русия, САЩ, Иран, Турция, Саудитска Арабия и Египет изглежда най-малкото труден процес. Малко вероятно е Саудитска Арабия скоро да седне на една маса с Русия и Иран. Не е изключено, че разделянето на Сирия вече е започнало…

*Текстът е публикуван във френския вестник „Фигаро“, поместваме го със значителни съкращения в превода на БГНЕС

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.