В Истанбул - този античен град, някога управляван от султани и императори, истинският цар сега е...котката. Така започва репортажа си от космополитния град, посветен на тези животни, които се срещат почти на всяка крачка, автор на "Уолстрийт джърнъл", цитиран от "Дневник". Заглавието е "Защо Истанбул би трябвало да се нарича Котстантинопол".

В историческите части на града в района на Босфора и Златния рог армия от улични котки е хранена, подслонявана и галена от посетителите. Пред къщите и по ъглите наоколо могат да се видят купички с мляко или друга храна.

В други квартали пък по первазите на прозорците има възглавнички или одеяла, които предлагат уютно място котките да се свият на кълбо и да дремят. В ресторантите и кафенетата котките често са част от интериора като се навъртат около масите на посетителите или пък търпеливо изчакват нещо да падне отгоре.

Гостите на града, ако са любители на котките, могат да изберат за следобедното си кафе някое от петте заведения, където пухкавите животни са основна тема на интериора. Има дори и Stray Cat Hostel. Вестникът припомня, че при посещението си в града през 2009 г. дори президентът на САЩ Барак Обама е позирал с котката Гли - една от десетките, които припознават за свой дом църквата-джамия "Света София".

"Да си котка в Истанбул е като да си крава в Индия", казва Сибел Ресимчъ, която е музикант и любител на котките. Разказва, че нейният съпруг често предпочита да върви 3 километра до работата си пред това да обезпокои уличните котки, които са решили да спят върху мотопеда му. Според нея от поколения насам котките имат специално място в душата на града.

Сега страстта на Истанбул към котките се адаптира към дигиталните времена. Множество сайтове всеки ден публикуват снимки на сладки градски котенца. Страници, посветени на това, в социалните мрежи непрекъснато се сдобиват с нови последователи. Местните ИТ специалисти пък са разработили приложения за смартфони, чрез които може да се осиновяват уличните мъркащи обитатели на града. В YouTube има видеа, които обучават местните как да построят подслони и да направят кътчета за хранене на котките, така че те да се радват на максимален комфорт. В Instagram употребата на хаштага #catsofistanbul показва на потребителите множество снимки на местните котки, заети със собствените си дела.

"Това започна като публикуване от време на време в профила ми на снимки на котки и в един момент интересът буквално експлодира", казва Рана Бабач, която работи за WWF. Тя има и страница във Facebook - Cats of Istanbul, която вече има около 50 хил. членове. Тя се превръща в общност, където се обсъждат множество инициативи, които целят да подобрят живота на уличните котки.

"Котките са били винаги популярни в Истанбул, но социалните медии ги направиха световноизвестни", казва Бабач.

Историците посочват, че експлозията на социалните медии по темата е всъщност възраждане на мания, която съществува от векове. Тя е подхранвана от религията, традициите и практичността.

Котките имат специално място в Исляма заради това, че котка е предпазила пророка Мохамед от отровна змия. Друга легенда разказва, че той намерил спяща котка върху шала си и предпочел да го разреже пред това да обезпокои животното. Местна поговорка казва: "Ако си убил котка, трябва да построиш джамия, за да ти прости Бог."

Култът към котките има и практична страна. През 19 век са развъждани с цел хората да се отърват от плъховете. Преди това тези животни са помогнали на града да избегне чумната епидемия, разпространявана тъкмо от плъхове.

Котките са силно свързани и с политиката и иконографията на града. Комикси с тях се използват обикновено за да осмиват политиците. Президентът Ердоган също се е появил с котешки мустаци - "снимката" е била много споделяна в социалните мрежи.

Дизайнерът Нур Булка посочва, че котките са в центъра на културата на Истанбул. Тя самата всеки ден приютява в магазина си цели групи. "Растем с котките в къщи и на улицата. Споделяме града с тях", обяснява Булка.

През 2012 г. партията на Ердоган се опита да прокара законодателство, което предвижда по-строги мерки по стерилизирането на котките и като цяло премахването на бездомните животни от улиците. Тогава обаче 30 хил. души излизат да протестират. Сега властите казват, че броят на уличните котки отново стремглаво расте, основно благодарение на онлайн кампаниите, които са насочени към грижи за тях.

Най-уютният за котките квартал обаче е "Джихангиш" (Cihangir) - либерално място, където банди разноцветни котараци се припичат върху капаците на автомобилите, водят войни по уличните пресечки или се настаняват по столове и канапета в кафенетата. Местните собственици на магазини за месо са сигурни, че останките от стоката им ще бъдат добре употребени.

Ветеринарните лекари от квартала казват, че жителите на града носят от различни квартали котки дотук за лечение. Тук пристигат и изоставени животни, защото е сигурно, че някой ще се погрижи за тях. Отскоро в квартала има и хостел за болни или ранени котки, които се лекуват в комфортни условия.

Местните казват, че дори чужденците, които са се настанили да живеят в този квартал, възприемат отношението на тукашните към мъркащите животни.

Британката Хилари Сейбъл, която е преподавател в Истанбул, има пет котки, отделно храни около дузина и е създател на асоциацията Cool for Cats, която има за цел да оказва помощ на улични котки в тази част на града. Като например да се издирват собствениците на изгубени котки или да се търси дом на безстопанствените.